Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Как станах модно гуру на българите

75 коментара
Как станах модно гуру на българите

Дилън Джоунс е удивен да открие в София, че бившата комунистическа страна го посреща с отворени обятия като водач към приятните неща в живота - и че не всеки в България изглежда като Борат.

Най-после тръгваме към София, на десетместен НетДжет "Фалкон" от Фарнборо, в компанията на Брайан Фери и малка свита апаратчици от GQ, включително Ник Фоулкс, най-добре облечения човек в Шепърдс Буш.

Дилън Джоунс е журналист, главен редактор на британското издание на списание GQ. Роден е през 1960 г. Завършва графичен дизайн в лондонския Central Saint Martins College of Art and Design. Започва кариерата си в списание i-D като редактор през 1984 г. и три години по-късно става редактор в Arena. В същото време работи за списание The Face, пише за The Observer и The Sunday Times. През 1999 г. поема GQ, което е водещото списание във високия пазарен сегмент на мъжките издания.

Автор е на книгата iPod Therefore I Am: A Personal Journey Through Music и Cameron on Cameron: Conversations with Dylan Jones, последната му книга е Mr Jones' Rules for the Modern Man. Издаването на "Правилата на Мистър Джоунс за модерния мъж" на български език стана повод за неговото пристигане в София на 12 ноември 2008 г., впечатленията за което са поместени в последния брой на Spectator.

Някои от приятелите ми са големи в Япония, някои са големи в Америка, а някои от по-големите са големи по целия свят. Аз съм голям в България. Не толкова голям като корупцията в правителството или наркокартелите, но достатъчно голям, за да бъда споменат в ранните вечерни новини (измествайки на второ място отбелязването на шейсетгодишнината на принц Чарлз - не се шегувам).

Преди няколко години написах умерено успешен наръчник по държане в обществото – "Правилата на Мистър Джоунс за успешния мъж" – която вдигна малко пушилка, но не достатъчно, за да накара Джереми Кларксън да се помръдне (въпреки, че той даде едно изречение за корицата й). В новоразвиващите се пазари, обаче, тя стана супер хит и сега е издадена в Русия, Китай, Полша, Унгария, Корея и Румъния, както и в Гърция и Съединените щати. Но именно в България аз съм суперзвезда - и това ме кара да се замисля.

Караха ме с частен самолет в София за представянето на книгата на парти в хотел "Кемпински", където Брайън Фери трябваше да разиграе префабрикуваното си шоу с Рокси мюзик.

На вторичния ("черен") пазар билетите се продаваха по 250 евро и за момент се замислих сериозно дали да не продам своя собствен. На борда на самолета имаше телевизионен екип, който интервюира Брайън и мен за българския еквивалент на BBC Breakfast за следващата сутрин, задавайки ми остри въпроси дали Гордън Браун може да се справи с икономиката ("Не може", отговарях аз, от което те очевидно оставаха много доволни).

Но защо България ме харесва толкова много?

Всеки, който е чел изключителната книга на Миша Глени "Макмафия", има поне бегла представа за лабиринтите на корупцията в България – контрабанда, каналджийство и съучастничество на властите.

Както както казва самият Глени, "през 1970-те и 1980-те само Албания и Румъния бяха по- бедни и депресивни места за живеене в Европа". И макар че сега в България има казина, нощни клубове и регионални постове на Vitra, Vertu и B+B Italia, тя все още изглежда като Бирмингам - е, не съвсем - и е по-корумпирана. Заглавия като това в "Дейл Телеграф" – "Добре дошли в България, новата страна на чудесата на европейските измами", са по-скоро норма, не изключение.

Съвременната търговия - свободна или полулегална - е френетична и българите прегръщат Запада с голямо удоволствие – което всъщност правят още преди 1989. Сега дори и компаниите за луксозни стоки пристигат, насърчавани от хора като Спас Русев. Направил богатството си от телекомуникации, Русев отваря ресторанти и клубове във високия пазарен сегмент, създаде свое собствено лайфстайл списание ("Его" - странно, то ме показа на корицата си, но може би Брад Пит е бил прекалено зает този месец), и току що си е осигурил правата да издава GQ и в България. Той също е и човекът, отговорен за издаването на книгата ми в България, което стана основната причина да даде такова разточително парти за масите в София.

Спас Русев очевидно е голям мъж

Преди купона аз се появих в друго сутрешно ток шоу (по бТВ, притежавана от Рупърт Мърдок) – объркващо преживяване за мен и вероятно за зрителите. Притиснат между мен и двамата водещи беше преводач, от чиято уста моите остроумия звучаха като балкански нонсенс. Появяването ми обаче явно е направило впечатление, защото пет минути след предаването млад министър в правителството на този стожер на НАТО се обади да поиска покани за презентацията. Или може би беше просто фен: предните две седмици книгата ми е била сериализирана по българското радио, което означава, че местните жители са попили рецептите ми за това как да инвестираш ценните си книжа и как да се държиш в лап-дансинг клуб. Същия следобед дадох още шест интервюта - за телевизия, радио, за седмичника "Капитал", за всекидневника "Дневник". И когато приключих, стана време за купон.

