Между 30 и 40 % от избирателите не изключват да продадат гласа си

Между 30 и 40 % от избирателите в България заявяват че биха взели пари за гласа си или най-малкото не изключват категорично тази възможност. Това показват данните от представително изследване на Институт Отворено общество - София, проведено през март и април тази година.

Запитани как биха постъпили, ако им предложат пари, за да гласуват за определена политическа сила, твърдо заявяват, че не биха приели пари за гласа си 63 на сто от анкетираните. Към 5 процента от българските граждани на 18 и повече годишна възраст, са готови ефективно да продадат гласа си на предстоящите избори и да гласуват за политическата сила, която би им платила за това. Други 16 процента признават, че биха взели пари от купувачите на гласове, но въпреки това биха гласували по съвест или въобще не биха гласували. Тези, които са проявили колебание по въпроса и следователно, не изключват възможността да продадат гласа си, са още 16 процента.

Отговорите на по-конкретен въпрос обаче показват, че процентът на тези, които не отхвърлят напълно възможността да продадат гласа си на предстоящите избори, е още по-висок – близо 43 на сто. Запитани за каква минимална сума биха продали гласа си, 15% от анкетираните проявяват склонност да определят минимална цена за гласа си, а други 28 % имат колебания. 56 % заявяват, че не биха продали гласа си на никаква цена.

Склонните да приемат пари за гласа си, най-често посочват сума от 100 лв. Над половината от “подалите заявка”, нямат претенции за повече от 100 лв., а всеки трети е посочил като достатъчно да му се плати сума до 50 лв. За най-малко пари могат да се купят най-много гласове в Западна България, особено в Северозападния район, където над половината (52%) от посочилите минимална цена за гласа си биха се съгласили на сума до 50 лв. Обратно – най-скъпо на купувачите на гласове ще им излезе в Южния централен район, където над 60 на сто от склонните да се пазарят, биха се съгласили само за цена от над 200 лв. Не е изненада, че най-често склонни да продадат вота си и то на най-ниска цена, са най-ниско образованите.

*Процентите в графиката се отнасят само за хората посочили минимална сума за гласа си

Според данните от изследването, най-голяма концентрация на избиратели, които са склонни “ефективно” да продадат гласа си като гласуват за партията, която им плати за това, има сред симпатизантите на ДПС (13%). Тези, които възнамеряват при всички случаи да гласуват по съвест, но да приемат пари, ако им предложат, се срещат най-често сред гласоподавателите на Атака, или на СДС и ДСБ, взети заедно. Те най-вероятно не очакват търговците на гласове да са от политическите сили, на които симпатизират.

Сред избирателите на БСП и ГЕРБ са най-много от заявилите, че ще гласуват по съвест и не допускат заплащане за това, съответно 69 и 59 на сто. Сред гласоподавателите на СДС и ДСБ, както и на НДСВ, също преобладават тези, които са с нагласата да не продават гласа си и да гласуват по съвест.

Три четвърти от интервюираните си дават сметка, че купуването на гласове е престъпление. Все още обаче, значителна част от гражданите допускат, че купуването на гласове е нормален начин да се привлекат повече гласоподаватели (11%) или дори европейска практика (3%), а останалите (12%) се колебаят

23% от анкетираните, които са със съзнанието, че купуването на гласове е престъпление, проявяват готовност да продадат гласа си.

И по този въпрос най-голяма толерантност към купуването на гласове проявяват симпатизантите на ДПС. Една четвърт от тях смятат, че купуването на гласове е нещо нормално, а други 5% смятат, че е европейска практика. По около 10% от симпатизантите на останалите основни партии в страната също заявяват, че според тях купуването на гласове е нормален начин за привличането на повече гласоподаватели.

По предложение на гражданска коалиция от неправителствени организации беше официално въведено изискването всички агитационни материали на политическите сили в предизборната кампания да информират гражданите, че купуването на гласове е престъпление. Предложението на гражданската коалиция за въвеждането на Регионални преброителни центрове като мярка срещу купуването на гласове обаче не срещна подкрепата на мнозинството в парламента, въпреки че се ползва с преобладаваща подкрепа сред гражданите. Данните показват, че две трети от хората, изразили мнение по въпроса, подкрепят въвеждането на регионални преброителни центрове.

Данните също така показват, че хората, подкрепящи идеята за въвеждането на регионални преброителни центрове са мнозинство сред симпатизантите на всички основни политически партии, изразили мнение по въпроса, дори и на тези партии, които се обявиха срещу нейното приемане (БСП и ДПС).

Данните са от национално-представително изследване на Институт Отворено общество - София, проведено в периода 16 март – 5 април 2009 г.

С помощта на стандартизиран въпросник, са интервюирани 1 184, случайно избрани пълнолетни лица, в 77 населени места в страната.

Максималната грешка е ± 2.85%.