Балканите са гнездо на радикалния ислям, Западът се прави, че не знае

Ислямистки радикални групировки използват Балканите за тилова база, а Западът се прави, че не знае. Това каза американският политолог Кристофър Делисо пред журналисти в сряда. Той живее от шест години в Скопие и изследва разпространението на радикалния ислям на Балканите. Според него терористичните групи гледат на Балканите от две гледни точки – възможност за набиране на последователи и тилова база.

Делисо посочи, че терористите от много години насам не правят атентати в района, за да го запазят като своя база, в която могат да се скрият, да укрият пари или дори да си почиват. В същото време обаче новите радикални босненски екстремисти вече се чувстват достатъчно силни, за да се лишат от тази база и са готови да предприемат терористични действия.

Според Делисо борбата с екстремизма на Балканите зависи от местните правителства. България, като една от стабилните държави в региона, трябва да има ръководна позиция, смята експертът. Той посочи, че не разполага с достатъчно информация за разпространението на радикалния ислям в България, но има сведения, че помаци в Родопите се финансират от такива групировки.

Делисо обясни, че краят на Студената война е дал възможност радикалните ислямистки организации да активизират дейността си на Балканите.

Комбинацията от безредие, корупция и бедност и някои определени политически дейци са облекчили тяхната дейност. Пример за това е Босна и Херцеговина и президентът на страната Алия Изетбегович. След 1991 г. Изетбегович е събрал около себе си радикални ислямски терористи. Неговата дейност е била облекчена от някои западноевропейски страни и това е стимулирало действията му. С помощта на благотворителни организации в Босна и Херцеговина са били прехвърлени милиони от Саудитска Арабия и Иран. Във времето на санкциите, наложени на Босна и Херцеговина от ООН, в този район са били превеждани муджахидини, оръжие и пари. Основната цел на муджахидините е била не да се бият, а да индоктринират населението. Все пак има данни, че някои от тях са участвали и в терористични акции във Франция, Испания и други държави.

"Именно индоктринирането на младото поколение в Босна се проявява сега и това е основният успех на радикалния ислям в региона", посочи Делисо.

В началото на 90-те години президентът на Албания Сали Бериша пък е разрешил "Ал Каида" да се базира в Тирана. Самият Бериша не е ислямист, но началникът на тайните служби в страната е бил. В Черна гора и Санджак също има много радикални групировки сред албанското население там.

По думите на Делисо, в Косово радикалните движения не са толкова силни. В същото време има сведения за такива групировки в областта , но никой не взима мерки срещу тях. Имало е случаи официални лица, които се обявяват против тях, да загубят работата си.

В Македония чуждите разузнавателни служби са заинтригувани от поведението на “торбешите” - македонските мюсюлмани. В страната действа и пакистанското движение “Таблики джамаат”.

В България няма почва за радикален ислям

Председателят на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия Антонина Желязкова посочи пред Mediapool, че в България радикален ислям няма. Тя обясни, че периодично в Западните Родопи пристигат пропагандатори от Йемен, Саудитска Арабия, Йордания и други държави, но те биват отпращани от помаците. Преди време радикалните ислямисти са се опитали да наложат влияние и в Източните Родопи, но сами са се отказали, тъй като населението там е много светско.

Желязкова каза, че в други райони на Балканите наистина има радикален ислям, в страни като Македония и Косово той се използва и за политически цели.