Тази вечер моят асистент Свет ме представи на почти всички. Някои приличаха на Парис Хилтън, други - на Димитър Бербатов; имаше изискани мъже в много скъпи костюми, както и други, които сякаш имаха собствена охрана (в България, ако нямаш собствена охрана или джип "Мерцедес" с личен шофьор, все едно, че ходиш с табелка "Учебен" на челото – в действителност това трябва да е ново правило, добавено от местния ми преводач).

Питаха ме какво най-много ме изненадва в София. "Че не всеки изглежда като Борат", отговарях аз. "Само някои."

Гласът ми се изгуби в пляскането на чинелите, Браян Фери излезе на сцената и всички тръгнахме да се веселим и дадем уроци по култура за спомоществователството на великото, умно и секси списание GQ.

Моята книга е катедрала на джентълменството, внушителна грамада информация, подквасена с голяма доза лични предразсъдъци. Но фактът, че Правилата на мистър Джоунс се приемат толкова радушно в развиващия се свят, ме води до очевидното заключение, че ако Великобритания все още има взискателни стандарти за облекло, работа, секс и благоприличие, това са стандарти, предизвикващи възторг у онези, които нямат идея как да ги прилагат, а и не могат да си го позволят.

Целта на моята книга беше да стане наръчник по социален етикет за истинския мъж – не за онези, които прекарват живота си, представяйки си, че са във филм на Кари Грант. Ето защо не ми беше трудно да разбера как едно поколение, което не е имало достъп до нашата хищна консуматорска култура, я харесва толкова много. Ако въобще има някаква промяна в обществото през последните няколко десетилетия, то е в начина, по който стилът измести класата като измерител на успеха. Новите богове на тази езическа култура са скъпа кола или дизайнерски шлифер, не привилегирована банкова сметка или членство в голф клуб. И не е нужно да носите колан от изкуствено въже, за да кажете на всеки, че сте от грешната страна на стената. Достатъчно е да си сложите обувки с квадратни пръсти, ръкавели от фалшиви диаманти, широка вратовръзка като за футболист или сако с четири копчета. За мое щастие, не всички българи знаят това.

Любимият ми момент в София беше, когато Свет ме представи на местно величие, който помисли, че съм мениджъра на местен футболен клуб. "А, господин Джоунс", засия той. "Вие имате толкова благороден акцент!"

Да, в България е точно така.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

75 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Карина
    #79

    че настъпва обърквация. Чудесно чуство за ирония, но някои по-долу ме накараха да се смея от сърце.

  2. ?????
    #78

    ...и за какъв се мисли?

  3. Дърт аятолах
    #77

    Питам се обаче, дали проблема е в автора, или в държавата, или пък във двете?За държавата - ясно.Не знаел човекът, че не всеки изглежда като Борат - ми как и да знае, след като черпи представите си за една държава от комедиен филм, и то правен за съвсем, съвсем друга страна. Явно не е имал други източници на информация.За корупцията, свинщините - естествено, прав е. Но защо пропуска да спомене например, че именно заради тези свинщини много не-Боратовци емигрираха, та сега по брой българи в Харвард

  4. Bulgarin
    #76

    Anglosaksonski boklyk!Ebanata my darjava skoro ste se prevarne v nesto mejdy pakistan i India toi yroci na nas vzel da sava.

  5. Аз
    #75

    Тъй като вторият ми коментар, който отговаряше на въпрос на модератора, но съдържаше и мнението ми в по-подробен и аргументиран вид, беше ИЗТРИТ заявявам, че повече няма да се изказвам в този форум. Знам, че може да се каже "голяма работа", но все пак го казвам. Моля собственикът на сайта да обърне внимание кой как се разпорежда с изказванията, дали ги чете внимателно и дали е на нужното ниво да бъде цензор.

  6. cos
    #74

    точно на тези типове които подигравате.Макар и малко в България има хора коитозаслужават и могат да да представят концепциятана GQ. Но тях едва ли сте ги срещнали.

  7. Пешо
    #73

    А истината? Е, нея нямаме сила да признаем.

  8. Golem!
    #72

    4udesno napisana statia!Izklu4itelno to4no useshtane za bulgarskia "elit",podneseno s fin humor!Bi mi bilo dosta interesno da pro4eta i originala na angliiski...Nie ot druga strana ne biva da skachame kato opareni,kogato 4etem podobni neshta!Kraino vreme e bulgarite da se nau4im da reagirame adekvatno na piperlivi izkazvania po nash adres osobeno kogato takiva izkazvania sa do golqma stepen plod na realni nabludeniq!Tribva da se izbqgvat i dvete krainosti-ednakvo tupo e da si tsenichno nihilisti4en

  9. Борат
    #71

    ...но по-страшното е, че сме отчайващи КОМПЛЕКСАРИ !!!Само вижте реакциите: "кой е тоя?", "ама ние сме 4та сила по футбол", "първи на олимпиадите по математика", "Англия ше стане Индия"...Хахахахаха, защитния механизъм на настъпения гол охлюв, хахаха!!!

  10. Krassi
    #70

    Страшно ми хареса - много тънко чуство за хумор. Алеко ама от чужбина, защото той не би могъл да се роди тук. И дори да се роди няма да успее да уцелле достатъчно дълго за да напише Бай Ганьо

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.