Снежна изненада в два етюда

Бул. Цар Борис III биде изчистен!

Почти 20 часа след обилния снеговалеж бул. Цар Борис III биде изчистен. Година и малко след като България стана пълноправен член на ЕС, ние трябваше да разберем отново следното:

Концесионер - мръсна дума 

Потвърди се широко разпространеното мнение, че концесионер е мръсна дума. Въпреки наличието на закон за концесиите, никой вече не вярва в равнопоставеността на кандидатите и в прозрачността при сделките. Създаването на онлайн достъпен Национален Концесионен Регистър също не помага за каузата на чистите сделки. В общественото мнение се прокрадва бегло нагласата, че концесионерите са лоши, но от тях по-добри няма. Изборът традиционно е сведен до по-малкото зло, отново трябва да избираме между малката и голямата беля. Първи сред печалните примери са концесиите за водата и магистрала Тракия.

Сняг и лъжа в София (и не само)

Снегорините се превърнаха в мистични машини, чиито брой тази нощ преобладаващо варираше в широката граница от 50 до 250. Някъде те бяха засичани, но с вдигнати лопати. Бойко Борисов, човек с много роли, в ролята си на кмет проплака, че концесионерите лъжат, а те в миг отговориха, че използват нова методика за чистене - повече солни смеси за сметка на риенето на снега. Бойко на свой ред се допита до БАН относно надеждността на двата метода. Гражданите на европейската столица София чакат включване, но едва ли тръпнат от резултата, по-скоро тръпнат дълбоко затънали в сняг. Кмет и концесионер се впуснаха в поредната лъжовна игра, правейки повече зрелище, отколкото вършейки полезна работа.

Къде си тръгнал ти, може би?

За пореден път Бойко Борисов се превъплъти в ролята на печалния рицар - в изказване на кмета цитирано от радио Дарик, той споделя, че всички варианти са изчерпани… освен собственоръчно да се възкачи на самосвал и да ръси сол из града. Всъщност, ситуацията е комично-абсурдна, но нейната евентуална проекция в бъдеще време, когато кмета-каратист-пожарникар-охранител заеме поста премиер няма да изглежда толкова забавна. В това може да сте сигурни. За пореден път трябва да се убедим в това, че последната грижа на управляващите е да мислят проактивно. Те имат план за действие, който обикновено започва, след като лошото се случи. Спомнете си за пожарите, наводненията. Може би пък управляващите да са адски вярващи хора и да мислят, че по време на мандата им ще се размине, но не би. Всяка година пеем една и съща песен, даже и гласът не е нов, а стар. Ако трябва да спрем за момент с песимистичното настроение, може да отчетем факта, че Бойко Борисов също е възмутен и може би ще съди концесионерите, ако до утре всичко не е наред. Въпросът, обаче е друг. На кого му пука? Ако газя до колене в сняг, това, вярвайте ми, ще бъде последната ми утеха.

Всяка година - едно и също. Затова смятам успешно да приключа с разсъжденията от лафа „Къде си тръгнал ти, може би? На работа, едва ли не…“

*Други материали от същия автор може да намерите на блога му http://velqn.com/