Президентът сюрпризира с проект за нова данъчна политика

Президентът Георги Първанов изненада кабинета с проект за икономическа програма, съдържаща идеи за коренно нова данъчна политика. Тя е дело на експерти от Икономическия институт на БАН и както обясни Първанов в понеделник, програмата е писана по негова инициатива, но не за него, макар че ще залегне в годишния му доклад.

Пълният текст на амбициозния документ предстои да бъде публикуван, но изтекли в медиите идеи като тази за премахване на плоския данък бе определена от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков като "малоумна".

Премиерът Бойко Борисов, който е критикуван и от опозицията, и от поддържащи партии, и от президента, че няма антикризисна програма, съобщи, че в сряда правителството му ще обсъди такава.

В същото време той даде публичен сигнал за заравяне на томахавките и край на публичния конфликт с президента, който се завихри около трагедията с удавените българи в Охрид и руските енергийни проекти.

В понеделник Борисов откликна на президентския призив за консенсус по мерките за усвояване на еврофондовете, неглижира факта, че Първанов свиква консултативен съвет на тази тема с огромно закъснение и обяви, че е наредил на министър Дянков да участва в обсъждането на президентската програма.

Не е ясно какво е предизвикало примирието между "Дондуков" 1 и "Дондуков"2, но вероятно и Първанов, и Борисов, са преценили, че задълбочаването на конфронтацията ще понижи рейтингите и на двамата, и че противоречията ще се изясняват на четири очи, извън медиите.

Без плосък данък, диференцирано ДДС, данък наследство за богатите

Сред авторите на президентския доклад са директорът на академичния икономически институт Митко Димитров, макроикономистът Гарабед Минасян, банкерът и преподавател в УНСС Стоян Александров.

В разработката се предлага премахване на плоския данък за облагане на доходите на физическите лица, въвеждане на диференцирана ставка на ДДС, премахване на горната граница за осигурителните доходи, връщане на данъка върху наследството за големи имоти.

С една дума – заради кризата данъчната политика да завие наляво с цел "по-равномерното разпределяне на тежестта от свиването на производството и доходите".

В доклада е залегнало предложението за 1000 лева необлагаем месечен доход, ДОД от 10% върху доходи между хиляда и три хиляди лева, а над 3000 лева – облагане с 20% данък.

Икономистите предвиждат още намалена ставка по ДДС за продуктите от първа необходимост, а лекарствата да са изцяло освободени от този вид данък.

Сред предложенията са и премахване на тавана за плащане на осигурителни и здравни вноски и запазване на сегашния им размер, защото "ефектът от свалянето им е съмнителен".

Предлага се още и да се върне данък наследство от 25% за имоти на стойност над 1 млн. лв.

Целта на промените, както пише в доклада, е "да се избегне социалното разслояване в страната".

Според авторите, въпреки че хората искат по-ниска намеса на държавата в преразпределението на БВП, глобалните тенденции са обратните – формира се нов модел с "нарастване на стратегическите държавно-регулативни функции".

Дянков: Премахване на плоския данък е "малоумно"

Симеон Дянков нарече идеята за премахването на плоския данък “малоумна“, дори не некомпетентна, и заяви, че най-опасното и непродуктивно нещо е по време на криза да се променя радикално данъчната политика. Такава идея ще ни обрече на още година или две на отрицателен растеж, добави той.

Плоският данък е нещо, което работи толкова добре, колкото валутният борд и да се тръгне срещу него, е малоумие, повтори Дянков.

За въвеждането на диференцирана ставка по ДДС Дянков попита какво ще стане, ако всеки бранш поиска намаление на ставката. "След туризма ще са храните, след тях, защо не, издателите на книги на френски език, понеже искаме българите да четат на френски, а защо не и на руски, което ме учудва, че го няма като предложение", коментира той.

Министърът каза още, че "за радост тези неща няма да намерят реализация" и заяви, че "се надява частта за данъчните реформи да не е писана от икономисти", понеже това щяло да обясни некомпетентността ѝ.

Автори на доклада озадачени от резултата

Финансистът и бивш финансов министър Стоян Александров, който е сред авторите на доклада, също се обяви срещу премахването на плоския данък. Той заяви в понеделник пред БНР, че всеки от авторите е писал отделна част от доклада и самият той няма отношение към данъчната част.

Плоският данък е едно от най-добрите постижения на предишния финансов министър и ненапразно сегашният му връчи награда за успешно провеждана данъчна политика, коментира Александров.

Той също смята, че най-голямата грешка би била по време на криза да се променя философията на данъчното облагане.

Според Александров президентът е поръчал на независими експерти доклад за икономическото развитие на страната в условията на криза още по времето, когато не е било ясно какво правителство ще се сформира. Финансистът намекна, че президентът се е подготвял за вариант на експертно или дори служебно правителство, заради което е поискал оценката на икономистите.

Стоян Александров каза още, че поканените специалисти са се събрали няколко пъти и дискутирали принципни въпроси, като са избистрили консенсусни положения, като например запазването на валутния борд при всяко положение.

Според него е имало неколцина експерти, които предложили отменянето на борда и въвеждането на плаващ "гъвкав" валутен курс. Това е било категорично отхвърлено. 

Директорът на Икономическия институт при БАН Митко Димитров отрече докладът да предлага премахването на плоския данък. "Авторите на доклада смятат, че в сегашната ситуация е най-добре да има стабилност на данъчната система”, заяви той, като добави, че само един от тях имал различно мнение и това било изрично отбелязано в документа.

Ст. н.с. Димитров посочи, че не споделя идеята за данъчни промени.

От своя страна проф. Гарабед Минасян, бивш член на Управителния съвет на БНБ и научен работник в БАН, заяви, че е привърженик на справедливото данъчно облагане като част от принципите за социално-икономическо управление.

Според него плоският данък не е удачен и не може да действа твърде дълго, но същевременно е нужно да се запази и през следващата година. През този период, смята проф. Минасян, "нещата ще се обмислят и ще има пълна яснота, включително в обществото".