![]() |
|
||||
|
|||||
|
18 Април 2007
Пред Си Ен Ен Лусинда Рой, бивш председател на департамента по английски филология в университета, заяви, че била силно загрижена за писмените работи, които Сюн-ху преди две години предавал в часовете за творческо писане. По думите й гневът в тях бил ясно изразен. Тя била толкова притеснена от прочетеното, че го повикала извън класната стая, за да поговори с него на четири очи. Той снимаше студентите без тяхно разрешението и то под чиновете, обясни още тя. Рой потърсила помощ от полицията и колегите си в университета. Заплахите обаче бяха под повърхността, те не бяха категорични и затова полицията не можа да се намеси, обясни тя. Неколкократно тя се обърнала и към ръководството на университета, но не получила отговор. Според нея нейните предупреждения е трябвало да се вземат по-сериозно. Съквартираните на 23-годишния студент по английска филология също описват поведението му като необичайно, уточнявайки, че той говорел за самоубийство и преследвал три жени. Междувременно полицията проверява дали двете бомбени заплахи, които университетът е получил три седмици преди трагичния инцидент, са свързани по някакъв начин със стрелбата. Сюн-ху не е оставил предсмъртно писмо, с което да обясни постъпката си. Според информация на Ей Би Си нюз студентът оставил бележка на вратата на стаята си в университетското общежитие, с която пишело: “Вие ме накарахте да направя това”. Вестник "Ню Йорк таймс" се спира на психологическия портрет на Сюн-ху. Студентът живеел в изолация и едва прикривал гнева си срещу света. Той рядко разговарял със съквартиранта си в университетското общежитие, а преподавателите му били толкова обезпокоени от някои негови бележки, в които жестоко осъждал моралния упадък сред колегите си и привилегированото положение на богатите студенти, че обсъдили поведението му на съвет.
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
© Copyright Mediapool
|