Не е ясно ще се стигне ли до регламент за религиозните символи в българските училища и ВУЗ

Все още не е ясно какво ще е окончателното решение на въпроса с носенето на религиозни символи в училищата и университетите, който през последните седмици предизвика широк публичен и медиен дебат.

След случая, при който 110 турски гражданки, желаещи да следват в пловдивския медицински университет, настояваха по време на лекциите да носят забрадки, а ректорът им отказа, в обществото няма еднозначно мнение за това дали проблемът трябва да се реши цялостно чрез законови промени или не.

Представителите на институциите и експертите предпочитат да коментират темата по принцип и по-уклончиво.

Междувременно двете дванадесетокласнички от гимназия по икономика в Смолян, които искаха да носят забрадки в училище, подадоха молби за самостоятелна форма на обучение.

Това стана след като Комисията за защита от дискриминация (КЗД) постанови, със забраната да ходят на училище забрадени не нарушава правата им, тъй като в гимназията се носи задължителна униформа.

В края на август министърът на образованието и науката Даниел Вълчев каза, че оглавяваното от него ведомството ще предложи законови промени, с които да бъде забранено носенето на каквито и да било религиозни символи в българските училища и университети.

Според мен в момента няма нужда от такива промени, но ако се наложи, министерството има готовност, коментира той за Mediapool.

Ректорът на пловдивския медицински университет доц. Георги Паскалев бе изправен пред дилемата дали да разреши на туркини да носят забрадки или не, като вземе под внимание факта, че като чуждестранни студенти те ще плащат по 2000 евро на година.

Близо седмица той нито отказа, нито одобри искането на бъдещите студентки. Впоследствие, след съвещание с образователния и здравния министър, окончателното решение бе взето – във ВУЗ-а няма да се учи със забрадки.

Тогава доц. Паскалев коментира, че въпросът е решен в Закона за висшето образование, който казва, че образованието е светско и не се подчинява на доктрини, идеология, религия и политика.

Потърсен за коментар от Mediapool, той бе лаконичен: “Не искам да коментирам, министерствата на образованието и здравеопазването вече изразиха своята официална позиция”.

Аз не съм човекът, който ще реши дали да има законови промени или не, каза ректорът, помолен да изрази мнение. “Има работна група от 15 човека, която ще прецени как да се реши този въпрос”, допълни той.

Ректорът на Софийския университет “Св. Климент Охридски” проф. Боян Биолчев също подкрепя идеята във висшите училища да не се носят религиозни символи.

“Университетите са деполитизирани и там изчезват всички разделящи студентите символи,” обясни той.

“Ние имаме богословски факултет, но аз няма да толерирам ходенето с расо в университета, например.”

Според него религията е нещо, което не трябва да бъде афиширано. Изповядването на религията е дълбоко вътрешно изживяване на човека, като всяка социална демонстрация е в повече на това, каза проф. Биолчев пред Mediapool.

Може би е добре въпросът да бъде решен цялостно, мисли проф. Борислав Борисов, ректор на Университета по национално и световно стопанство.

Той е изненадан от възникването на този въпрос в българските университети. Имам 30-годишна практика в системата на висшето образование и досега никога не е стоял подобен проблем, уточни проф. Борисов.

По думите му в случая е по-важно въвеждането на правила, валидни за цялото общество, а не толкова автономията, с която ВУЗ-овете се ползват.

Що се отнася до това дали законови промени, които забраняват носенето на всякакви религиозни символи, ще нарушават правото на свобода на вероизповеданието, Борисов коментира, че за по този въпрос трябва да се произнесат юристите.

Атрибутите на религията, която и да било тя, не трябва да влизат в противоречие с обществените норми и морал в съответната страна, смята той. Какво ще правим, ако дадена религия постановява на вярващите да ходят полуголи, допълни Борисов.

Според Кеман Еюп, председател на КЗД, най-солидното решаване на въпроса може да стане чрез нормативно регламентиране, но това трябва внимателно да се обмисли от страна на институцията, която ще прави промяната.

Той подчерта, че трябва точно да се дефинира какво е значението на понятието “религиозни символи” с цел да се избегне селективното въвеждане на забрана според субективната преценка на някои ВУЗ-ове.

Добре е на студентите да се даде по-голяма свобода, коментира Еюп.

Според него опасността в случая е, че младите хора може да се въздържат от носенето на религиозни символи в двора на училището, но да го афишират прекомерно извън него. 

Председателят на КЗД смята, че преди да бъдат правени законови промени, въпросът трябва да се постави на широко обществено обсъждане, за да се чуе мнението не само на институциите, но и на неправителствените организации, представителите на религиозните общности и на самите хора.

И в Европа няма единна практика или еднозначно решение по този въпрос, допълни Еюп.

И да иска, държавата не може да избегне изцяло религиозните символи в по-широкия смисъл на думата, заяви за Mediapool Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет.

Като пример той даде почивните дни – събота и неделя, както и ваканциите на учениците, които също са свързани с празниците в религиозния календар.

“Защо тази практика да съществува, а носенето на религиозни символи, не?”, запита той.

Кънев е твърдо против регламентирането на подобна забрана и подчерта, че трябва да се внимава докъде ще стигне решаването на този въпрос, тъй като може да доведе до дискриминация.

Според него ректорите на университетите трябва сами да решат как да постъпят в подобни ситуации. ВУЗ-овете са институции, които служат на хората и затова трябва да се съобразяват с техните нагласи, уточни Кънев.

По думите му въпросът с носенето на религиозни символи трябва да се реши чрез обсъждането на проблема между двете страни – ректорите и студентите, като с тяхното общо съгласие се приеме кодекс за поведение.