Прокуратурата няма да стартира разследване срещу МВР заради оповестените лични данни на британските журналисти от ББС Пол Самрай и Доминик Хипкинс. Това заявиха в четвъртък за Mediapool от Върховна касационна прокуратура (ВКП).

Преди седмица вътрешното ведомство разпространи датите на раждане, паспортните данни и съдебните досиета на Самрай и Хипкинс, които бяха част от екип на ББС, изготвил репортаж за продажба на бебета във Варна.

Български правозащитници призоваха главния прокурор да се самосезира, защото МВР е разгласило служебна информация, предоставена от Интерпол. Това представлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс (НК).

Двамата заявиха още, че според българското законодателство и Европейската конвенция за защита на правата на човека, правата на Хипкинс и Самрай са нарушени, защото са разгласени техни лични данни, обясниха адвокат Михаил Екимджиев от “Асоциация за европейска интеграция и човешки права” и адвокат Йонко Грозев.

Екимджиев смята, че тази информация не може да се оповестява публично от българската институция, тъй като тя няма никаква връзка с извършените в България действия от журналистите – а именно заснемането на репортаж за трафик на деца.

От прокуратурата обясниха пред Mediapool, че няма законова възможност да се стартира разследване срещу МВР по този случай. Разгласяването на лични данни не е състав на престъпление по българския Наказателен кодекс, а вътрешното министерство има право според своята преценка да декласифицира информацията за служебно ползване.

Според държавното обвинение двамата журналисти имат основание да заведат граждански иск пред български съд. Другата възможност е да бъде сезирана Комисията за защита на личните данни, която би могла да наложи административни санкции на вътрешното ведомство.

Финансови санкции

Адвокат Александър Кашъмов от Програма “Достъп до информация” потвърди пред Mediapool правилността на прокурорската теза по този казус. В същото време той заяви, че МВР е в тежко нарушение освен на българското законодателство, и на Конвенция 108 на Съвета на Европа за защита на личните данни, както и на директивата на Европейския съвет и на Европейския съюз от 1995 година.

Според него ББС може да отнесе случая освен пред българския съд, и пред Европейския съд за защита на правата на човека в Страсбург, Европейския съд в Люксембург и европейския омбудсман.

“ЕС има много богато законодателство в областта на защитата на личните данни, защото в Западна Европа са много чувствителни по този въпрос. Ако съдът в Люксембург бъде сезиран, то България може да понесе много сериозни финансови санкции и да плати обезщетения на хората, чиито права е нарушила”, добави Кашъмов.