У нас всеки е виновен до доказване на противното

Излизате от зъболекар и, както обикновено, се отбивате в магазинчето до зъболекарския кабинет да си купите цигари. В този момент петима цивилни полицаи се нахвърлят върху вас. Слагат ви белезници и казват, че сте арестуван по член 198, ал.1.

Вие сте шокиран. Не сте извършили нищо нередно, понятие си нямате какъв е този член 198 и питате за какво сте арестуван. Един от полицаите ви се озъбва: “Няма да разбереш сега!”. На повторната молба да ви обяснят защо сте арестуван, другият полицай подвиква грубо: “Мълчи бе, наркоман!”

Вие не сте наркоман. Като повечето хора в България работите на две места, за да вържете двата края. Имате 18-месечна дъщеричка от приятелката си, с която живеете заедно. Тя е единственият ви близък човек след трагичното убийство на майка ви и смъртта на баща ви.

Полицаите ви завеждат в районното, обискират личните ви вещи, натоварват ви обратно в колата и пристигат в дома ви. Принуждават двама съседи да свидетелстват и дори заплашват единия след първоначалния му отказ. Нареждат на сестрата на приятелката ви да напусне жилището с бебето и да чакат отвън, докато трае обискът. По време на обиска полицаите пушат цигари в жилището, държат се грубо и обръщат къщата наопаки, без да кажат какво търсят. Приятелката ви междувременно се прибира от детската кухня, където е била, и настоява да ѝ покажат заповед за обиск. Полицаите нямат такава.

Недопустим полицейски, прокурорски и съдебен произвол

Така един потърпевш описва началото на недопустим полицейски, прокурорски и съдебен произвол в уж демократична и правова България. Действието се развива в Пловдив.

Срещу намиращия се под стража вече над три месеца Максим Савов, 27 годишен, неосъждан, работещ, живеещ семейно с приятелката си и невръстната им дъщеря, е извършено престъпление по чл.142а, ал. 1 от НК “незаконно лишаване от свобода”. Той е задържан и продължава да е в ареста без наличие на валиден акт на правораздаването за задържането му.

Но да започнем отначало

Според описаното от Максим Савов, в магазина, в който се отбивал почти всеки път след като е бил при зъболекаря, е бил извършен обир за 484 лв. Това станало на 5 януари в 20.45 ч. За този ден и час обаче задържаният Максим има свидетели. Не един, не двама, а четирима – колеги и клиенти.

Всички те твърдят, че на 5 януари в 20.45 ч. той е бил на работа. Категорични са, че от 16.30 до 21.30 са били неотклонно заедно с него в интернет залата, където Максим работи. Тя е на другия край на града.

Разследващият полицай по случая Тодорова от VI РУМВР гр. Пловдив обаче отказва да ги изслуша. Тя има показанията на продавачката, че точно това е извършителят на обира. Свидетелите на защитата не я интересуват.

След намесата на националния омбудсман, Тодорова ги вика на разпит. Той продължава с часове и им се дава да подпишат показания, които те - уморени след часовете разпити, за съжаление не прочитат внимателно. Оказва се, че липсват съществени подробности и показанията им са манипулирани. Свидетелите пишат колективна жалба и описват всичко още веднъж.

Същевременно Тодорова разпитва шефа на заподозрения и му предлага да подпише показанията си. Човекът поисква преди това да ги прочете, което незнайно защо му е отказано. Той на свой ред отказва да подпише нещо, което не е чел. Следва повторен разпит с часове, но този път МВР-служителят благоволява да му разреши да прочете показанията си преди да ги подпише.

При разпита на единия свидетел (18-годишно момче) Тодорова немотивирано си позволява лично да го качи в полицейска кола и да го отведе за освидетелстване при психиатър (!) с прокурорско разпореждане за това. Очевидно става дума за неизкореним милиционерски манталитет, пренесен от съветския КГБ – предварително да компрометираш личностно неудобен свидетел, за да подкопаеш доверието към показанията му. Кагебисткият похват обаче (поне в случая) удря на камък. Психиатърът потвърждава, че свидетелят е психически здрав.

Показанията на продавачките

Ден след обира, заради който е арестуван Максим, става друг – на магазин в съседство. Описанието на нападателя, дадено от двете продавачки е идентично, но Савов не отговаря на него. Освен това свидетелката на втория грабеж е категорична, че той не е извършен от Максим. Нейните показания обаче не са взети под внимание.

