Съуправляващата партия НДСВ се присъедини към парламентарната опозиция срещу намерението на БСП и ДПС да разрешат тотално и безконтролно следене в Интернет. С писмо до председателя на парламента Георги Пирински те настояват да не се допускат измененията в Закона за електронните съобщения, които транспортната комисия гласува миналата седмица през главата на председателя й Йордан Мирчев (ДНСВ).

В същото време шефът на правния отдел на Програма "Достъп до информация" Александър Кашъмов заяви, че МВР се опитва да се превърне в един своеобразен "Биг Брадър".

Наскоро парламентът отхвърли възможността МВР и ДАНС да следят безконтролно трафика в глобалната мрежа. Михаил Миков обаче обвини законодателите, че така са "отрязали ръцете" на МВР, на което се отнема възможността да работи по "горещи следи". Президентът Георги Първанов пусна закона, но с особено мнение и препоръча ревизия в исканата от Миков посока.

Така се стигна до заседанието на транспортната комисия миналата седмица, когато БСП и ДПС гласуваха поправката, макар и с фрапиращо нарушение на парламентарния правилник, който гласи, че отхвърлен законопроект може да се преразглежда след съществени промени и в следваща пленарна сесия. В знак на протест представителите на НДСВ и опозицията напуснаха заседанието.

Депутатът от ДСБ Иван Иванов заяви, че с поправката се нарушават основни граждански права. Румен Ангелов от ОДС добави, че България се е превърнала в министерска република, защото решенията се взимат от изпълнителната власт, а не парламента. Независимият депутат Николай Камов на свой ред призова вътрешния министър Миков на публичен дебат.

За какво става въпрос?

Адвокат Кашъмов обясни, че текстовете на законопроекта предвиждат Дирекция "Оперативно-технически операции" (ДОТО) към МВР да може да получава директен достъп чрез интерфейс до личната информация на гражданите от базите данни на Интернет доставчиците и мобилните оператори заради нуждите на оперативно-издирвателна дейност.

Оперативно-издирвателната дейност обаче не е правно регламентирана, няма законова дефиниция и заради това не може да бъде причина за искане на и предоставяне на специализирана информация.

Ако промяната влезе в сила, Дирекция "Оперативно-технически операции" ще може да дава справки и на още 16 дирекции, структури на силовите ведомства.

От Фондация Програма "Достъп до информация” алармират, че всъщност текстовете на законопроекта са били част от чл. 5 на Наредба 40, посветена на задължението на провайдърите и мобилните оператори да съхраняват 12 месеца данните за комуникацията между хората. По жалба на "Достъп до информация" ВАС я отмени.

Кашъмов заяви, че в законопроекта има редица противоречия както с конституцията, така и с Европейската конвенция за правата на човека. Не е изпълнена и процедурата за обществено обсъждане. Юристите смятат, че ако поправката се приеме, гражданите ще имат усещането, че са постоянно следени.

Адвокат Йонко Грозев добави, че и в момента МВР може да използва данните от Интернет доставчиците и мобилните оператори. За целта обаче трябва съдебно разрешение, което се издава след обосновано искане.

Промените дават право на МВР да има постоянен достъп и да може да използва информацията на практика безконтролно.

Според правозащитника такова масирано получаване на информация от страна на МВР ще има негативни ефекти и политизира министерството. "Именно в такава предизборна ситуация опасността е изключително голяма", добави Грозев.

Ако законопроектът бъде приет, Програма "Достъп до информация" ще сезира Европейският съд по правата на човека.