И България ще гарантира депозити до 100 хил. лв.

Въпреки че нямало нужда и депозитите у нас “са много добре защитени”, но като "израз на солидарност с ЕС и за по-голямо спокойствие на гражданите”, правителството ще предложи да бъдат гарантирани влоговете до 50 000 евро. Това съобщи в четвъртък премиерът Сергей Станишев на пресконференция в Министерския съвет, след като ден по-рано твърдеше, че не се налага предприемането на никакви мерки срещу финансовата криза, която удари част от компаниите майки на огромната част от банките в България.

Премиерът все пак се съгласи на публично изявление, вместо по-неприятната задача – да бъде нападнат в пленарната зала от опозицията, която го обвини, че властта не взема никакви мерки за защита на страната от кризата. Предложението на десните партии за изслушване на премиера бе отхвърлено в четвъртък.

В момента у нас изцяло гарантирани са влоговете до 20 хил. евро. Почти всички или 99% от депозитите, са под тази сума, стана ясно на пресконференцията от думите на Румен Симеонов, подуправител на Българска народна банка (БНБ).

Решението за защита на два и половина пъти по-висок размер на депозитите ще стане с промяна в закона, уточни премиерът.

Търговските банки няма да увеличават вноската си във фонда за гарантиране на влоговете, защото ако възникне кризисна ситуация – фалира банка и възникне нуждата от компенсиране на влогове, средствата на фонда ще бъдат достатъчни, обясни финансовият министър Пламен Орешарски.

Не се обсъжда и промяна на размера задължителните минимални резерви на банките, каза Румен Симеонов. Миналата година БНБ вдигна размера на резерва от 8 на 12% от активите с цел укротяване на кредитния ръст. Това се оказа добър буфер за поемане на движенията на сегашните финансови процеси, допълни той.

Политиката на правителството ни спасила от кризата

Нито една търговска банка не се е оплакала, че изпитва затруднения, няма данни за масирани тегления на депозити, което е признак за стабилността на българската банкова система. Това е резултат от целенасочена политика на правителството и на БНБ, похвали се премиерът като посочи, че капиталовата адекватност на банките за 2008 г. е 14.5 на сто при под 14 процента през 2007 г.

Фискалният резерв сега е 11 млрд. лева и това е котва на стабилност на финансовата система и на вложенията на българските граждани, добави премиерът. Общият резерв на страната възлиза на 29 млрд. лева.

Вицепремиерът Ивайло Калфин се присъедини към успокоителните думи на премиера и финансовия министър и напомни за скоро внесения от правителството антиинфлационен пакет от мерки. Пакетът по нищо не се различава от разчета за харчене на бюджетния излишък, изработена от управляващите, в който се предвиждат инвестиции в две направления – социални помощи и публичен сектор.

Така нареченият антиинфлационен пакет включва високи равнища на бюджетен излишък - над 3% от БВП, ограничаване на публичните разходи и компенсации за най-бедната част от обществото.

"В тази ситуация основните цели са поддържането на високо равнище на резерви, за да се гарантира стабилност и равнището на инфлацията да бъде по-ниско. Мерките, взети тази година, овладяха процеса на инфлацията от миналата година", добави вицепремиерът Ивайло Калфин.

Според Станишев, ръстът на инфлацията през септември е спаднал на 11% на годишна основа от близо 14% през август.

Подуправителят на БНБ Румен Симеонов обясни, че се подготвя промяна в Закона за кредитните институции, според която всички финансови институции ще са задължени да се впишат в кредитния регистър. Сега това е задължително за банките и лизинговите дружества, които са тяхна собственост. Това ще гарантира по-стриктен мониторинг на сектора.

Финансовата криза ще забави икономическия растеж

"Ние не сме изолирана от света капсула, така че кризата ще даде своето отражение и у нас", призна Станишев.

Световните финансови проблеми ще ни се отразят чрез забавяне на икономическия растеж. Абсурдни са твърденията, че той ще се срине или ще стигне нива до и под 1%. каза Орешарски. През първото полугодие на 2008 г. икономическият ръст е над 7% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. За 2009 г. финансовото министерство е заложило ръст от около 5%. Това е спад в сравнение с данните за предни години, но все още е висок процент на растеж.

Неизбежно ще спадне размерът на преките чуждестранни инвестиции у нас. Много са факторите за това – на първо място отливът на инвестиции в недвижимите имоти, които са пряко засегнати от кризата. През 2007 г. инвестициите в недвижимите имоти привлякоха над

30% от общия обем на преките чуждестранни инвестиции от 6.157 млрд. евро.

Станишев отбеляза, че инвестициите в недвижими имоти отбелязват спад през тази година, но пък с 22% са се увеличили инвестициите в преработвателната промишленост.

По предварителни данни на БНБ за периода януари-юли 2008 г. в България са постъпили преки чуждестранни инвестиции на стойност 2 847 млн. евро, което е с около 200 млн. евро повече от същия период на миналата година. До края на годината ще достигнат нивата от миналата година.

Около 60% от износа на България е за страните от ЕС с най-големи проблеми от кризата.