Другата продавачка твърди, че на 11 януари разпознала обирджията на нейния магазин, когато влязъл да пазарува. Заедно със собственика на магазина (неин зет) те дори го подгонили, но той избягал. Според нея на следващия ден “крадецът” отново влязъл в магазина и си купил цигари. Гледал мрачно и си държал ръката на бузата, за да не го разпознае. Продавачката обаче го “разпознала” и се обадила на полицията. На 13 януари чакащи в магазина цивилни полицаи арестуват Максим по посочване на продавачката при обичайното му влизане за покупки след поредно посещение при зъболекаря му наблизо.

След което продавачката променя пред Тодорова първоначалните си показания за “обирджията”, така че да съответстват на лицето и дрехите на Максим. Разследващият полицай извършва абсурден експеримент с идея да бъде доказателство по делото. Тя показва Максим Савов измежду още двама статисти на въпросната продавачка, сама вече видяла, посочила го за задържане и предубедена, че Максим е извършителят, за да го ...“разпознае”.

Твърденията на Максим

Максим действително е пазарувал във въпросния магазин всеки път, когато излизал от кабинета на зъболекарката си. Купувал цигари, кафе и/или минерална вода на 5 януари сутринта към 9.30 ч сутринта (обирът е извършен вечерта в 20.45), на 7-ми, на 8-ми и на 12-ти януари сутринта към 10 ч. На 13-ти е арестуван

На 11 януари, когато продавачката и собственикът на магазина гонили предполагаемия извършител, Максим твърди, че изобщо не е бил в района, нямал е час за зъболекар.

Не става ясно в такъв случай кого точно е гонила на 11 януари продавачката. Ако е същият заподозрян, тогава каква е логиката щом предишния ден е избягал, тъй като е бил разпознат, на следващия ден да дойде да си купува цигари и отново да бъде разпознат и гонен?

А ако е гонила друг човек, тогава е ясно, че на нейната разпознавателна способност не може да се разчита.

Максим потвърждава, че на 12 януари е пазарувал в магазина и обяснява, че действително си е държал ръката на бузата поради силния зъбобол. Това се потвърждава и от категорични показания на зъболекарката му, която потвърждава датите на посещения и фактът, че на 12 януари е сложила на задържания лекарство и е извършила болезнена манипулация.

Прокурорът по разследването, младшият прокурор Светослава Пенчева от Районна прокуратура гр. Пловдив, иска от Пловдивския районен съд налагане на мярка за неотклонение на заподозрения за престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК, но на заседанието му на 15.01.2010 г. не представя законни основания за искането си. Твърди, че наказанието по въпросния член е до 15 г. лишаване от свобода, което не е истина (наказанието е до 10 г. лишаване от свобода) и не посочва абсолютно и неизбежно изискващите се за налагане на исканата мярка конкретни доказателства според чл. 63, ал. 1 от Наказателно процесуалния кодекс - че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши ново престъпление, ако не бъде задържан под стража.

Съдът изрядно законно мотивирано отхвърля искането на прокурора.

“Задържане под стража” като наказание без присъда

Дотук нищо особено – кражба, заподозрян, твърдения на свидетели, твърдения на заподозрян, твърдения на разследващи – всички с еднаква изходна стойност пред бъдещ съд, който впоследствие, ако прокурорът изпрати в съд обвинителен акт, ще установи истината.

Прокурорът по разследването обаче не е доволен от решението на съда и го обжалва пред Пловдивски окръжен съд. Основанията за такова обжалване биха били единствено откриване от страна на прокурора и представяне пред съда на неизбежно необходимите конкретни доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши ново престъпление, ако не бъде задържан под стража.

Това прокурорът Светослава Пенчева обаче не в състояние да направи и не го прави. Обжалването ѝ е изцяло голословно.

Делото обаче попада на състав, председателстван от съдията Сотир Цацаров, неотдавна публично похвален от вътрешния министър Цветан Цветанов, лично много обичащ и хвалещ се непрекъснато с арести:

“Той е един от може би най-стабилните съдии в България, който е получил най-добрата подкрепа както от министерството, така също от прокуратурата, така също и от обществеността, така също и от европейските ни партньори. И го давам за пример.”.

“Стабилният” съдебен състав със “стабилния” му председател оставя Савов в ареста без изискваните от закона конкретни доказателства, че съществува реална опасност да се укрие или да извърши престъпление, ако бъде пуснат на свобода. За да бъде определението му акт на правораздаването, според чл. 121, ал. 4, то трябва да има мотиви с тези доказателства.

