Безконтролното следене на кореспонденцията се размина, МВР протестира

Депутатите отхвърлиха в четвъртък предложения за промени в Закона за електронните съобщения, позволяващи безпроблемен достъп на МВР и ДАНС до данни за телефонните разговори на хората, електронните им пощи и онлайн комуникацията. От МВР обаче заявиха, че с приетите от депутатите текстове ведомството ще бъде силно затруднено да разкрива престъпления по горещи следи.

Конфликт се заформи и около гласувани от мнозинството други текстове в закона, за които от ДСБ настояват президентът Георги Първанов да наложи вето.

С приетите днес промени в Закона за електронните съобщения намалява значително възможността правоохранителните органи да използват данни, събрани от операторите, за разкриване и предотвратяване на престъпления. По предложение на Мартин Димитров (СДС) отпадна възможността МВР и ДАНС да определят с наредба реда на съхраняването и предаването на данни от страна на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги.

Така тази дейност остава подвластна на Закона за специалните разузнавателни средства и НПК, а следене на лична комуникация ще има само при разследване на тежки престъпления и компютърни престъпления.

От МВР обаче заявиха, че извън кръга на престъпленията, за които тези данни могат да се използват, остават модерните напоследък телефонни измами, издирването на избягали затворници, склоняване към проституция, разпространяването на порнографски материали, в това число и по интернет и др.

"Тотално се намалява способността на МВР и ДАНС да работят по горещи следи за разкриване на престъпления като отвличания, убийства, бомбен тероризъм, тежки грабежи, наркотрафик и наркоразпространение. Едно такова решение влиза в противоречие с многократно декларираната воля на законодателя за ефективно противодействие на престъпността и нанася тежък удар върху способността на правоохранителните органи за резултатни действия по разкриване на престъпления и издирване на извършителите им", се казва в позиция на вътрешното министерство.

Депутатите приеха още, че предприятията, предоставящи електронните услуги ще съхраняват сведенията за комуникацията за 12 месеца, а не за 24, каквото бе първоначалното предложение. След изтичането на този срок информацията ще се унищожава. Първоначалното предложение бе тя да се съхранява и за по-дълго, при искане на компетентните органи, но това не се прие.

Елиана Масева от ДСБ коментира, че с приетите от депутатите текстове не се допуска безпричинно следене. На въпрос на Mediapool дали това ще блокира напълно възможността за безконтролна намеса в личната кореспонденция, Масева заяви, че опцията да се спекулира не е ликвидирана напълно, но е ограничена значително.

Междувременно мнозинството прие текстове, даващи правомощия на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), които покровителстват монопола и допускат отдаване на аналогови честоти без конкурс.

“КРС получава безконтролно право да предоставя временно аналогови честоти за радио и телевизионно разпръскване на оператори, които тя прецени без конкурс”, заяви в кулоарите на парламента депутатът от ДСБ Иван Иванов.

“Това ще става по начин, определен от КРС, срещу който няма възражение от Съвета за електрони медии (СЕМ). Подобно нещо противоречи на плановете за цифровизация, а освен това предоставянето без конкурс поражда съмнения за корупция и защита на корпоративни интереси”, допълни Иванов.

Според него се създават предпоставки в трите мултиплекса, които в първия етап от цифровизацията ще осигурят излъчването 30 програми, да влязат по съмнителен начин телевизии. Това можело да стане, тъй като по закон телевизиите с над 50 % национално покритие ще могат да се излъчват от новите мултиплекс. В същото време има възможност при отдаването на аналогови честоти без конкурс определени лица да получат честоти и до 2012 година да направят телевизиите си с 50% покритие. По този начин тези телевизии ще се разпространяват от мултиплексите без конкурс. Така по-малките телевизии ще бъдат в неравностойно положение, тъй като ще трябва да се явяват на конкурси, за да бъдат излъчвани.

Ако президентът откаже да наложи вето върху спорните текстове, то ДСБ ще инициира подписа за сезиране на Конституционния съд.