По-добре да нямаш трибуна, от която да говориш, отколкото да имаш такава, от която да мълчиш

Работата на журналиста е да задава въпроси. Питам :

Защо на 8 октомври 2006 от президентството реагираха така панически на един журналистически въпрос (има ли  президентът Първанов мезонет, подарък от бизнесмен) -да не би това да подсказва удар в десетката?

Защо, ако в предаването нищо особено не се е случило, както излиза доста по-късно от коментарите на самия президент в интервюто му в “Стандарт” от 14 октомври, официалната реакция на институцията на 8 октомври беше толкова невъздържана?

Защо президентът Първанов, с ореол на умерен политик, си изтърва нервите и нарече (във в. “24 часа”, 13 октомври.)  водещия на предаването “В десетката” ”безобиден журналист”? Той или е невеж житейски и медийно и не знае, че това е демонстрация на презрение, или знае, но ехидничи нарочно от висотата на своята недосегаемост.

Ако един журналист за него е безобиден, защо изобщо го удостоява с височайши обиди и то в ситуация, когато опонентът му вече няма трибуна, от която да отговори?

Дали нервната реакция на президента, обграден от генерали, най-сетне отговаря косвено на многократните настоявания на водещия на “В десетката” да каже защо награждава “за големи заслуги към българската култура” с орден “Стара планина” представящия се гордо за бивш генерал от съветското военно разузнаване Петър Христозов? Има ли някой, който да не схваща смисъла на демонстрацията кой е за награждаване и кой за наказване, според президентските критерии?

Дали точно този род въпроси на “безобидния”, зададени впрочем отново и в злополучното предаване на 8-ми, но подминати за пореден път с мълчание от раздавача на ордени, не извадиха от равновесие главнокомандващия?

Кой повярва, че няма връзка между праведния гняв на президента от 8 октомври и появилата се две денонощия и половина по-късно идентична позиция на ръководството на телевизията?

Какво се е случило по линията президентство- бТВ за денонощие и половина след демарша на държавния глава, когато изведнъж шефовете на телевизията се сетиха за “телефонното право” и започнаха да заплашват водещия на предаването, без преди да са забелязали, че има проблем (или поне без да са споделили болката си от световното прегрешение с грешника)?

Защо бТВ наруши новинарското правило да се преразказват кратко чиновнически текстове и съучастнически пусна пълния текст на обидните за своя публицист квалификации на президентските бюрократи в най-гледаното телевизионно време?

Защо, отново в съзвучие президентския текст, пак в най-гледано време, на 10 октомври началниците на бТВ обявиха (в разрез с правната логика и елементарната етика) мотиви за напускането на журналиста по…взаимно съгласие-т.е.напусналият, без да е питан, излиза съгласен да бъде отново публично бичуван, този път от шефове си?

Защо телевизията лиши зрителите от правото на актуална информация за реакцията на експертната общност (декларацията на Българската медийна коалиция и становището на Комисията по етика в електронните медии в защита на нарочения “безобиден”)?

Защо на вече манипулираната по този начин масова аудитория след това (в петък 13-ти) се сервира “дискусия” по казуса без да бъде уведомена засегнатата страна: в студиото се изправят трима срещу един, а на опитите на водещия на “В десетката” да се защити по телефона, се отговаря със заглушаваща думите му канонада от приказки на господарите на микрофона-тази наказателна акция ли е пример за високи стандарти?

Какви точно стандарти е нарушил водещият на “В десетката” ? Уставът за журналистическо поведение е единствено и само Етичният кодекс на българските медии, където в глава “Източници” в т.1.3.4. изрично е записано: “Винаги ще посочваме, когато информацията е непроверена” (изискване, което водещият спази повече от категорично)?

Защо от президентството и от ръководството на телевизията нито веднъж не цитираха етичния кодекс, а отправят общи обвинения към водещия за нарушаване на световни стандарти (истинските такива са отразени в самия кодекс) -дали защото не са чели какво е подписала бТВ, или защото са го чели и знаят, че няма на какво да се опрат в него при наказателната акция?

Що за стандарт е на този фон общоприетата търпимост към шумното и продължително коментиране в медиите, включително и в бТВ, на анонимните твърдения в интернет за досие на “агент Виктор”? Или анонимните източници са легитимна основа за задаване на десетки гръмки въпроси спрямо бившия президент Стоянов, но не и за самотно (гарнирано с извинение) питане към настоящия голям началник?

Защо, запитан да коментира, президентът Първанов упорито повтаря заучената формулировка (в.”24 часа” 13.10.06. и в. “Стандарт” на другия ден) , “ Аз не се меся в медиите”? Ами ако се намери някой да попита за намесата на неговите подчинени и уговорките им с медиите? Ще рискува ли тогава президентът да отрече и да бъде уличен в лъжа от свидетели и участници в тази корпоративно-политическа търговия?

Защо, ако Първанов не се меси, все пак “предлага”(в двата споменати по-горе вестника) на бТВ царската си милост за евентуално възстановяване на един журналист на работа, с което поставя телевизията в унизителното положение да не може да го направи, без да се изложи като изпълнител на още един президентски каприз?

Защо, след като в “Неделя 150” по програма Хоризонт на националното радио на 15 октомври ясно се чу потвърждение от страна на бТВ, че наистина е имало скандал през юли с водещия на “В десетката”, отказващ да приеме намесата на президентството, този факт продължава да се премълчава? Дали пренебрегването на тази новина не е последица от опита да се внуши ,че изнесеното от водещия за намесата в телевизията от името на Първанов е някаква измислица?

Защо шефът на бТВ Албърт Парсънс заплаши чрез посредник да уволни водещия на “В десетката” и като прелюдия “само” да го накаже с премахване от екрана по време на предизборната кампания, без дори да е гледал предаването? Защо обаче, след като се завръща в България и се запознава на място със случая, решава да изтегли дадено вече голямо интервю за “24 часа”?

Защо това става в деня, в който Първанов “бащински” предлага в същия вестник набеденият за грешник от световен мащаб журналист да бъде реабилитиран в медията?

Защо  след това Парсънс внезапно бива назначен на нов пост и изчезва трайно от България, далеч от медии и въпроси?

Защо това негово повишение съвпада със скандала около Първанов, а и с начина, по който беше отстранена много преди това в същия стил Светлана Василева (също официално повишена на позиция от наднационално значение в критичен за медията момент)?

Коя е невидимата сила, която мести като пешки шефове от ранга на Парсънс и Светлана Василева? Някой да вярва, че това е милиардерът Мърдок, а не местни офшорни герои?

Защо подобни въпроси не се задават на Първанов? Не е ли този факт най-яркото доказателство за вездесъщата му намеса в медиите - от държавната телевизия (където случаят за уволнение на журналист заради конфликт с политик просто не се коментира), през най-голямата частна радиостанция Дарик, която отказа отправена вече покана за участие към “безобидния журналист”, до вестниците, които откровено служат на Главнокомандващия? Какво означава за България дружбата между държавния глава и медийните търговци?