Така по пряката сила на Конституцията от нейния чл. 5, ал. 2 определението на съдебния състав на Пловдивския окръжен съд с председател Сотир Цацаров и членове Веселин Ганев и Кирил Николов не струва дори стойността на хартията, на която е написано.

Оттук нататък всички състави, разглеждащи искания за отмяна на ареста на Максим противозаконно отказват да проверят и да се произнесат с определение и мотиви, дали са налице доказателствата за опасност за укриване на заподозрения. Само пилатпонтийски си измиват ръцете, възлагайки си задача да проверят за “промени”, позовавайки се на решението и на съвестта на “стабилния” състав “Цацаров”, оставил мярката за задържане под стража.

И те, като състава “Цацаров”, не мотивират определенията си.

С такъв къс хартия никой в България няма право да задържи когото и да било под стража. Ако, разбира се, държавата бе действително правова и законите ѝ се спазваха от всички.

Погледнато стриктно според закона, конвойният полицай, отвел Максим Савов от съдебната зала в ареста, е извършил спрямо него (разбира се без да го съзнава), престъплението “противозаконно лишаване от свобода” според чл. 142а, ал. 2 от Наказателния кодекс.

Проточване на следствието с месеци и години

Максим Савов заживява, броейки дните в ареста в очакване по принцип простото разследване да приключи бързо и да защити невинността си пред съд. Тук обаче той се лъже, очевидно поради младостта си, непознавайки все още незабравени репресивни методи на милиция и прокуратура от комунистическо време. Веднъж постигнали “задържане под стража” да бавят приключванетон а следствието.

Така полицаят и прокурорът разсипват психиката на жертвата си, здравето ѝ, кариерата ѝ, семейния ѝ живот. Живота ѝ и този на близките ѝ.

С последната поправка в НПК на управляващите от ГЕРБ неприключването на следствието може да продължи неограничено. Ако желаят и десетилетия и дори до живот. Без никой от разследващите полицаи и прокурори с бавенето си формално да извършва, каквото и да е нарушение и каквото и да е престъпление, полицаят и прокурорът слагат своя извънсъдебна необжалваема присъда и я изпълняват. По-лоша и от тази на съд, защото краят ѝ не се знае.

Точно това започват очевидно да правят спрямо Максим Савов и разследващият полицай Тодорова и младши прокурорът Светослава Пенчева - било озлобени от активната и непримирима защита на Максим Савов и особено на приятелката му, било запалени и те от арестната вълна полицейщина в страната, за да бъдат лично похвалени от вътрешния министър, било от елементарна неподготвеност за поверените им твърде отговорни длъжности.

Винаги в последния момент и винаги против забраната на закона, който е категоричен, че продължаване на определения срок за приключване на разследването не може да се поиска по-късно от 15 дни преди определената му крайна дата, Тодорова иска такова по непонятни мотиви. Прокурор Пенчева пък си затваря очите, че няма право да разреши удължаване за приключване на разследването и го разрешава.

Не един път. Не два пъти. Досега - три пъти. За “основателността” на причината за последното човек може да се досети от арогантното изявление на Тодорова, че ѝ предстоели “семейни празници”.

А същевременно Максим Савов “празнува” своя 27-ми рожден ден в ареста.

И 100-тния си ден там. И вече три месеца не е виждал малката си дъщеричка, която тупа с ръчичка празното му легло и плаче. „Малка е и не мога да ѝ обясня къде е тати” - казва разстроената ѝ майка.

Но това не е всичко

Прокурорът Пенчева противозаконно отказва на Максим Савов достъп до следственото дело във формата на пълни извадки-копия, за да затрудни защитата му.

Тодорова се противопоставя до последно, докато накрая не бъде принудена да поиска разпечатки от мобилния оператор къде се е намирал мобилният телефон на Максим Савов (и логично и самият Максим) в момента на обира, които показват, че по това време той е бил в другия край на града.

Посветени юристи твърдят, че това не е първият случай в Пловдив, при който се задържат под стража хора в продължение на месеци и се притискат да се „признаят” за виновни. Ако са психологически устойчиви и издържат на престъпния натиск, накрая (след 6, 7, 8, 10 месеца!) ги освобождават поради “липса на доказателства”. С разсипан живот и съсипани нерви. Някои успяват да осъдят България в Страсбург. Други нямат пари, за да водят дела.

Няма ли в България механизъм срещу правен произвол?

