Аферата "Борилски" като огледало на българското правосъдие

"Корупция, сплашване, връзки... Аферата "Борилски" е емблематична за българското правосъдие. Това пише в пространна статия журналистът Александър Леви, поместена в съботното издание на френския вестник "Монд" - "Монд Магазин". Статията е посветена на тягосните събития, свързани с убийството на българския студент в Париж и отказа от правосъдие в родината му.

Статията на специалния пратеник на вестника в България е илюстрирана със снимка на Варна и въпрос: "Дали големият български черноморски град е в ръцете на организираната престъпност, корупция и непотизма?"

Отговорът е данен под друг фотос, на Морската градина: "Разчленяването на това зелено пространство на изхода на Варна от съмнителен конгломерат и аферата "Борилски" като че ли подкрепят такова впечатление".

Публикуваме статията с незначителни съкращения и в превод на Атанас Чобанов. Заглавието е наMediapool.

Делото Борилски? Наистина, трудно може да се измисли по-неприятна тема и директорката на Гимназия № 4 във Варна ни дава да го разберем. Днес Веселина Тотева трябва да посрещне "Французойката", както наричат новата лекторка, пристигаща от Франция в това елитно учебно заведение, където от комунистическите времена преподават езика на Молиер на децата на местните големци. Освен това днес Г-жа Тотева има рожден ден. Би трябвало да го разберем по букетите и оживлението в гимназията, а не да разваляме празника с нашата история от преди 9 години... На всичкото отгоре убийство. В Париж. Тотева не може да овладее мимиката си. Да, тя знае много добре, че жертвата и двамата заподозрени от френските власти са бивши възпитаници на училището, което е под нейно ръководство. Но тя не иска тази афера да хвърли сянка върху репутацията на лицея, в който учат такива "чудесни" ученици. Припомня ни също, че двамата заподозрени са оправдани от българското правосъдие.

Само че жестоката смърт на този брилянтен студент по право и най-вече съдебната сага, която завърши с оправдателна присъда за двамата обвинени, е без съмнение българска история. История, която се точи като червена нишка през годините, за да илюстрира границите на дългия преход на тази страна към демокрацията. България е член на Европейския съюз от 2007 г. и казусът Борилски поставя също серия други въпроси за волята на тази държава да приеме най-елементарните правила на полицейското и съдебно сътрудничество, които важат в ЕС. Тази история е ярък пример за дисфункцията на една остаряла съдебна система, засегната от корупцията. Може и да не е по вкуса на госпожа Директорката, но именно тук, в този български пристанищен град и по-точно между поолющените стени на нейната гимназия се завързва драмата.

Гласът по телефона е симпатичен, топъл и с този характерен за региона акцент, който смекчава гласните и прави българския език по музикален. Николай Цаневски ни дава среща на гробищата на града. Лутаме се няколко минути преди фотографът да забележи надгробен камък с гравюра на Айфеловата кула: тук почива Мартин Борилски. На лист хартия залепен със скоч от пролетта на плочата пише: "Не сме те забравили. Почивай в мир. Възмездие ще има. Обичаме те." "Не съм вярващ. Мартин не е в този гроб. Той е в моите спомени" казва приятелят му от детинство. Той си спомня погребението през онова горещо лято, когато около 60 приятели идват тук... Николай успява дори да се пошегува: "Във филмите за мафията виждаме убийците, които отронват една сълза на погребението на жертвата. Тук няма такова нещо. Те казват днес, че са били негови приятели, че искали да го защитят от мистериозни нападатели..."

