Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) произнесе в четвъртък поредна присъда срещу България, в която обаче за пръв път недвусмислено се признава , че страната ни има проблем с недосегаемостта на главния прокурор. Това от своя страна изкривява разследването и обективността при воденето на делата.

ЕСПЧ се произнесе по дело, заведено в края на 2001 г. от прокурора от Върховната касационна прокуратура (ВКП) Никола Колев, а след неговото убийство в края на декември 2002 г. продължено и допълнено от вдовицата и двете му деца.

Разстрелът на Колев, станал близо до дома му в София, остава седем години неразкрит.

Съдът присъди на наследниците на Колев 30 хиляди евро за нематериални щети и над 5 хил. евро съдебни такси, които българската държава трябва да плати.

Жалбата на Никола Колев е, че след като е арестуван, не е изправен пред съд бързо, държан е в ареста незаконно и продължително. След това вдовицата и децата му допълват жалбата, че провежданото разследване за убийството не е нито независимо, нито ефективно, тъй като е било под контрола на тогавашния главен прокурор Никола Филчев.

Присъдата и анализът на ЕСПЧ по нея

Съдът се произнесе в полза на всички искове на Колев и наследниците му, а освен това постанови, че смъртта му е била необективно и неефективно разследвана.

Колев, който бе сред най-приближените на Филчев, но след това враждата им прерасна в публичен конфликт, бе първият, който заговори публично, че обвинител №1 преследва с всички средства неудобните му хора и че най-вероятно има психически проблеми. Срещу Колев бяха образувани няколко наказателни производства и той съобщи пред медиите, че очаква да бъде арестуван за незаконно притежаване на наркотици, които ще му бъдат подхвърлени. Малко по-късно се случи точно това и висшият прокурор бе държан три месеца в ареста независимо от имунитета си.

През ноември 2002 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) вече разполага с публични обвинения от страна на политици, магистрати и граждани за това, че Филчев злоупотребява с власт. Главният прокурор е поканен да подаде оставка, но той отказва.

Колев предупреждава многократно, че го грози смърт и действително е застрелян от упор на 29 декември 2002 г. Разследването започва веднага, но окончателно е спряно през септември 2008 г.

Недосегаемостта на главния прокурор

Според съда в Страсбург българското правораздаване не е взело предвид всички сигнали и оплаквания за това, че в убийството може да е намесен главният прокурор.

След смъртта на Колев много свидетели изтъкват данни, че главният прокурор и лица от Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) стоят зад убийството (тогавашният шеф на СОБТ Филко Славов и баретата Алексей Петров). Следствието е спирано нееднократно, за последен път през септември 2008 г., поради невъзможност да се открие извършителят.

Съдът в Страсбург отбелязва, че следствените власти са имали солидни доказателства за съществуващия сериозен конфликт между Колев и Филчев. Те са знаели и за незаконните действия срещу Колев -уволнението му, ареста и задържането му, предявяването на необосновани обвинения срещу него и неговото семейство, както и множеството данни, че всички тези незаконни действия са предприети по нареждане на главния прокурор.

Съдът отбелязва също, че до септември 2003 г. българската конституция не е позволявала да се повдигне обвинение срещу главния прокурор против неговата воля. Въпреки че законодателството е било променено, на практика нито един български прокурор не би повдигнал обвинение срещу него, както е признало и самото българско правителство, констатира ЕСПЧ.

Съдът припомня, че ситуацията с безконтролността на българския главен прокурор е била многократно критикувана.

ЕСПЧ счита за изключително съществен факта, че правителството не е съобщило да е било предприето разследване по нито едно от многобройните публични обвинения относно твърдени незаконни действия на главния прокурор.

ЕСПЧ приема, че след като разследването на убийството на Никола Колев се е намирало практически под контрола на главния прокурор до изтичането на неговия мандат през 2006 г., а дотогава и след това не е разследвано предположението, че той е замесен, означава, че никакви съществени следствени действия не са били предприети и разследването не е било независимо и ефективно.

Последиците

Според адвокат Йонко Грозев решението на ЕСПЧ по делото "Колев и наследници" е изключително важно и трябва да има последици в България. Наложителни са промени в нормативната база, които да осигурят воденето на независимо разследване, както и преразглеждане на статута на недосегаемост на главния прокурор, която на практика продължава и до днес.

Адвокат Грозев смята, че вследствие на решението може да бъде възобновено разследването за смъртта на Колев, макар че това ще е трудно, след като от убийството са минали седем години.

Грозев напомни, че много спечелени срещу България дела са довели до законови промени, подобрили правораздаването. Той напомни една от важните поправки, направени след присъда срещу страната през 1999 г. Тогава в НПК бе записано, че задържане до 72 часа се извършва с прокурорска заповед, а за по-дълъг срок – от съда. Дотогава санкцията за задържане е била на прокуратурата.