Време е членовете на ВСС да спрат да дават поводи за пъдене

Да кажа, че има доверие в целия ВСС, няма да е вярно. Има доверие в отделни негови членове. Във всеки ВСС е имало почтени, отговорни хора, но е имало и послушковци, и търгаши. Важното е кои са повече. Свестните колеги в настоящия ВСС не са публично известни. Те истински се срамуват от това, в което са въвлечени, но сякаш са безсилни.

При всяка преждевременна смяна на съвета покрай сухото гори и суровото. А практиката показва, че като цяло следващият ВСС не е по-добър от предходния. Затова Съюзът на съдиите многократно изрази становище, че смяната на този съвет няма да реши проблемите. Много по-важно е, без да бързаме и без да се влияем от политическото статукво, да приемем такива правила за избор, отговорност и отчетност на този изключително важен орган, които да направят немислими подобни скандали в бъдеще. Така, както се твърди, че избирателен закон се прави не непосредствено преди избори, а в началото на мандата на новоизбрания парламент.

Определено, незабавно трябва да започне дискусия за промени не само на Закона за съдебната власт, а защо не и на конституцията. Но не с цел да бъде сменен настоящият ВСС, а за да не се налага в бъдеще който и да е съвет да бъде разпускан предсрочно.

И е крайно време членовете на настоящия ВСС да престанат да дават основания хората да казват "Няма ли тия най-после да ги изпъдят!?”. Подадените оставки са добро начало, те обаче в никакъв случай не са трайно разрешение на проблема с доверието.

Освен това, предстои избор на двама членове на настоящия ВСС от парламентарната квота и на един от съдебната квота. Този избор ще е тест – и за депутатите, и за нас, съдиите. Дали ще изберем "наши хора” или такива, които ще отстояват принципни позиции. Използвам случая, за да се обърна към колегите съдии: "Моля ви, внимавайте за кого гласувате, за да не се срамувате после като мене за това, че гласувах за Георги Шопов!”.

Правилна ли бе реакцията на правосъдния министър да наложи еднолично мораториум върху назначенията чрез изваждането на точките от дневния ред на ВСС?

Правилото е, че министърът на правосъдието одобрява дневния ред. Предложение за т.нар. "мораториум” направи преди дни и председателят на ВАС Константин Пенчев, но ВСС не го прие. Аз лично намирам, че от гледна точка на целесъобразност действието на министър Попова е удачно. Макар че основните назначения на административни ръководители – например на апелативно ниво, вече приключиха и то на много места с твърде неприемлив резултат. Но предстоят още на ниво окръжни съдилища и прокуратури, които никак не са за подценяване. Що се отнася до тълкуването на "мораториума” с оглед правилата на административното право, там със сигурност ще се появят различни мнения.

Някои може да видят в това недопустима намеса на изпълнителната власт в делата на съдебната?

Със сигурност. Но може би тези действия на министър Попова ще стимулират самия ВСС да помисли сериозно и да вземе едно разумно решение. Няма да е фатално да се забавят някои назначения. Много по-важно е ВСС първо да докаже на обществото и на самата съдебна система, че може да му се има доверие, че прилага ясни критерии за професионализъм при избора си. Знам, че звуча наивно. Може би съм прекалила на времето с четенето на детски приказки, в които накрая винаги доброто побеждава, и в които дори и чудовищата държат на думата си. Но ако напълно загубим вяра в почтеността, която все още упорито мъждука, загубени сме. Не само съдебната система, цялата държава.

Вие вече заявихте, че съдебната система трябва да бъде оставена сама да оправи проблемите си. Въпросът обаче е и политически предвид наближаващите доклади на Брюксел?

Убедена съм, че ако покажем не само на думи, но и с действия воля за прочистване на системата от синдрома "Красьо”, Брюксел ще ни оцени по-високо, отколкото ако само формално отметнем точките от механизма за наблюдение и контрол. Брюксел, който олицетворява обединена Европа, няма интерес една от нейните държави членки да има съдебна система, която е управлявана мафиотски. А умните хора знаят, че мафия не се прочиства за 6 месеца и това не става с публични заклинания.

А има и неща, които могат да бъдат свършени бързо – например да се приемат новите, много по-обективни критерии за оценка на работещите в системата, да се образуват дисциплинарни производства срещу тези, които нарушават етичните правила. ВСС повече от година се бие в гърдите и се хвали пред Брюксел, че е приел Единен етичен кодекс на българските магистрати, като по смисъла на този кодекс магистрати са и самите членове на ВСС. Ето, сега имат идеалната възможност реално да го приложат към някои колеги.

Шансовете да се оправи сама съдебната власт не са ли обаче колкото шансовете на барон Мюнхаузен да се изтегли за косите си? Къде са доказателствата, че силите на промяната могат да преодолеят съпротивата на статуквото? Обществото отдавна е убедено в обратното.

Сигурно вашите читатели няма да ми повярват и яко ще ме нарежат във форума – пък нали е и анонимно. Но винаги съм твърдяла и ще продължавам да твърдя – в нашата система има много почтени и компетентни хора. Тях обаче ги знаят само тези, които разбират от работата им. А и те все повече се затварят в тесния си професионален кръг и въобще не искат да се изявяват. Защото тези, които безсрамно търгуват с началнически постове и с изхода на съдебни спорове, винаги се изкарват по-чисти от планинска роса. А свестните хора са омерзени и ги е срам да кажат какво работят.