Има. Поне на книга, според Конституцията и законите. Непосредствените защитници на гражданите от престъпен произвол, включително и полицейски, прокурорски и съдебен, са прокурорите.

А отговорен за техни престъпни действия или бездействия е лично главният прокурор.

Всеки прокурор е задължен и има правомощия от Наказателно-процесуалния кодекс незабавно да разпореди и наложи прекратяване на престъпление и произвол на полицаи и съдии.

Главният прокурор е задължен и има правомощия от Конституцията и Наказателно-процесуалния кодекс да разпореди и наложи прекратяване на престъпление и произвол на прокурори.

На това се е надявал и Максим Савов и е написал жалба до Районната прокуратура в гр. Пловдив, че е жертва на продължаващо престъпление по чл. 142а от Наказателния кодекс “противозаконно лишаване от свобода” без наличие на валиден акт за това на правораздаването.

Но Районната прокуратура в гр. Пловдив казала на “опашката” си, разпределяйки “случайно” жалбата на ... младши прокурор Светослава Пенчева. Която умишлено отказва да изпълни служебното си задължение и незабавно да освободи Максим Савов от незаконния му арест. Действие, представляващо престъпление по служба според чл. 282 от Наказателния кодекс.

Максим Савов е написал същата жалба с гриф “Спешно” и до главния прокурор Борис Велчев, но той повече от месец мълчи. Не отговаря и след като е получил напомняне да се произнесе според чл. 126, ал. 2 от Конституцията.

Плащаме с нашите пари, за да ни нарушават правата

Делата, по които България е осъдена в Страсбург за незаконно задържане под стража нарастват лавинообразно. Сумите, с които трябва да се изплатят обезщетения на жертвите на беззаконието у нас – също.

Макар че десетина хиляди евро не могат да върнат здравето на потърпевшия и на близките му, а и никаква сума не може да обезщети никого за дългите месеци на лишаване от свобода, за униженията и страданията, за мъчителните години на водене на процеси.

Делата в Страсбург са само върхът на айсберга, защото към този съд се отнасят само тези, на които са останали сили и нерви и които имат възможност да заплатят предварително значителни хонорари на способни адвокати.

Запитах адвокат Екимджиев, който е сред тези способни и ангажирани адвокати, представлявал с успех в пред съда в Страсбург подобни жертви на полицейски и съдебен произвол в България и който се е наел да представлява и Максим Савов, дали преките виновници за осъдителните решения на съда в Страсбург срещу България – били те магистрати или длъжностни лица, понасят някаква отговорност.

Може би Висшият съдебен съвет (ВСС) им налага дисциплинарни наказания, включително уволнения и лишаване от правоспособност, след като техните служебни действия и бездействия са станали причина България да бъде осъдена?

Може би престъпилите закона магистрати и длъжностни лица чрез понижения на заплатите им, изплащат от джоба си поне част от баснословните суми за обезщетения на нарушените права на българските граждани?

“Не само че не им се търси никаква отговорност, а за съжаление точно тези магистрати, които най-често са причина българските данъкоплатци да плащат от джоба си за техните беззакония, растат най-бързо в кариерата си” – отговаря Екимджиев и добавя: „С други думи плащаме, за да нарушават правата ни.”.

“Дупката в бюджета” и обезщетенията за потърпевшите

От една страна премиерът Борисов се тръшка за “дупката в бюджета”, за “празния хладилник”, тюхка се, че не достигали пари. От друга - подкрепя своя министър на вътрешните работи, който от своя страна насърчава подчинените си да я карат през просото и много-много да не му мислят за досадни подробности като конституция, закони и правата на гражданите.

Важното е да се отчита дейност - пред медиите, разбира се. Ако може и с видеоклипове.

А с какви пари ще изплаща после България стотици хиляди евро за нарушените права на своите граждани? За това отдали се на задъхана арестна дейност нехаят. Не мислят и за разсипания живот на незаконно държаните в ареста невинни хора. Мислят за рейтинг. Мислят милиционерски, че всички нарочени от тях са виновни до доказване на противното, а дори и след това.

“Това не са ти филмите. Тук всеки е виновен”, казал един от полицаите на приятелката на Максим.

Тя обаче не се отказва и затова на 22 април в 15 часа организира пред Окръжния съд в Пловдив да отразят гражданския протест “Невинен до доказване на противното е ОСНОВНО човешко право. Искаме справедливост за Максим и справедлива съдебна система”.