Президент и министри готвят ново затваряне на досиетата

Президентът, вътрешният и външният министър оказват огромен натиск за ревизия в закона за разсекретяване на архивите на бившата Държавна сигурност. Новината потвърдиха пред Mediapool няколко независими източника. Гласените поправки са насочени в две посоки. Първо, архивът на репресивния апарат на комунистическите служби да остане на управление във ведомствата, съхраняващи го в момента и второ – да се ограничи сериозно кръгът на лицата, чиито досиета се вадят, под претекст, че осветяването им “заплашва националната сигурност”.

Най-голямото достижение на настоящия закон е, че комисията по досиетата работи с ясно регламентиран и изчистен механизъм. Тя проверява, установява и огласява. Обмисляната законова промяна би изисквала от комисията във всеки един случай, когато провери и установи принадлежност към ДС на дадено лице, да прецени дали оповестяването му няма да представлява “заплаха за националната сигурност”.

В сегашния закон съществува ограничение да се укриват досиетата на офицери на ръководни длъжности в цивилното и военното разузнаване и контраразузнаване. Замисълът е кръгът на “защитените” лица да се разшири до произволни размери, тъй като последната дума за това дали изваждането на дадено досие заплашва националната сигурност ще е на шефовете на службите.

Архивите на ДС в момента се съхраняват от спецслужбите, които няма да изпълнят изтичащия след два дни законов срок да ги предадат на комисията по досиетата. Формалната причина за това, че тя все още не е получила сграда от правителството, което по закон трябваше да осигури такава до края на март. Комисията бе избрана през април и изпраща запитвания до съответните служби, които ѝ предоставят материали за лицата, които подлежат на проверка. При това положение съмненията за прочистване на папки нарастват и не е сигурно дали службите добросъвестно предават всичко, с което разполагат.   

Притеснението е за дипломатите

Депутатът от ДСБ и бивш директор на контраразузнаването Атанас Атанасов, позовавайки се на президентски източник, потвърди пред Mediapool, че президентът Георги Първанов, външният министър Ивайло Калфин и вътрешният Румен Петков готвят подобни промени в закона за досиетата.

Според него целта е те да минат преди огласяването на дипломатите, тъй като тогава ще стане ясно, че с подписа на Първанов не само сътрудници и агенти на ДС, но и щатни офицери от ДС са назначени за посланици, консули и на други висши дипломатически позиции.

“Ще стане ясно, че държавният глава, който излъга като каза, че не знае за работата си в ДС, изпълнява кадрови поръчки от кръгове, свързани с нея”, коментира Атанасов.

Със съпричастността на дипломатите към репресивния апарат на ДС комисията най-вероятно ща се занимае през следващата година, заяви пред Mediapool председателят ѝ Евтим Костадинов. До края на август трябва да излезе проверката за депутатите от 1990 г. досега.

Работата на предишната комисия по досиетата бе блокирана от управлението на НДСВ именно когато дойде ред да огласи агентурното минало на посланиците. Освен това работата на органа бе постоянно осуетявана от нежеланието на МВР да предава архивни единици с мотива, че няма излишно законово задължение за това. Нежелание са наблюдава и при сегашното ръководство на силовото министерство, въпреки публично декларираната готовност от Румен Петков да не се правят спънки на комисията.     

Костадинов: Дочувам, че върви съгласуване за поправки  

Пред  Mediapool  Евтим Костадинов заяви, че не знае за готвените промени. Той обаче припомни изявлението на външния министър Калфин при обявяване агентите от президентството, че законът е “вреден”.

“Вероятно от там идват инициативи или предложения в тази посока, но към настоящия момент нищо не е излязло наяве”, уточни Костадинов.

Преди ден депутатът Татяна Дончева заяви пред Инфо радио, че в президентството са останали скрити сътрудници на ДС.

“До настоящият момент върху мен лично не е оказван никакъв натиск, надявам се че и върху останалите членове на комисията не оказвано давление”, заяви Костадинов. И още: “Единственото, което и вие сте дочули е, че определени гласове се опитват да правят опити или съгласуване, дали има възможност за промяна на дадена точка или текст от закона”.   

Костадинов призна, че с въвеждането на понятието “заплаха за националната сигурност” може да се укрие работата на редица лица за ДС. Мисля, че политическите сили, подготвили и приели закона, го направиха така, че той да не пречи и да не застрашава националната сигурност, коментира Костадинов, вярвайки, че народното представителство не би допуснало приемането на подобни поправки.

“Управляващото мнозинство и опозицията имаха обща политическа воля по време на гласуването на сегашния закон”, напомни Костадинов.  Според него хората, който биха вкарали за гласуване подобни поправки, ще се дискредитират. Освен това ще предизвикат и сериозна международна реакция.

Свинаров: Настоящият закон гарантира националната сигурност

Председателят на парламентарната комисия по вътрешна сигурност Николай Свинаров (НДСВ) заяви пред Mediapool, че лично ще работи срещу плануваната ревизия на закона, за която не бе чувал до момента. “Радвам се, че при този състав на Народното събрание успяхме да напишем сегашния закон”, коментира Свинаров. По думите му гарантирането на националната сигурност е достатъчно добре закрепено в закона.          

От ДПС коментираха, че нямат информация за готвени промени в закона за досиетата и че "политическата сила не предвижда преразглеждане на разпоредбите" по гласувания в края на миналата година нормативен акт. Депутатите от ДПС смятат, че "комисията по досиетата върши добре работата си, въпреки логистичните трудности и условията, в които действа".

При положение, че вече са огласени досиетата на президента и на конституционните съдии, не виждам какъв ще е мотивът да се спре отварянето на останалите досиета, коментира Борислав Българинов от БНС.

Представители на левицата в парламента, пожелали да останат неназовани, обясниха пред Mediapool, че моментът не е удачен за промени в закона за досиетата. Някои от тях признаха, че такъв натиск се оказва и че немалка част от левицата би се поддала, ако има изрично искане на президента и премиера.