93 удара с нож

След това пресичаме Варна в неговото старо рено. На изхода на града се простира Морската градина, голямо залено пространство, което слиза до морето. Това е повод за Николай да спомене една тема, която от няколко седмици вълнува неголямото гражданско общество във Варна. Почти девствена преди няколко години, градината сега е обект на желание на големи икономически групи. Според една местна особеност тези групи са до една контролирани от хора произлезли или от бандитските среди, или от бившите служби за сигурност на комунистическия режим. Те мечтаят да бетонират градината както почти навсякъде другаде по крайбрежието, като построят хотели, пътища и паркинги. Наскоро една такава група, "Холдинг Варна", купи от държавата 1200 хектара (122 декара б.пр.) на цена под всякаква конкуренция. Но конкуренция така или иначе не е имало. В града всички знаят, че този холдинг е клон на една група с много пипала, която контролира целия варненски регион: ТИМ, три букви при произнасянето на които лицата помръкват в България.

Първоначално, през 90-те това е охранителна фирма, която се занимава със събиране на дългове. Сега ТИМ е станала икономически гигант. Нейната особеност е, че всичките ѝ ръководни кадри са морски командоси от специалната част на флота, базирана на няколко километра от варненското пристанище. Дори в салоните на западните посолства се дочува, че ако двамата издирвани от Франция за убийството на Борилски са все още на свобода, то това е защото бащата на единия от тях, бивш магистрат от Варна станал адвокат е протеже на ТИМ... Дали това е градска легенда или е реалност? "Във всички случаи нищо във Варна не се случва без ТИМ" - твърди Николай.

20 юли 2000 г. Когато френските полицаи откриват безжизненото тяло на българския студент в малкото му парижко студио, те констатират най-напред "упоритостта", което са проявили нападателите му. С вързани на гърба ръце Мартин лежи в локва кръв. Съдебният лекар преброява 93 удара с хладно оръжие. Лицето и черепът на жертвата са разбити с помощта на "тежък и продълговат" предмет, който следствието ще идентифицира по-късно като гира. Наказателна експедиция, рекет или спречкване, което дегенерира? По нещо и от трите. Френското следствие е водено от хрътките на криминалната бригада и по думите на колегите на следователите от София представлява "урок по криминология". Отпечатъци, ДНК, клетъчни и стационарни телефони... валякът на Криминалната полиция се задейства и за няколко месеца заподозрените са идентифицирани. Те са българи, от Варна, няколко години по-млади от Мартин. Георги Желязков, който е считан за водач и Стоян Стоичков - Барона -неговия помощник. Те се прибират спешно в страната няколко дни след убийството.

Освен това тримата са учили в същата френска гимназия. Но всичко ги противопоставя. Георги е описан като мързеливо "мамино синче", предпочитащо купоните пред следването. "Антитеза на жертвата" - твърдят в Криминалната. Мартин идва от скромно семейство. В Париж той е "бял като сняг" - †продължават с описанието му в полицията. Проподаватели и приятели не спестяват похвали за този работлив, усмихнат и услужлив студент, който току що е започнал работа в престижна френско-американска адвокатска кантора. "Най-добрият от нас" - добавя Алексис Грамбла, състудент от същия випуск в университета "Париж-Асас" и близък приятел, който днес е станал реномиран адвокат, както повечето колеги на Мартин.

"Буен" сънародник

Най-доброто и най-лошото... Наистина, Мартин и Георги се познават. Майката на жертвата, Иванка и големият му брат Камен познават също двамата, които френското правосъдие и полицията обвиняват за убийството на техния близък. Свързва ги една тяхна обща преподавателка Морена Х. Георги току що е завършил гимназия, не без трудности. "До голяма степен го дължи на усилията на Морена, която му даваше частни уроци" - уточнява Иванка. Георги иска да продължи да учи във Франция. Не може ли Мартин да му помогне, да му покаже как да се оправи в Париж? Срещата е организирана през лятото по време на ваканцията в една варненска сладкарница. "За да се запознаят децата" - казва Иванка. "Децата"...

Тя си спомня, че Георги е учтив, непрекъснато и говори на Вие. Днес Иванка е убедена, че е срещнала убиецът на своя син. Вече в Париж, Мартин няколко месеца помага на Георги като негов "гид", но накрая се отдалечава от сънародника си, който е твърде невъздържан.

