Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

България копнее да бъде перманентна имперска периферия

228 коментара
България копнее да бъде перманентна имперска периферия

Териториите на българската държава са били постоянно периферия на някоя от големите империи. И дори в периоди на държавен суверенитет, политическото мислене тук се формира от този факт. Казано направо: във всички епохи политическата и културна нагласа както на българските елити, така и на масовия поданик е “периферна”.

На пръв поглед империите, за които говорим, са Римската империя, продължила в Източната римска империя, наричана също Византия, наследена от Османската, а може би и Съветската, и – защо не – Американската империи. Но да бъдем по-предпазливи, що се отнася до последните две.

Основното в имперското самочувствие е идеята, че Империята е Светът. Населението извън този свят се таксува като варвари, които следва да бъдат цивилизовани, най-вече за тяхно благо. Отстрани може да изглежда комично, но Константинополските императори докрай остават убедени, че тъкмо те са владетелите на вселената, а останалите управници са само допуснати и търпени от тях. Тази им увереност не се разколебава дори когато Византия се оказва състояща се от общо три града, лишени от сухопътна връзка помежду им. Колкото и да е странно, това им поведение е било взимано малко или повече предвид и от владетели, много по-мощни в този момент. Късното атакуване на Константинопол от османците, едва след превземането на фактически всички територии на империята и нейните сателити, свидетелства точно за това.

Превземането като присъединяване, като оказване на благоволение остава основен белег на имперското. Главната цел на империята винаги е била поддържането на вътрешния мир, а това става и главният аргумент за абсолютното политическо доминиране на центъра над периферията. Pax romana – римският мир, колкото и непродължително да е било неговото действително удържане, остава неизменна цел на всяка империя, която по дефиниция е над-етническо или над-национално държавно образувание.

Влиянието на центъра се установява най-вече чрез благоустройство. Обичайната имперска идеология тълкува налагането си по-скоро като културно и цивилизоващо и едва след това като политическа хегемония. Целта е да се създаде социален уют и възможност за стопанска и културна инициатива и самореализация на периферията.

Културата и изкуството на периферията по правило се различават от тези на центъра, доколкото абсорбират локалните културни особености. Ако обаче културният продукт на периферията също е в състояние да влияе върху центъра, то икономическият продукт на периферията даже няма какво да бъде коментиран – обикновено центърът зависи пряко от него. Това е източникът на специалното имперско самочувствие на провинциалните елити, тяхното задоволство и самодоволство.

Затова титулуването на СССР или на САЩ като “империи” е проблем: те никога не са били Света, доколкото неизменно са били длъжни да се съобразяват с реална своя опозиция или даже опозиции. Тяхната експанзия по правило е завладяване или колонизиране, свързвани по-скоро с военно и полицейско насилие, а не със социален уют или мир. За стимулиране на каквито и да било свободни инициативи от страна на периферията в такива случаи е почти смешно да се мисли, понеже целта е унифицирането. Най-сетне при тях става дума за доминирането на един етнически елемент над останалите, както и да звучат официалните им идеологии. Съвременните “империи” трудно се вместват в определението за империя.

България като периферия

Имперският модел по тези земи несъмнено се въвежда от Рим при неговата експанзия в тях. По това време там за никаква България и дума не може да става. Въпреки това може да се твърди, че основата на типа имперско присъствие е поставена именно тогава.

Тълкуването на България като периферия на Византия може да изглежда поне де юре проблематично, доколкото – с изключение на времето между 1018 и 1085 г. – тя е самодържавна. Фактически обаче, това не е точно така. Наистина, има няколко периода – от Крум до Петър включително, управлението на Асеневци, на Самуил, на Иван Александър, в които Българското царство ясно заявява претенции за самостоятелност и независимост от Константинопол. И най-агресивните владетели от тези времена, обаче – Симеон, Калоян, Иван Асен II, се опитват не просто да задминат, а да превземат Константинопол и да седнат на Цариградския имперски трон като ромейски василевси. Още средновековното сравняване на Търново с Цариград пък е толкова клиширано, че и до днес никой не се сеща, че то значи, че България е била най-послушният копист на византийския политически и културен модел. Българската държава и официалната ѝ култура изграждат себе си като максимално точна репродукция на ромейските, в което се е откривало особено достойнство.

В средновековна България се превеждат писанията на византийски историографи, които на места се допълват или просто изменят по достоен за отбелязване, често куриозен начин. Знаменателно е, обаче, че не се появява нито един оригинален текст на универсална история. Тази липса доказва само едно: че естественият универсален център, без какъвто е немислимо изготвянето на средновековна световна история, е тъкмо и само Константинопол, и че това никога не е било подлагано на съмнение.

Несъмнено, българското самопреживяване като имперска периферия кулминира в почти петвековното съществуване в рамките на Османската империя, която по своята политическа идеология практически съзнателно повтаря модела на Византия. Заслужава си да очертаем профила на социалното присъствие и самосъзнание на българите през този период, независимо от националистическата митология, активно развивана през последните около 200 години.

Безотговорната свобода на елитите

Центърът – Цариград – изцяло поема отговорността за съхраняването на мира (българското население почти 400 години не е участвало във военни действия) и политическото управление на империята. Липсата на интерес и амбиции в тази сфера сред българите може сравнително точно да се изчисли по броя висши имперски чиновници от български произход, сравнен с този на останалите иноверци. Лесно се доказва, че е нищожен. Българите или поне техните елити са се чувствали освободени от отговорност в макро-политически план и са се посвещавали на неща, далеч по-приятни и изгодни.

