Първанов агитира за комунистите в Молдова

Българският президент агитира за Комунистическата партия в Молдова, а български депутати смятат, че европейските държави трябва да се поучат от изборните практики в Азербайджан.

И в двата случая България е далеч от Европейския съюз. Тези авантюри в постсъветското пространство я правят да изглежда повече като част от Общността на независимите държави (ОНД), отколкото като отговорна и демократична страна от ЕС, която действа и говори в съзвучие с другите страни членки.

Азербайджан като пример

Азербайджан е една от най-недемократичните европейски държави. В началото на 2009 г. забрани излъчването на чуждестранни радиопрограми, отървавайки се по този начин от ББС, Радио "Свобода" и "Гласът на Америка". На 18 март в страната се проведе референдум, който премахна конституционната забрана президентът да може да е начело на страната само два последователни мандата. Над 90% от упражнилите правото си на вот гласуваха "за".

Сега президентът Илхам Алиев ще може да остане на поста до края на живота си. С този референдум Азербайджан стана единствената страна от Съвета на Европа, чийто президент може да заема поста доживотно.

Една от структурите на Съвета на Европа заяви, че членството на Азебрайджан в организацията може да бъде прекратено, тъй като е в разрез с поетите от страната ангажименти.

Азерската неправителствена организация "Център за мониторинг на изборите и демократични изследвания" заяви, че по време на кампанията преди референдума е имало "недостатъци, свързани със свободата на мирното събиране, свободата на изразяване и свободата на пресата". Освен това е налице "злоупотреба с административни ресурси по време на кампанията и липса на равни възможности за всички организации, участващи в нея, както и унищожаване на изборни материали и оказване на натиск срещу политически активисти". Според неправителствената организация е имало и случаи хора да гласували повече от един път.

Всичко това обаче не е успяло да убеди няколко български депутати, които имат напълно различен поглед към референдума. Ето и няколко цитати от "Общата позиция на българската група парламентаристи, наблюдавала референдума, проведен ма 18 март, които говорят сами за себе си.

"Кампанията трябва да бъде подчертана като пример за свободата на словото и постижение на демокрацията".

"....информационната кампания на Централната избирателна комисия за референдума трябва да служи за пример на други демократични страни".

"... референдумът бе проведен съгласно най-добрите демократични ценности, международните стандарти за произвеждане на избори и добрите демократични практики на страните членки на Европейския съюз и ПАСЕ.

Отборът на великите български шампиони по демокрация е в състав: Димитър Гъндев (БСП), Даут Осман (ДПС), Иван Илчев (БСП), Иван Гризанов (БСП), Йордан Йорданов (БСП), Никола Проданов (БСП), Петър Мръцков (БСП), Юсеин Джемил (ДПС).

Чудя се колко български гласоподаватели биха приели с радост типа демокрация, защитавана от тези уважавани членове на българския парламент.

Да помагаш на молдовските комунисти

Предизборната кампания в Молдова е в ход. Президентът Владимир Воронин е в края на своя втори и последен мандат, и това кой ще спечели изборите е от изключителна важност.

Воронин се надява да запази влияние и в бъдеще като шеф на парламента, председател на парламентарната група на Комунистическата партия, или пък като премиер.

Това обаче не е съвсем сигурно. Изборите са напрегната надпревара. Параноята дори принуди властите да откажат да допуснат на територията на страната 245 румънски граждани (някои румънски политици и поп звезди, които подкрепят молдовската опозиция, комунистите обаче развиват имат мащабна пи ар кампания с подкрепа от Русия).

ЕС не е особен поддръжник на президента Воронин, който е проевропейски настроен на думи, но проявява явни авторитарни тенденции. ЕС отложи одобрението на ново споразумение за асоцииране с Молдова, като първо иска да види провеждането на честни и свободни избори там, а освен това не желае да бъде възприет като поддръжник на комунистите.

Но, comme d’habitude (както обикновено), не е много трудно да намериш bête noire (черна овца) в ЕС. Докато целият Европейски съюз очаква да види кой ще спечели и оказва натиск за свободни и честни избори, българският президент Георги Първанов влиза в битката. По-малко от месец преди изборите пристига на официално посещение в Молдова с огромна кохорта.

За два дни той е използван от Воронин и проправителствените медии за изборни цели. Визитата ясно се вижда и описва като изборна подкрепа за Комунистическата партия.

Президентът Първанов посети и Тараклия – град, населен от етнически българи, (общо около 2% от населението на страната), които се смятат за полезна добавка към вота за комунистите.

Без съмнение президентът Първанов е в свои води: докато ЕС стои настрани, Русия предлага своята пълна и сърдечна подкрепа за комунистите. Единственият друг държавен глава, който се е срещал с президента Воронин по време на предизборната кампания, е Дмитрий Медведев (руският външен министър Сергей Лавров също посети Кишинев, а патриарх Кирил се срещна два пъти с Воронин).

Странична жертва на всичко това е Васил Тарлев, етнически българин и бивш премиер на Молдова (2001 – 2008 г.). В момента той е кандидат на антикомунистическата опозиция, но едва ли ще има полза от българския вот.

Това обаче е по-малката беля. По-големите щети са за Молдова и европейската подкрепа към демокрацията на Изток.

Ако и след изборите Молдова остане заклещена в декларативна европеизация, пълзяща централизация и склерозирали реформи, белязали последните 8 години от развитието на страната, големият губещ от българските електорални авантюри на Изток може да е цялата страна.

Отговорността на България в ЕС

ЕС има принципна позиция да подкрепя свободните и честни избори на източните си съседи. ЕС често говори меко и е непоследователен и срамежлив, когато трябва да защитава целите си в областта на демократизацията. Европа също така си сътрудничи с авторитарните лидери на Изток.

Въпреки това ЕС никога не е подкрепял изцяло авторитарните тенденции там. Това се върши от изборните наблюдатели на ОНД, които бързо предлагат легитимност на недемократични посткомунистически практики.

Досега България е единствената страна членка на ЕС, която се държи като изборен наблюдател от ОНД и подкрепя антидемократични тенденции в региона. Важно е да се интересуваме от бъдещето на Молдова и Азербайджан, но по-големият въпрос е за моралния провал вътре в ЕС.

*Нику Попеску е експерт към Европейския съвет по външна политика. Експерт е по европейската политика на съседство, отношенията между ЕС и Русия, Южен Кавказ и Молдова.

**Статията Bulgaria’s electoral adventurism е публикувана в блога на Euobserver, заглавието е на Mediapool