Управляващите и “Атака” не пожелаха да бъдат разсекретени архивите на ДС

С гласовете на БСП, ДПС, “Атака” и част от НДСВ, Народното събрание отхвърли предложението на ДСБ да се разсекретят всички документи, свързани с дейността на бившата Държавна сигурност и бившето разузнавателно управление на Генералния щаб на Българската армия.

Проектът за промени в Закона за защита на класифицираната информация на Демократи за силна България (ДСБ), който бе отхвърлен на първо четене, предвиждаше тези документи да бъдат предадени в Държавния архив и отворени за всички граждани, защото не представляват класифицирана информация.

Част от ПГ на НДСВ подкрепи проекта, за който гласуваха ДСБ, ОДС и БНС. След прегласуване промените бяха отхвърлени със 79 гласа "за", 83 "против" и 14 "въздържал се".

ДСБ настояха за разсекретяване и на приключилите следствени и съдебни дела по Глава I от Наказателния кодекс, водени на специален отчет, които се съхраняват в архива на МВР, вместо в архивите на съответните съдилища и следствени служби.

Законът за класифицираната информация свали нивото на секретност на тези документи с една степен.

С изключение на Министерския съвет, нито едно министерство и ведомство не е изпълнило задължението за предаване на документите в Държавния архив, което според ДСБ налага да се предвиди наказателна отговорност за виновните длъжностни лица, които не предадат документите в срок от три месеца или унищожат такива документи, да се наказват с лишаване от свобода от една до три години.

Предложените от ДСБ промени предвиждаха още в политическите кабинети на МВР и Министерството на отбраната, и на ръководни длъжности в техните служби, както и в съвещателни органи към тях, да не могат да участвуват служители на бившата ДС и бившето Разузнавателно управление на ГЩ.

Според левицата и “Атака” въпросът с досиетата вече не е актуален, а освен това голяма част от досиетата са в ръцете на частни лица.

Депутатът от БСП Димитър Дъбов заяви, че част от предложените от ДСБ промени връщат България 10 или 15 години назад и определи като "смешно" предложението да се забрани участието на свързани с ДС лица в ръководствата на МВР и военното министерство.

Преждевременното изваждане на архивите на бившата ДС до голяма степен би могло да се отъждестви и като национално предателство към голяма група от хора, работили в този период, допълни Дъбов.

Татяна Дончева от БСП заяви, че държавата наистина има проблем с бившата ДС, но отговорността за това е на десницата.

Ако за правителството на СДС през 1992 г. има извинение и то е, че в не малка степен тогавашното СДС е било селектирано с участието на бившата ДС, няма никакво оправдание за правителството на СДС след 1997 г., когато то съзнателно прие закона за разкриване на досиетата по начин, който включва превербуване на агенти, каза Дончева.

По думите ѝ, това е най-голямата “политическа шарлатания” в 15-те години на прехода няма. Голямата заплаха са зависимостите, които произтичат от бивша ДС и са прераснали в бизнес и политически зависимости, добави Дончева.

Смятам, че е въпрос не на закон, а на воля и на техническа организация, всичко онова, което трябва да излезе, да излезе и аз не съзирам пречка да излезе и с действащия закон, и винаги съм подкрепяла това, категорична бе Татяна Дончева.

Вие не сте ли български народни представители, не сте ли заинтересовани България да бъде добър партньор в НАТО и достоен член на ЕС, попита лидерът на ДСБ и бивш премиер Иван Костов. "Отстранете грешките, които сме допуснали, направете го сега, не крийте шепа престъпници в пазвата си, защото който крие змии в пазвата си, винаги трябва да чака да бъде ухапан от тях", призова Костов.

Атанас Щерев от НДСВ предупреди, че когато се отворят досиетата, ще излязат проявите на различни категории българи, които са работили за бившата ДС - едни от тях са защитавали българските интереси, други са защитавали интересите на чужди държави, трети са защитавали интересите на 100 или 200 души политическа върхушка, които са тормозили не само непартийните, но и партийните членове в страната.

За да може да разберем кой какво е правил и по достойнство да отдадем на всеки нашите благодарност или презрение, нека да отворим досиетата и да подкрепим този законопроект, призова Щерев.

Според депутата от ОДС Йордан Бакалов, проблемът е намерил своето решение между 1997 и 2001 г., но през 2002 г. законът на практика беше отменен.

Той предложи наказателната отговорност да се налага и на този, който разпространява документи на бившата ДС.

Иван Костов се съгласи с Атанас Щерев, че има хора, които дори не знаят, че са в тези архиви. Отварял съм такива досиета и съм виждал разплаканите лица на тези хора, и тогава съм се убедил, че голяма част от архивите не съдържат дела на истинските предателства, а съдържат дела на хора, които са привлечени там, за да бъдат жив щит, каза Костов.

Когато отказвате да предадем тези архиви на Държавния архив, пречите съдбата на тези хора да бъдат изчистена, допълни той. Костов призна, че сигурно българската десница не е направила това, което трябва за отварянето на досиетата, но това не е дело само на българската десница.

Иван Костов изтъкна, че разсекретяването на досиетата ще изчисти името на онези невинни граждани , които са попаднали в архивите без да знаят.

Според депутата от ДСБ Николай Михайлов конкретни личности от десницата са попречили да се разсекретят архивите на бившата Държавна сигурност – бившият президент Петър Стоянов и бившият вътрешен министър Богомил Бонев. Стоянов, който сега е лидер на СДС, отхвърли тези твърдения като “абсолютна лъжа” и изрази надежда връщане към стари практики на лъжи и компромати да не се отрази на преговорите на десницата за обща президентска кандидатура.