1 млрд. евро щети за икономиката от пътни произшествия

Годишните щети за българската икономика в резултат на пътно-транспортните произшествия се оценяват на 1 млрд. евро. В тях влизат и преките допълнителни разходи на страната, които се правят за полицейски и медицински разходи на мястото на инцидента, средствата за лечение и възстановяване на пострадалите, непреките загуби от намаляването на трудоспособните граждани.

Това сочи представеният в понеделник анализ на датската консултантска фирма КОВИ (COWI), изготвен по поръчка на Световната банка.

България има план за действие, в който си е поставила за цел да намали двойно броя на смъртните случаи и ранените при пътно-транспортни произшествия. “Това обаче няма да се случи, ако правителството в страната не промени сериозно отношението си към проблема”, посочват от КОВИ.

Подробното изследване на проблемите с безопасността на движението в България е възложено от правителството и е част от работата на Института за глобална пътна безопасност и обхваща периода септември - ноември 2007 г.

Загиналите у нас са два пъти повече от Западна Европа

През 2006 г. броят на убитите в катастрофи по пътищата на България е 1043-ма души, а ранените са 10 215 души. Според прогнозите през 2007 г. броят на загиналите в катастрофи ще е 1095 души, а ранените ще достигнат 10 930. 

Заедно с останалите европейски страни България е поела ангажимента да намали жертвите от пътно-транспортни произшествия до 2010 г. съобразно нормите, които са одобрени за всички страни членки на ЕС. Това означава, че ранените трябва да се не повече от 6 597 души, а загиналите -не повече от 700. Това са целите, заложени и в националната стратегия за преодоляване на проблемите с движението в страната.

При запазване на сегашното състояние, през 2010 г. ранените при катастрофи у нас ще достигнат 13 390 души, а загиналите ще са 1267.

В анализа си датските консултанти посочват проблемите за движението на пътя, които всички български граждани и институции знаят – липсата на контрол и бездействие от страна на всички държавни органи, осъзнаването на тази липса на контрол, която поражда лошото поведение на шофьорите и неспазването на законите.

Смъртността на пътя се увеличава с 5% годишно

Докато останалите европейски страни стабилно намаляват броя на жертвите, у нас се наблюдава повишаване на смъртността на пътя с 5 на сто.

С още по-високи темпове расте броят на ранените при пътно-транспортни произшествия –  със 7 на сто годишно. Много от пострадалите остават инвалиди и това, извън личната болка на близките и семействата, води до сериозни загуби и влияе отрицателно върху целия ръст на икономиката, посочват външните анализатори.

Повечето катастрофи са при градски условия

Специфично за българските условия е, че повечето от катастрофи, при които има ранени, се случват в градски условия – близо половината (около 45 на сто). В останалите страни членки делът на катастрофите в градовете е около една трета. Сериозността на катастрофите в извънградски условия е по-голяма, отколкото в рамките на града, което вероятно е заради по-високата скорост.

Алън Рос от КОВИ съобщи, че трябва да се изградят пунктове за сигнализиране на спешни случаи на основните магистрали и да се въведе единният номер за подаване на информация за спешни случаи.

При 50 на сто от случаите причината за катастрофите е високата скорост, констатират анализаторите. Концентрацията на извънградските пътно-транспортни произшествия е много висока на магистралите и първи клас пътища.

Пешеходците, които загиват в катастрофи у нас, също са много по-голям процент от средния за останалите европейски страни, уточняват от КОВИ.

Мерките за въвеждане на стандарти за безопасност са слаби

Мерките по въвеждането на стандарти за безопасност са слаби или изобщо липсват. Те се прилагат само откъслечно и са лошо координирани.

Йеспер Мертнер от КОВИ уточни, че няма направени местни изследвания за икономическата цена на пътно-транспортните произшествия. И като цяло в обществото се регистрира слаба осведоменост за огромните икономически загуби за страната. А органите, създадени за прилагат мерките - Държавно-обществена консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата - не разполага с нужните финансови средства, законови правомощия и персонал. Българската администрация всяка година идентифицира черни точки, но има съвсем малки или никакви подобрения от това, че те са били отчетени като такива.

Според КОВИ почти напълно липсва мониторинг върху резултатите, които се измерват при прилагането на мерките за намаляване на пътните злополуки.

Данните за произшествията се събират, но аналитичният капацитет за обобщаването на събраните данни е слаб. Разпостранението на данните към другите институции, като например пътните власти, не е свободно, посочи в доклада си Йеспер Мертнер. Той уточни, че липсва и координация на данните със здравните власти, за да се определи реалният брой на произшествията, които завършват с фатален край.

Според специалистите от датската компания е необходимо да се преразгледат правилата за движение по пътищата, защото действителното поведение на водачите е лошо. Системите за обезопасяване на деца, предпазните колани за пътниците и ограниченията на скоростта се пренебрегват при голяма част от случаите. От КОВИ са открили и сериозни проблеми с начина, по който кандидат-шофьорите вземат свидетелството си за правоуправление.

Експертите от КОВИ посочиха, че липсва фокус при измерването на резултатите. Заложените цели са европейски, но шансът за постигане е малък, уточни Мертнер.

Липсва доверие в пътната полиция

Като проблем външните анализатори отчитат и липсата на доверие в пътната полиция. В страната ни е възможно да се избегне плащането на глоби, защото липсва ясна писмена стратегия за пътната полиция. Почти половината от работното време на пътните полицаи се изполва неефективно заради незначителни пътно-транспортни произшествия.

И не на последно място от КОВИ отчитат, че трябва да се осъвременят пътните стандарти и да се въведат технически решения за безопасност.

Съществуващите пътища не са информативни и не са милостиви към участниците в движението, уточняват още КОВИ. И най-важното е да се осъзнае от правителството и обществото, че разноските за подобряване безопасността на движението по пътищата са инвестиция, а не разход, коментираха датските консултанти.