Не мога да Ви представя доказателства, че силите на промяната ще надвият над "тъмните" сили. Не казвам силите на статуквото, защото в статуквото има и положителни неща. Общоизвестно е в цял свят, че за всяка съдебна система нейният консерватизъм е здравословен.

Ще ви дам обаче едно малко примерче, че и в нашата система може да се постигне нещо: Съюзът на съдиите не е могъща организация, няма никакви властови механизми. Хората, които работят в него, нямат никаква лична изгода. Напротив, берат ядове за активността си, защото много от новоназначените началници гледат на нас като на кръвни врагове заради острите ни публични позиции. Още от миналата година многократно се обръщахме към ВСС по различни въпроси – без да го правим публично достояние. Много по-често се сблъсквахме с арогантно презрение, отколкото с колегиално разбиране. Не веднъж сме чували: "Кои са тия бе, какъв е тоя Съюз на съдиите – 15-20 души и оная...Куцкова”. Дори скоро ВСС ни заклейми с декларация.

Оказва се обаче, че нашите искания се споделят от голямо мнозинство мислещи хора – включително и извън професионалните среди. Не казвам от цялото общество, защото "красьовците”, почитателите на "бели покривки” и приносителите на подкупи, подлеците и страхливците също са членове на това общество. Съюзът на съдиите получи силна подкрепа от 14 авторитетни неправителствени организации и от вас – медиите. Колегите съдии по принцип много се пазят от журналисти. Мисля обаче, че вече много от нас се убедиха, че когато имаш кауза и кураж, ще намериш и обществена подкрепа.

И прави впечатление, че вече на Съюза на съдиите се гледа много по-сериозно – независимо дали със симпатия или ненавист, но сериозно. И това е моето примерче за сила в системата – може да е малка силица, но я има. И не е само тя. Дори да не успеем да се измъкнем от блатото, а само да се оскубем до голо, длъжни сме да опитаме. Защото ако все чакаме някой друг да ни оправи, после нямаме право да ревем, че ни посягат на независимостта.

Ако все пак се потърси решение през законови промени, какво, според вас, е належащо да се промени?

Много неща могат да се променят – като се започне от Конституцията, та до правилата на работа на ВСС. Ние от Съюза на съдиите имаме доста идеи. И не само ние – много структури на гражданското общество, които са извън съдебната система и нямат никакъв ведомствен интерес, имат сериозни идеи. Основната цел на обсъжданите промени е баланс – баланс между независимост и отговорност. И стига законодателят да иска да ги чуе, ще е от полза за всички.

Нямам самочувствието, че мога в няколко изречения да изложа вижданията на моите колеги и на мен самата. А и това не е толкова елементарно, както си го мислят някои – законче от няколко реда. Аман от недомислени промени на парче. Законите ни приличат на стара черга – кръпка до кръпка, и пак има дупки. Ако искаме наистина стабилни правила за такава важна система, каквато е съдебната, много по-важно е да се придържаме към народната мъдрост "Три пъти мери, един път режи”.

Поредните законодателни промени биха ли могли да намерят решение на проблема с приятелските кръгове в магистратурата?

Нека да бъдем обективни. Винаги върху ВСС е имало натиск. В първите години от създаването на този орган натискът идваше от политически структури, от синдикати. Никак не беше приятно, колеги си отидоха незаслужено оскърбени. Но имаше и много хора, които искрено вярваха, че има обществена необходимост от радикална смяна на хора в системата. През 90-те години обаче въобще я нямаше тази долна, примитивна търговия, на каквато сме свидетели сега. Или поне не сме подозирали. Аз също съм била член на един от съветите – 1998-2003 г. При нас за пари въобще не се е чувало. Нашият съвет обаче избра за главен прокурор Никола Филчев и това е големият ни грях към България.

Но конкретно на въпроса Ви: Със закон почтеност не може да се имплантира. Законът обаче може да въведе механизъм за баланс и контрол. И то не закон, писан на коляно с оглед на конкретната политическа конюнктура, а обмислен, предназначен за трайно прилагане – независимо кой ще бъде на власт.

Нека помислим, ако не бяха въведени например правилата за повече прозрачност в работата на ВСС, щяхме ли да разберем как точно работи този орган? Не че гледката е приятна, но поне много неща станаха видими – включително и това, че истинските кадровици са невидими. И ако сме умни и отговорни, няма само да викаме за оставки, уволнения и наказания, а да помислим как максимално да ограничим търговията с постове.

Може ли да се вярва, че лицето Красьо от Плевен е кадровик в системата. Подозирате ли някой да стои зад него?

С много колеги сме говорили по този въпрос. Абсурдно е Красьо да е самостоятелен играч. Но не съм оптимистка, че някога ще разберем кой или кои са те. Можем само да гадаем. Тези, които наистина знаят, няма да си кажат.

Може ли след започналото "самопречистване“да се окаже, че във ВСС и около него няма по-силен кръг от задкулисни кадровици?

Споделям Вашите съмнения. Не вярвам и някога да научим цялата истина. Убедена съм обаче, че дори не е толкова страшно, ако не се разкрият кукловодите на Красьо. Много по-важно не само за нас, а и за свестните хора в общество ни е, да се намерят механизми, които ще прережат конците, с които тези кукловоди управляват марионетките си.