Политическата структура на Османската империя предполага сравнително широко местно самоуправление и дава ред права (включително юридически) на официално признатите църкви. Българите ползват щедро тези възможности. Слабата управленска компетентност стимулира разгръщането на “прочутите” български прагматизъм и индивидуализъм с присъщото им центриране около индивида или максимум семейството и тяхната пряка изгода. Не е случайност, че гражданското общество в България има гротесков характер както през XIX, така и през XX и в началото на XXI век.

Стихията на българите през този период са производството и търговията, както и – въпреки популярните хленчове – културният градеж. Те оптимално ползват не само ресурсите на вътрешно-имперския пазар, но и възможностите за експанзия извън неговите рамки.

И в икономиката, и в културата българската имперска (византийска и османска) периферия се специализира във функцията си на посредник. Тя “естествено” се нагърбва с ролята на преводач и асимилатор на силните влияния, идващи както от страна на латинския Запад, така и от Изток. Както средновековното, така и пост-средновековното българско изкуство свидетелства на висок глас за това. Високото културно самочувствие на българската периферия – оправдано или не при всеки отделен случай – се гради тъкмо върху самоосъзнаването ѝ като продуктивен посредник.

Дебатът около началото на т.нар. “българско възраждане” рядко взима предвид едно историческо събитие – кърджалийското време (1781-1812). Тогава цяла Румелия пламва от набезите на банди, с които централното правителство не съумява да се справи. Българското население се вижда принудено както да мигрира към градовете и да емигрира, така и да се заеме със собствената си защита. Кърджалийското време поставя под въпрос основната привилегия, следваща от принадлежността към империята: съхраняването на мира, осигуряването на социалния уют. Тогава центърът се проваля поради неспазване на основния си ангажимент.

Няколко десетилетия по-късно на българите се налага да вкусят плодове от своята култивирана през вековете политическа неопитност. Упованието в “Дядо Иван” е израз на надеждата, че Руската империя ще припознае като своя собствена периферия “Задунайската губерния”. Но не става така. Българският елит скоро се вижда принуден да стане политически активен и отговорен – и той го прави, макар и със съмнителен успех. Политическата длъжност се схваща и практикува най-вече като извор на лично и фамилно обогатяване. Тя се осъществява така, сякаш някакъв (велико-силен) център продължава да е ангажиран с макро-политическия процес и да го гарантира. От тази перспектива може да бъде описана цялата политическа история на България в последните 128 години.

Апетитите за причастност към една реална империя (Русия) или наследилата я псевдо-империя (Съветския съюз) се съревновават по комизъм с ламтежа за периферно включване към първоначално победоносния Трети райх. Парламентарната реч на Богдан Филов от 19.11.1941 г. е трогателен пример в това отношение. Както тогава, така и след войната българските управници се опитват да съвместят задачи, трудно съвместими поради факта, че Третият райх и СССР не функционират като класически империи и отказват да поемат изцяло задълженията на центъра. Въпреки това България продължава да се държи по отношение на тях като имперска провинция.

Спокойно може да се твърди, че след падането на комунистическия режим българските правителства и техните поданици масово замечтаха да “опериферят” САЩ. Щеше да е смешно, ако не беше драматично, че както преговорите за встъпване в Европейския съюз, така и общите нагласи и очаквания, свързвани с членството в него, се форматират в същия ключ.

България копнее да бъде перманентна имперска периферия.

Публикуваме статията от най-новия брой на списание “Foreign Policy”– България, който вече е на пазара. Заглавието е на Mediapool.

 

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

228 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. June
    #233

    :) :) :)

  2. да
    #232

    ...

  3. Stefan
    #230

    Super.Predlagam na zapalenite forymci da pro4etat statiata, da ia printirat i da ia razprostraniat:)

  4. Redoven 4itatel
    #229

    Защо никой не казва какво представлява това списание - кои го издават, кой му е главен редактор и т.н.? За да разберат всички, че то се списва от твърди членове на БКП (КДС) и се финансира от ... (мълчание!).

  5. 17
    #228

    Добро дело съм извършил - благодаря!Лека вечер!

  6. radi
    #227

    за съжаление има много голяма доза истина в написаното. Каприев ми е бил професор в университета, като винаги брилянтен анализ. тои е прав но това не е стра6но, стра6ното е 4е много малко хора си дават сметка за това, което каприев описва

  7. 100%
    #226

    Относно: Българската "имперска" интелигенцияАвтор: logoПолучено на: 16 Ноември 2006 19:54

  8. БЕЗПАРТИЕН
    #225

    Съжалявам за закъснението, но едва сега се прибирам и сядам пред компютъра. Знам поне двама - Ханс Кристиян Андерсен и Нилс Бор. Мисля, че с приказките на първия са отраснали много деца по света. А вторият е известен атомен физик, носител на Нобелова награда.

  9. Вишински
    #224

    Mickey, друг път споря с теб, но сега съм напълно съгласен с думите ти.

  10. oister
    #223

    dokato peizani kato teb si izbirat za nick name imena na komunisticheski glavorezi, Bulgaria niama da ima ni otkrivateli, ni kolonii.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.