"Кадровик в сянка" винаги слага хора от ДС да работят с емиграцията

За съжаление, тази история има доста дълга предистория. Оказва се, че в държавата има някакъв колективен кадровик, който избира за този пост предимно хора, свързани с бившата ДС. Вера Мутафчиева и Георги Данаилов, които преди това ръководеха Комитета за българите в чужбина, бяха обявени като хора с доста солидно агентурно минало точно в тази тематична насока – работа с българите в чужбина. По същия начин бе посочен литераторът Георги Василев, който зае централно място в този комитет. Той също има дългогодишна специализация по линия на ДС за контакти с българи в чужбина.

В случая с Божидар Димитров тази номинация не ме изненадва. Тя е логична за нашата демократична практика в последните 15-18 години.

В условия на социалистическа България, хората, пътуващи на Запад, в голямата си част бяха вербувани. Самото пътуване много често означаваше такъв тип ангажимент. Казвам го като човек, който до 1989-та г. дори не си е мислел за пътуване. Освен това контактите с българите в чужбина бяха променени. Преди 80-та за тях се мислеше като врагове, а след това като за хора, които трябва да бъдат привличани на страната социалистическа България. Имаше промяна на парадигмата. Тя не бе приета особено от старите емигранти. Те с основание преценяваха тези опити на българската държава като форма на спекулация, като опит режимът да се представи по-благоприятно.

Каква би била целта на този "колективен кадровик", щом вече имаме традиция?

Не знам кой е кадровикът. Дали е президентът, дали някой от президентството, дали е при президентството. Там сякаш се навъртат групи от бивши ченгета, които веднага са склонни да посочат такива люде като специалисти по контактите с българите в чужбина. Нашата демократична практика не успя да изучи това.

Някой сякаш казва, че агентите на ДС в тази тематична насока имат най-добрата специализация. Този "някой" се оказва винаги чут. И то бива винаги чут при различни правителства.

Как би бил приел Божидар Димитров в съседни държави и особено в Македония, където той е фигура, разглеждана по по-особен начин?

Аз лично не бих се съобразявал с позицията на хората в Македония. Като историк аз също имам множество текстове по "македонския въпрос", които не се приемат в Македония. Не мисля, че нашите македонски съседи са меродавни в оценката си за един или друг български историк. Естествено, че Божидар Димитров, понякога ескалира своите историографски виждания най-вече в посока на Македония. Това обаче си е негово право и негова преценка.

Има ли нужда от такъв министерски пост без портфейл?

Мисля, че има нужда от такава структура. Дали ще е комитет за българите в чужбина или министерство е въпрос на управленско виждане. При днешната огромна българска емиграция, вероятно около 1/7 от българските граждани работят извън пределите на страната, структурата е важна. Трудно мога да преценя дали министър без портфейл е най-добрата формула. Не е ясно какво означава министър без портфейл. Ще има ли кой да работи за него?

Как вие разчитате досегашната политика на ГЕРБ. В единия случай се гласуват лустрационни текстове по отношение на Народното събрание, а след това се излъчват министри с принадлежност към ДС?

Аз много разчитам, че тези прекрасни лустрационни текстове ще бъдат разширени. В България трябва да има лустрация на всички равнища. Това, което се случи в сряда в Народното събрание, е само един малък жест в тази посока. Много разчитам, че компромисът, който се прави с Божидар Димитров, ще бъде единичен. Надявам се новите управляващи в лицето на ГЕРБ да бъдат последователни в своя отказ да бъдат ползвани за управленски нужди хора, свързани по този толкова ясен начин с Държавна сигурност.