Естеството на тази връзка според разследващите е основен елемент, за да се разбере какво се е случило впоследствие. Ето тяхната версия. Престоят на Георги във Франция е провал, той почти не ходи на лекции по право, но пък е редовно се включва в пиянските компании на българите в Париж. След шест месеца се връща във Варна, където обмисля своя реванш. Няма вече пари и този път баща му изглежда е казал, че трябва да се оправя сам. Тогава прави "комбина" със Стоян, млад човек с впечатляваща физика. В началото на лятото 2000 г. двамата се подвизават по Лазурния бряг, търсейки работа. "Но нищо не става по плана им. Стоян, който очевидно не е много оправен, изгубва парите. От този момент двамата съдружници търсят неистово пари, дори тормозят приятелите си да им дадат." - обяснява българската следователка. Накрая почукват на вратата на Мартин, който този път не бърза да ги приеме... "Единственото нещо, което липсва е свидетел, който да потвърди, че ги е видял да извършват престъплението", твърди френски полицай. Но всичко останало се напасва... "Съмнение ли? Винаги. Но това ще рече, че след 20 години в Криминалната нищо не разбирам от престъпления" - доверява един офицер, днес пенсиониран. От доста години той е върнал служебното оръжие на съдебната полиция, но делото Борилски му е останало "като кост в гърлото". Българите направиха "саботаж по всички правила" - твърди той.

За френските власти има достатъчно доказателства, за да обвинят двамата заподозрени още през 2001 г. за убийството на Мартин Борилски. Франция информира за това София. И тук започват да стават странни неща. Започва се с премеждията на двете международни разследващи мисии. Следователката Корин Гоцман и двама офицери от Криминалната отиват в България. При първото посещение през есента на 2001 г. Георги успява да избяга докато се води разпита във Варна. За французите това бягство потвърждава неговото съпричастие към убийството. Както и съучастието на местните власти. Неговата ДНК, взета от французите, се оказва идентична на намерената на мястото на убийството. При второто посещение в края на 2002 г., френските полицаи са принудени да наблюдават безучастно: двамата заподозрени са тук, заобиколени от свита адвокати, но всичко става под контрола на българските съдии. Французите си тръгват с твърдото убеждение, че им се подиграват. Притесняват се, че българите могат да "погребат" досието и го съобщават на по-висшестоящите. Френското правосъдие решава все пак да даде шанс на България...

Париж се ядосва

Идеята се оказва катастрофа. По време на разследването в София делото изчезва в продължение на 10 месеца, а когато се появява отново в него липсват основни елементи, между които и ДНК анализите. Главният следовател по делото от София Пламен Райчев протестира. Той говори пред медиите, след което си дава оставката. Българската преса обвинява бившия главен прокурор със спорна репутация Никола Филчев, който според много източници е близък с бащата на Желязков. Следствието е поверено на следователките Стефка Мулячка и Мария Андреева, но и те изглежда са безпомощни пред маневрите на прокуратурата. След като на два пъти игнорират заповедите за арест издадени от Франция, съдиите от Варна си дават отвод по делото, изтъквайки техните "близки връзки" с бащата. Делото е преместено в Шумен, в северната част на страната: Там го води съдебен състав, който свидетелите описват като "вцепенен от страх" срещу защитата. Процедурата се проточва и затъва. Делото, макар и толкова добре съставено се пука по всички шевове. Вписват се приблизителни данни и грешки в превода (Един от свидетелите вижда "два индивида, единият по-нисък, другият по-едър и брюнет" да напускат сцената на престъплението. Българският преводач превежда "брюнет" (brun) като "мургав").

