Негативизмът към турците намалява, към участието им във властта се увеличава

"Колкото повече ДПС упражнява власт, толкова повече намаляват негативните настроения спрямо турците. Доколкото има "турски въпрос", той е политически в основата си и се решава общо взето успешно с представителството на турската общност във властта и политиката. От 2000 г. насам се констатира спад на нетолерантността по отношение на турската общност, както и на взаимни напрежения между турци и българи. От 2005 г. обаче се наблюдава бавно нарастващо недоволство сред българската общност от "прекомерното" присъствие във властта в районите с концентрация на турско население".

Това констатира доклад за междуетническите отношения и интеркултурния диалог, изготвен от Центъра за социални практики и института за проучване на пазара ГФК България. Според изследването, което бе представено в петък, предубежденията на българите към ромите се увеличават, като най-високо е равнището на нетолерантност в кв. "Факултета" в София, а най-ниско - към ромите в кв. "Надежда" в Сливен.

Ромската общност се изживява като жертва и контактува със света като група, а не като сбор от различни индивиди. Те стават все по-безпомощни, изолирани, оставайки застинали в групова самоотбрана. Липсата на тяхно представителство задълбочава проблемите им.

Не всички роми попадат в такава ситуация, но целият етнос е обект на дискриминация от страна на обществото.

Съществуват обаче компактни и многочислени ромски общности в градове като Севлиево и Ямбол, донякъде в Сливен и в други по-малки населени места. Има и изцяло позитивни модели като Лом.

Част от ромското население успява да намери работа и избягва рутинната дискриминация. Обществото обаче като цяло не стимулира, нито дава трайна подкрепа на моделите на успех, реално съществуващи в ромските общности.

Доколкото има "ромски въпрос", той е социален в своята основа и досега не се решава адекватно с наличните държавни политики в социалната област.

Негативните стереотипи за турците са политически. Отнасят се до някакво приписано им намерение за опасно упражняване на публичната власт. От 2000 г. насам се констатира спад на нетолерантността по отношение на турската общност, както и на взаимни напрежения между турци и българи.

От 2005 г. обаче се наблюдава бавно нарастващо недоволство сред българската общност от "прекомерното" присъствие на турци във властта в районите с концентрация на турско население.

Българите са по-малко дружелюбни спрямо турците, отколкото обратното. Българската общност определя отношенията си с турската като "средно добри", а турската с българската - като "много добри".

В доклада се констатира, че доколкото има "турски въпрос", той е политически в основата си и се решава общо взето успешно с представителството на турската общност във властта и политиката.

Партиите и малцинствата

Политически партии включват в листите си кандидати от ромски произход, за да си осигурят гласовете на общността. Липсва системно третиране на малцинствената проблематика като проблем на цялото общество и на цялата политика. Съществуват и партии като "Атака", които изрично подклаждат междуетническата вражда и зареждат потенциалните конфликти с мотивация.

На ниво висши партийни ръководства - изпълнителни съвети и т.н., представители от недоминиращи в партията етноси има единствено в ДПС – българи, и в СДС – турчин.

"Очевидно е, че профанацията на политическите нрави по посоката на "купуване на гласове" е нов източник на напрежение, тъй като мнозинството идентифицира "циганите" като основни получатели на пари (и на други средства), което подсилва техния образ на социални паразити", се отчита още в доклада.

Всеки достатъчно добре организиран политик, владеещ техниките на оформяне на общественото мнение на конкретната група, може да инициира и разгърне междуетническо напрежение. От това произтича нова опасност, породила се от деградацията на политическото поведение, предупреждават от ГФК. Оформени са условия, при които безотговорно и подстрекателско действие, целящо политически дивидент, може да доведе до междуетническо напрежение.

В доклада се посочва още, че държавата би трябвало да подвежда под отговорност пред закона политици за ксенофобски изказвани, а не неправителствените организации.

Социални и икономически фактори

Турците са по-малко образовани и по-бедни от българите, докато за помаците на практика нищо не се знае. И при двете групи обаче социалните неблагополучия не са толкова значими, че да пораждат сериозни проблеми, свързани с междуетническите отношения, дискриминацията и т. н.

От гледна точка на политиките на държавата, ромският проблем е предимно социален и е свързан с трайната и в някои отношения задълбочаваща се изолация на етноса от основното общество.

Държавата

Ако Министерството на образованието и науката ефективно изпълнява своите задължения да осигурява задължителната посещаемост на училищата, вписана в Конституцията, то "ромските" програми в областта на образованието ще са малобройни, тесни по обхват и временни, констатира документът. Същото се отнася и за политиките на министерствата на труда и социалната политика и на здравеопазването

При ефективна държавна и общинска жилищна политика, насочена към бедните независимо от техния етнос, "ромските" програми в областта на жилищния проблем ще са малобройни, тесни по обхват и временни.

Ефективна политика на събиране на данъци би накарала ромите в своето мнозинство ще ги плащат, смятат експертите.

Според доклада, правителството демонстрира слабости в прилагането на заявените си политики - липса на бюджетиране на заявените програми, стратегии и дори институции, на срокове, конкретни ангажименти на конкретно посочени институции, както и на система за оценка на заявените (или на реализираните) програми и стратегии. Липсват и мотивационни механизми, насочени към изпълнителите на дейностите. Работи се на парче, без връзка между различните дейности.

Освен това антиромски настроения избуяват и сред служителите на институциите, отговорни за ромското приобщаване.

Разгръщането на устойчива социална политика на държавата в областта на образованието, заетостта, квалификацията, здравеопазването, жилищата ще реши основната част от въпросите, свързани с ромите.

Медиите

В сравнение с положението през 1990-те години, големите национални медии отбелязват съществен напредък при отразяване на малцинствената проблематика. Голяма част от медиите, по различни проекти, поддържат малцинствени предавания и рубрики. Същевременно при положение, че до 15 % от населението на страната е съставено от някакъв вид малцинства, присъствието им в медиите варира между 1 и 3 на сто;

Огромната част от тези проценти е съставена от два вида материали: ромска престъпност, бедност, проблеми, дейността на ДПС като представител на турското малцинство.

Огромната част от материалите на малцинствена тема са с автори, представители на българско-християнското мнозинство.

Малцинствата, и особено ромите, нямат доверие на националните медии, като се доверяват предимно на малките и нередовно излизащи ромски печатни идания.

В последните години се появиха и разгърнаха откровено ксенофобски медии, като вестниците "Атака" и "Нова зора", както и ТВ канал СКАТ, посочват от ГФК. Те легитимират ксенофобията като допустимо явление и така подготвят бъдещи конфликти и напрежения, констатира докладът.