Дългият път до никъде

Ключовата фраза на Адам Михник, изречена година след падането на Берлинската стена,че “Отварянето на досиетата е посмъртната победа на КГБ”, в България беше прочетена както дяволът чете Евангелието.17 години след десетоноемврийската еуфория държавата продължава да се гърчи в агонията на непрочетеното минало.Политическите и икономически зависимости от бившите служби на комунистическия режим вече се материализираха в бели якички и псевдо евросимпатизанти. Демокрацията, образно казано, даде, считано допреди месец, една единствена политическа жертва - в края на 90-та година очакваният бъдещ син министър-председател доктор Петър Берон беше посечен с обвиненията за сътрудничество с бившата ДС. Документ за това до ден днешен никой не е видял.

ЖИВООТОПИСАНИЕТО НА ТЕМАТА “ДОСИЕТА И ЧЕНГЕТА” МОЖЕ ДА БЪДЕ РАЗКАЗАНО НАКРАТКО ТАКА:

С докладна записка на МВР от 24.01. 1990 г. в един единствен екземпляр с гриф “Строго секретно от особена важност” започва унищожаването на оперативния отчет и на архива на ДС. По данни на бившия директор на служба “Архив” на МВР Серафим Стойков, в нейно изпълнение са били унищожени 32 113 лични дела на агенти, 34 591 работни дела на агенти, 9029 явки и 28 518 оперативни разработки. Пак според него още по-трагично е положението с т.нар. оперативен отчет на ДС-действащи агенти и оперативни дела на обекти към 1990 година.

Въпросът за досиета за първи път беше поставен на КРЪГЛАТА МАСА и изречен публично на митинг от Анжел Вагенщайн. Ставаше дума за доносниците от 6-то управление на ДС. Манипулацията започна перфектно - комунистическата партия се отърсваше от комунистическото си минало, хвърляйки на тълпата т. нар. “шестаци”. Духът обаче беше изпуснат. На 13 октомври 1994 г. 36-тото народно събрание по предложение на депутата от СДС  Любомир Павлов гласува решение, според което “сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнение на специфичните задачи на органите на ДС, както и агентурната информация на тези органи до 13 октомври 1991 година, НЕ СЕ СМЯТАТ ЗА ДЪРЖАВНА ТАЙНА”. С което дефакто всички документи във всички служби бяха разсекретени.

Никой обаче до днес не намери политическа воля да приложи този кратък и ясен текст.       .

Променената политическа ситуация - катастрофата на правителството на Виденов и идването на власт на управлението на ОДС - позволи приемането на два закона за достъп до документите на ДС. Независимо от всичките си недостатъци те дадоха възможност за достъп до архивите. По тези закони бяха проверени молбите 23 хиляди граждани, на 44 хиляди кандидати за кметове и общински съветници и на 1504 лица, кандидати за високи постове в държавата, дали са били агенти на бившата ДС.

Достъпът до различни документи за проучвания по конкретни теми беше без ограничение.

И тогава обаче документите останаха във владението на  специалните служби – Националната разузнавателна служба, военното контраразузнаване, военната полиция, тогавашната ЦСБОП, където е част от архива на Шесто управление на ДС.

Впрочем първия удар срещу отварянето на архива на ДС нанесе Конституционният съд (КС) с решение 10 от 1997 г. С него бе отнета възможността да се огласяват данни за т. нар. хора с “картончета”. Според запознати това решение е било взето от КС, защото в тогавашния му състав именно четирима висши магистрати са били с такива “картончета”. 

”Нито един път за годината, през която изпълнявахме закона, специалните служби не ни допуснаха до оперативния или служебен архив, съгласно законовите изисквания, за да проверим без посредници принадлежността на проверяваните към бившата ДС.Те просто ни използваха като пощенска кутия”, казва и днес бившият председател на Комисията за достъп до архивите на бившата ДС Методи Андреев .

Така съмненията за манипулация на обществото не само останаха, но и се задълбочиха във времето, а темата досиета започна да става все по-мръсна и по-срамна.

Кръст на възможността да прочетем и да се освободим от миналото обаче  сложи кабинетът “Сакскобурготски”. В изборната нощ през юни 2001 г. на въпрос за съдбата на досиетата, зададен от радио “Нова Европа”, бъдещият премиер отговори за първи и последен път ясно и недвусмислено “Това не е наша тема “.

Сигналът беше даден, посоката беше ясна. Междуведомствена комисия в МС с представители на специалните служби и депутатите Румяна Георгиева и Владимир Дончев умуваха върху правната формула как да бъде отменен законът за досиетата.

Същевременно натискът за защита на  натовската информация стана все по-силен и бе едно от условията за членство в АЛИАНСА. Така с приемането на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) хем вълкът стана сит, хем агнето - цяло. С него бе закрита комисията “Андреев”, а пред Запада се излезе с тезата, че той открива архивите.

От неговото действие, та до днес, скандалите не стихват.