Междувременно двамата обвиняеми сменят версията си за случилото се. Те вече не отричат, че са присъствали в квартирата на Мартин в деня на неговата смърт. Били са там и дори са присъствали на жестоко спречкване между техния домакин и двама мистериозни французи. Обвиняемите пробвали да се намесят, след което избягали. Защо не са предупредили полицията или поне близките на жертвата? Как така посочените от обвиняемите двама нападатели не са оставили никаква следа след себе си? Съдиите в Шумен приемат без да им мигне окото тази нова версия.

През март 2008 г. двамата обвиняеми са оправдани. Присъдата е потвърдена от въззивния съд във Велико Търново на 21-ви януари 2009. Ето какви са мотивите: "млади хора завършили едно от елитните училища в страната, някак трудно съвместяват в ценностната си система мотиви за користно отнемане на подобни вещи". Или още: "Ако бяха извършители на това престъпление те не биха оставили окървавените си дрехи." При огласяването на присъдата залата е почти празна. Откъм гражданските ищци се изправя високият силует на един човек, който се обръща към пресата, за да изрази "учудването и неразбирането" на Франция. Етиен дьо Понсен припомня това, което нито един български прокурор изглежда не е имал кураж да каже в това дело: "Полицията и френското правосъдие предадоха на българските власти доказателствени елементи, които са прецизни, съвпадащи и обвиняват двамата заподозрeни (...) Тази присъда идва близо девет години след извършването на престъплението, като заподозрените никога не са били арестувани и процедурата е многократно опорочена."

Днес Етиен дьо Понсен потвърждава напълно тази твърде необичайна за един посланик намеса. "В продължение на години върших своята работа на дипломат, като дискретно изразявах своята загриженост на българските власти. Без никакъв резултат. Единствено след като ударих с юмрук по масата бях чут. От този случай научих, че когато искаме да се променят нещата в тази страна трябва да се удря силно. Много силно." И това сработва, посланикът е чут. Няколко месеца по-късно Върховният касационен съд нарежда преразглеждане на делото. Съдиите в София като че ли сега откриват това дело, също както и много българи. "Може да се каже, че не съдът, а обвиняемите са водили процеса" - отбелязва Върховният съд.

Поведение на "синче на..."

Остава да се разбере как са действали обвиняемите... Вместо отговор Стефка Мулячка и Мария Андреева избухват в смях. Една от тях прави знак с търкане на палец и показалец, който не се нуждае от превод на никоя географска ширина. Кеш. Съдиите са подкупени, прокурорите сплашени. Играли са семейни връзки, приятелски натиск, взаимни услуги... страхът също. Това е цяла система от взаимовръзки, която прави от България нещо като "континентална Корсика." - коментира западен специалист по сигурността. А мафията и командосите на ТИМ? "Не, моля ви се, тези момчета отдавна са легализирали техния бизнес" свидетелства Л. Т., журналистка от Варна.

Във Варна хората проявяват голямо разбиране за поведението на бащата на Желязков, който защитава с клюн и нокти сина си, каквото и да е извършил "в чужбина". Даже има симпатия. "Вие не бихте ли направили същото?" - питат се хората. "Не става въпрос за ТИМ, нито за някаква мафия, нито за политика. Има само един баща, който пробва да извади загазилия си син" - отсича нашата колежка. Тя описва "Боби" и съпругата му като чудесни хора, между другото. †"Ако не беше тази история със сина им..." Но виновността им не поражда съмнения, дори в снизходителните очи на Л.Т. За нея поведението му е от категорията на "синче на...", нормално за страната. Младите смятат, че всичко им е позволено и не толерират никакъв отказ.

Наскоро, особено жестокото убийство на една млада жена развълнува общественото мнение във Варна. Съдебните хроникьори веднага направиха паралел със случая Борилски. Заради това, че отблъснала ухажването на един мъж студентката е обезобразена, изнасилена, заснета с мобилен телефон... На скамейката на обвиняемите момчето, едва излязло от пубертета твърди, че не си спомня нищо, докато всичко в полицейското разследване го обвинява. Покрай този обвиняем съдебната психоложка прави портрет на цяло едно поколение: "Свикнал е да получава всичко и отказът на младото момиче го е довел до ярост. За него тя е била предмет, играчка, която е искал на всяка цена. Тъй като не е можел да я има, ожесточил се е да я счупи, за да не може никой друг да се възползва от нея." Бащата Цанко Цветанов е всеки ден в съда. За да защити сина си той подава оставка от поста на шеф на Съюза на Демократичните Сили във Варна, политическата формация, която се идентифицира с падането на комунизма в България.

