Извънреден закон прави защитените зони необжалваеми

Промяна в закона за защитените територии, която разпорежда, че всички нормативни актове за паркове, защитени местности, природни забележителности, исторически места и буферни зони, издадени към 30 юни 2007 г., не подлежат на обжалване, одобриха в четвъртък депутатите от парламентарната екокомисия. Корекцията предвижда още незабавно спиране на всички образувани и неприключили съдебни преписки по такива казуси.

Новият текст бе разгледан по-късно през деня и от правната парламентарна комисия, за да може допълнението още в петък да влезе за гласуване в пленарна зала. Нагласите са параграфът да мине наведнъж на първо и второ четене, за бъде обнародван по-бързо в Държавен вестник и да влезе в сила.

Този текст би трябвало да реши острата кризисна ситуация с природния парк "Странджа", чийто статут на защитена зона бе отменен от тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) преди двайсетина дни заради пропуски в министерска заповед от 1995 г.  Делото бе образувано по жалба на община Царево и фирма "Краш 2000", чийто строеж на хотелски комплекс в с. Варвара и спрян със съдебно решение като незаконен. Съдебното решение предизвика вълна от протести на природозащитници и медийни коментари, поставящи под съмнение безпристрастността на съда, който пък се оправда с бездействието на правителството и парламента и слабостите на нормативната уредба.

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) обжалва решението на ВАС.

Приеманата по спешност формулировка гласи, че "заповеди, постановления и други административни актове за обявяването на резервати, народни, природни и национални паркове, защитени местности, природни забележителности, исторически места и буферни зони, издадени до 30 юни, не подлежат на обжалване". Според втория параграф, одобрен от екокомисията в парламента, "образуваните и неприключили съдебни производства се прекратяват".

Юридическа издържаност

Депутатът от НДСВ Борислав Ралчев обаче не подкрепи текстовете, защото според него са юридически издържани. Не е редно определена сфера в администрацията, в държавността, да бъде изведена от общия правов режим на страната, аргументира се той.  Това даде повод на присъстващите на заседанието на комисията еколози да го обвинят в бизнес интереси.

Че текстът не е юридически издържан, признаха по-късно членовете на правната комисия, но въпреки това те го одобриха, като Михаил Миков от БСП заяви, че ще "гледаме между първо и второ четене да намалим усещането за противоконституционност".

Член 120 от конституцията гласи, че всички административни актове подлежат на обжалване, освен тези, които са извадени със закон по тази разпоредба. Затова и напоследък тази възможност се използва все по-често от управляващите, коментира пред Mediapool бившият конституционен съдия Димитър Гочев. Според него обаче, ако депутати или президентът решат да сезират Конституционния съд за взетите решения, е възможно неговите членове да излязат с различно становище. Последната обща формулировка дава възможност за обтекаемост и не е ясно въобще чии интереси се защитават по този начин, коментира Гочев.

Действително мораториумът, касаещ  значителна част от територията на страната, поставя въпроса дали това е най-добрият начин за решаване на проблемите с агресивните инвеститорски интереси към защитените зони. Защото държавата вместо да си оправи административните неуредици, забърквани години наред с обявяването и управляването на защитените територии, както и съобразяването им с други законови актове като например за управление на територията, просто ги замразява.

Жест към еколозите

"Това наистина е така", признава Евдокия Манева, депутат от ДСБ и бивш министър на околната среда. Според нея обаче макар и временна, това е "единствената спешна мярка, която може да спре попълзновенията на мутрите и делото в съда". "Лошото е, че замразяваме сегашния статут, без да казваме на министъра да си свърши работата по уреждането на въпросите със защитените територии", допълни тя.  "С този текст се прави показен политически жест към екоорганизациите, за да се спрат протестите, без никаква критика към работата на министър Джевдет Чакъров", каза още Манева.

"От 2005 г. на бюрото му е планът за управление на парк "Странджа" и той нищо не е направил, за да го внесе в Министерски съвет, и ние сега не го задължаваме", коментира ДСБ-депутатът.

Тя се съгласи, че не е редно да не може да се обжалват административни решения и допълни, че при гласуването на текстовете в петък отново ще повдигне въпроса за въвеждането на срок, в който екоминистърът да приравни всички стари заповеди за защитени територии със законите за защитените територии и на биологичното разнообразие. ДСБ искаше в спешната корекция да се заложи 6-месечен  период, в който Чакъров да е задължен да уреди документите на защитените зони, но членовете на екокомисията отхвърлиха идеята. Манева обаче няма очаквания управляващото мнозинство да се съобрази с това предложение.

Не е ясно докога ще трае извънредното законодателство, доколко е уместно и може ли да замести пълния провал на МОСВ да се справи с проблемите.

Доказателствата за това са прекалено много – като се започне от това, че планове за управление имат само националните паркове, а всички останали, както и около 90 резервата чакат такива, различен подход към различните инвеститори и се стигне до неуредиците със зоните за НАТУРА 2000 - забавени, непълни и заплашващи да донесат на България санкция от Европейския съд в Люксембург за неизпълнение на ангажиментите по договора с ЕС. Глоба, която обаче няма да я плати министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров, който най-много и в най-добрия случай може "да понесе политическа отговорност" с оттегляне от правителството, а ще я дължи държавата от хазната –тоест от джобовете на данъкоплатците.