Нещо повече - на няколко номинирани през 2005 г. от президента Първанов  посланици беше отказан най-висок достъп до натовска информация. Познайте защо!

Днес законодателният хаос е пълен, а политическата манипулация – безогледна.  Законът за защита на класифицирана информация не казва нито категорично да, нито категорично не - документите на ДС са обект на този закон и те се огласяват според него. За решението на Народното събрание от 1994 г. никой и не си спомня. Никой няма и ясната политическа воля да тропне по банката и да поиска прилагането му. ДСБ написаха закон, който обобщава и нашия, и чуждия опит - най-вече румънския - но при това съотношение на силите в парламента, ако няма драстичен европейски натиск, той едва ли ще бъде приет.

Законът за достъп до личните данни внася допълнителни неясноти.Той не казва дали са или не лични данни данните в архива на ДС и защитени ли са те от закона.

Същевременно черният пазар на документи върви по-успешно от този в Илиянци и купувачи и продавачи си приличат само по едно - всички имат по нещо с бившите служби и една единствена цел - да запазят чрез манипулация политическите и икономически обвързаности, които ги хранят вече 17 години.

В  това политическо мазало блесна звездата на вътрешния министър Румен Петков. Следвайки не закон, а само ИНСТРУКЦИЯ 113 от 2001 г. на бившия вътрешен министър Георги Петканов, той вади – и то само от архива на МВР, защото останалите не са в негово владение - разни документи. Вади и обвинява, вади и се извинява.Че вади изборно - в това съмнение няма. Но доказателства има. Погледнал ли е Р. Петков какво крият папките на бившето Първо главно, сега Националната разузнавателна служба, преди да се произнася кой журналист като какъв е сътрудничил и дали въобще е сътрудничил? Или в папките на ВКР? Защото там е интересното. Но дали е политически удобното и то преди президентските избори?

А какво става с документацията на комисията Андреев, заключена в една от стаите на ДКСИ?

Там, според Евгений Димитров, бивш зам.-председател на комисията “Андреев”, има информация за 550 души, проверени от нея с доказана принадлежност в различно качество към различни служби на ДС.

По повод на тази информация Върховният административен съд излезе с Решение 11 111 от 2002 г., че документите са от обществена значимост и съгласно чл. 3 от Закона за нормативните актове трябва да бъдат огласени със закон.

Закон обаче трябва не само за тези документи, които на практика са част от архива на бившата ДС. Има и резолюция на ПАСЕ, има и препоръка на Съвета на министрите съм Съвета на Европа.

Всички бивши соцдържави отвориха и прочетоха архивите си. Дори Румъния, срещу която негодувахме, че ни тегли назад, пред месец предаде 1,3 милиона документи на тайната полиция от времето на комунизма в Националния съвет за проучване на архивите на Секуритате. Направи го на базата на закон и благодарение на политическата воля на правителството и президента Бъсеску.

Затова да не се чудим защо оценките в доклада на Еврокомисията за нас и за Румъния са различни. И защо нас ни удрят за контрабандни канали, пране на пари и организирана престъпност, а критиките към тях са повече от технически характер.

В тези дни три лица с висок рейтинг се изказаха, както казваше царя по темата - президентът Първанов, главният прокурор Велчев и кметът Борисов. Говориха правилно и както се казва - политически коректно. Но ако искат да им повярваме - да лобират за СПЕЦИАЛЕН  ЗАКОН. Като управляват държавата, не знаят ли, че законът е над всичко, а политическата воля не може да бъде материализирана по друг начин освен чрез закон. За голямо мое изумление обаче от тях не се чу нищо такова.

Най-опасното обаче в тази ситуация е опитът първо медиите да бъдат разделени и противопоставени и второ, да станат част от голямата манипулация.

Без нищо лично, ще отбележа, че колеги, които твърде слабо и твърде отскоро познават материята, гонят популярност чрез ефектни, но контрапродуктивни жестове и пишат писма.  Или се опитват да съсипят конкуренцията. От Чикаго пък се изказа дори шефът на Медийната коалиция Георги Лозанов с идеята за всенародни подписи за отваряне на досиетата. Няма лошо. Лошото обаче е в това, че миналото не се чете така. Така само се налива вода в мелницата на онези, които използват това ужасяващо минало я за партийна разправа, я за личен ПР, я за доубиване на свободното слово.

Кои са те – то се знае.Опасното обаче идва, когато медиите станат част от това. Както се случва в момента.

Има едно единствено точно, европейско и демократично решение - спешно приемане на Закон за достъп до всички архиви на бившата ДС. Защото един такъв закон, освен че ще ни освободи от минали зависимости, е и част от европейското законодателство. Докога да чакаме пак отвън да ни натрият носа?

А онези, които твърдят, че “таймингът” бил отминал, най-добре да седнат да си пишат спомените как са служили в бившата ДС. Сигурно и за тях все още има читатели.