Хронологията или девет години съдебен пинг-понг между София и Париж

20 юли 2000 Тялото на Мартин Борилски е открито в квартира на улица Льокурб в 15-ти арондисман на Париж. Той е умрял два дни преди това. Криминалната бригада започва разследване.

22 до 28 септември 2001 Първа международна разследваща мисия в България.

16 ноември 2001 Франция издава заповед за арест на Георги Желязков, след това на 17 декември 2001 на Стоян Стоичков.

Краят на 2002 Втора френска разследваща мисия. Обвиняемите остават на свобода.

Март 2003 Следователите от София внасят обвинителния акт. Двамата мъже са обвинени в "особено жестоко убийство" (чл. 116 от българския наказателен кодекс) и рискуват повече от 20 години затвор. Съдът във Варна си прави отвод.

2004 Процесът започва пред регионалния съд в Шумен. Той ще продължи 4 години.

Март 2008 Съдът в Шумен оправдава двамата подсъдими. Прокуратурата и гражданските ищци обжалват.

2008 Във Франция парижката следователка Корин Гоцман решава да повдигне обвинение на двамата за "убийството" на Мартин Борилски. Това решение означава непризнаване на българското правосъдие. Обвинените обжалват.

21 януари 2009 Апелативният съд във Велико Търново потвърждава оправдателната присъда на двамата обвиняеми. На другия ден френското посолство в София публикува комюнике, в което изразява "голямото учудване и неразбиране", с което посреща тази присъда.

29 април 2009 Делото влиза във Върховния касационен съд

18 май 2009 Върховният касационен съд отменя присъдата на Велико Търново, но делото се връща в същия съд.

12 юни 2009 Парижкият апелативен съд потвърждава решението на следователката Гоцман. Обвинените обжалват отново.

19 октомври 2009 Започва нов процес в съда във Велико Търново. Според Ерик Морен, френският адвокат на семейството, във Франция през 2010 ще започне паралелен процес.

Враждебност към медиите

"Ние също преживяваме ад, но някой интересува ли се?" Във Варна, Борислав Желязков, бащата на главния обвиняем се възмущава, че медиите са взели страна. "От осем години живеем под натиск, политически и медиен. Наричат децата убийци. Косите им побеляха за това време". Той отказва да се срещне с нас. Враждебен към медиите, Желязков все пак се разприказва по телефона. "Чак през 2001 г. научих какво се е случило, когато дойдоха френските колеги. До този момент двете момчета криеха истината от мен." Истината за него е, че са били свидетели на нападението над Мартин, уплашили са се и са избягали. Когато Желязков говори за жертвата той казва "Мартинчо" и "лека му пръст". Синът му "Жорко" бил приятел на жертвата. Желязков старши дори издал фиктивно удостоверение на Мартин, че е карал стаж при него. "И днес ме наричат мафиот, корумпирал съм, не знам какво още..." - продължава той, твърдейки, че има доверие в българското правосъдие, а от Франция иска "да се занимава с нейните си дела". "Защо Париж никога не е предал Полански на американците?" - възмущава се Желязков. "Адът", в който живеят двамата заподозрени е все пак твърде относителен. Дори да не могат, де факто, да напуснат територията на страната, през тези девет години те са се изучили. Стоян очаква с нетърпение да бъде окончателно оправдан, за да може да се възползва от дипломата си на капитан от търговския флот. Георги вече има професионална практика. Младият човек е станал адвокат.