Руски дневник

Журналистката Анна Политковская е разглеждана като най-безкомпромисната критичка на руския президент Владимир Путин. На 7 октомври 2006 г. тя бе застреляна пред асансьора на дома ѝ в Москва. 

Рродена на 30 август 1958 г. в Ню Йорк, САЩ, в семейството на руски интелектуалци, попаднали за кратко време в дипломатическия руски корпус в САЩ след края на сталинизма и впоследствие отзовани обратно в СССР. Въпреки че има американско гражданство, което би ѝ дало сигурност и комфорт извън Русия, Анна Политковская остава да работи в родината си, която обича дълбоко и безрезервно.

За изключителната си работа руската разследваща журналистка стана приживе носител на редица европейски и международни награди, между които Европейската награда за мир и алтернативната Нобелова награда за мир. Посмъртно през декември 2006 г. ѝ бе присъдена наградата на Съвета на Европа за изключителен принос за демокрация и хуманност.

На 7 март 2007 г., шест месеца след трагичната ѝ смърт, нейният “Руски дневник” излиза на европейския литературен пазар в първо (немско) издание (“Дю Монт”). Записките си в него разследващата журналистка води от 2003 г. до 2005 г.

Приходите са предназначени за специален фонд за подкрепа на демократизацията в Русия на името на загиналата, според източник на изданието.

Фин идеалист по дух, Анна Политковская е изключително рационална и безкомпромисна  в оценката си за личности и явления сред управляващата руска класа, руската опозиция, западните политици и чеченските среди.

С разрешение на немското издателство “Дю Монт” части от скрипта на  “Руски дневник” са предоставени за предпремиерна публикация в сп. “Венити Файър”- Германия и препубликация в превод на български език в сп.Point of view   

Превод от немски език и редакция: Весела Илиева и Георги Петров

Путинова Русия (дневник декември 2003 – март 2004 г.) 

8 декември 2003 г.

Може ли да се говори днес за криза на парламентарната демокрация в Русия? Не. При Путин руският парламентаризъм преживява своята кончина.

Първо, поради факта, че “законодателният и изпълнителният клон на държавната власт се срастват в един единствен вертикален лост”, както заключи Лилия Шевцова, най-добрата руска политоложка. Чрез този процес преживяваме своеобразен римейк на съветската система. Фактическото срастване на двете власти в една редуцира ролята на руската Дума до функцията на един декоративен инструмент за “благославяне”, подписване и подпечатване на взиманите от Путин решения.

Второ – и тук e основната причина за това, че не става въпрос за криза на руския парламентаризъм, а за неговия край – народът беше съгласен. Никой не се съпротиви. Нямаше демонстрации, масови протести. Нямаше цивилна съпротива. Народът преглътна – и показа, че е готов да живее с това статукво, без демокрация.

9 декември 2003 г.

Днес се взриви жена – камикадзе в 10.45 ч. сутринта насред оживения московски площад пред хотел “Национал”, на по-малко от 145 м от Кремъл. “Е, и къде е тази Дума?”, пита жената със силен глас един минувач. И се самовзривява. Дълго време по асфалта се търкаля откъснатата глава на случаен китайски турист, намерил се в трагична близост до атентаторката. Хората крещят за помощ, суматохата на място е голяма. Половин час органите на реда не смеят да се доближат и да помогнат на гражданите. От страх, че може да има и друга експлозия.

19 декември 2003 г.

Путин се представя на гражданството в предаване на живо, ще отговаря пряко на задавани въпроси. Голям спектакъл. Официално се твърди, че са постъпили три милиона въпроса. Предаването водят любимите модератори на Путин – Сергей Брилев от телевизия “Русия” и Екатерина Андреева от първи канал на Националната телевизия.

Андреева към Путин: “За трети път вече се появявате в подобно предаване на живо. Аз също. Притеснен ли сте?”

Путин: “Аз притеснен? Не. Когато човек не обещава невъзможни неща и когато не лъже, няма от какво да се страхува.”

Брилев (очевидно щастлив от толкова силно бликаща хармония, съдейки по изражението му): “Всъщност, точно както и при нашата професия...”

Путин: “Всичко, което постигнахме до тук, е резултат на тежка работа.”

Дмитрий Егоров, на тел.: “Аз слушам хард-рок. Каква музика предпочитате Вие, г-н президент?”

Путин: “Популярна класика и руска забавна музика.”

Алексей от Свердловск, на тел.: “Строго ли възпитахте дъщерите си?”

Путин: “Не, за съжаление. Или по-добре да кажа – за тяхно щастие. Знам ли. Момичетата са много самостоятелни, еманципирани са от моето влияние. Всъщност, като размисля, това не е чак толкова лош резултат.“

Ирина Мошанская, на тел.: “През изминалите три години в района на Ставропол имаше 12 терористични атентата. Само в Есентуки загинаха 45 човека. Как можем да противостоим на всичко това?”

Путин: “Не само в Чечения, по света изобщо има персони, които са си взели правото да ръководят и определят светогледа на вярващите мюсюлмани. Тези персони се считат за предопределени да контролират и радикализират цели региони, на чиято територия преобладава мюсюлманско население. За нашата държава понастоящем това представлява сериозен проблем. Такива персони са международни терористи, ние не ги третираме по друг начин. Те използват всички проблеми след разпадането на СССР за своите си цели. Тяхната цел не е независимостта на Чечения, а откъсването на всички територии, на които живеят мюсюлмани. Ако допуснем в Русия подобни сили да доведат до “югославски ефект”, предстои ужасна катастрофа. Трябва да се противопоставяме на тези сили. Заплахата за нас идва отвън.”

10 януари 2004 г.

В чеченското селище Авгури руски войници отвличат от дома му известния правозащитник Аслан Давлетукаев. Въоръжените лица пристигат с три танка и два бронирани джипа. На 12 януари на брега на Гудермес е намерено мъртвото тяло на Давлетукаев – със следи от жестоко насилие, застрелян в тила. Следствието по делото е блокирано.

2 февруари 2004 г.

Московската журналистка Елена Трегубова, чиято критична към Путин книга излезе преди няколко месеца, едва не загива при експлозията на детонирана край жилището ѝ бомба. От страна на официалните власти се говори за “обикновен вандализъм”.

Трегубова е бивша любовница на Путин. Кореспондентката на ежедневника “Комерсант” дълги години се радваше на особеното внимание и благосклонността на Кремъл към тесния, внимателно избран кръг от акредитирани журналисти за посещения и отразяване на новини от президентството. След като изпадна в немилост, тя разкри в книгата си “Кремълските мутанти” подробности от тайния живот в центъра на руската власт. В книгата ѝ Владимир Путин е изобразен особено негативно. След неуспешния атентат срещу нея, Елена Трегубова напусна Русия.

12 февруари 2004 г.

Защо демократичната опозиция в Русия допуска толкова лесно да ѝ затварят устата? Защо се изолира от реалния политически живот, защо позволява това да се случва с нея?

До голяма степен вината е на самата опозиция. Разбира се, че тя има един много силен противник. Но основният проблем не е кой е врагът ѝ. На руската опозиция ѝ липсва устойчивост, тя няма утвърдена идентичност, няма съзнание за собствената си функция. Най-страшното – липсва ѝ истински опозиционен дух.

Очаквайте втора част