Остатъци от КГБ-исткия манталитет в Москва

Някои професионалисти от света на шпионажа с наслада се надсмиват на тактиките от 20-ти век, които се предполага, че са ползвали 11-те руски агенти, работили под прикритие и арестувани по-рано тази седмица – кодове и шифри като във второразряден филм, предаване на пари на преминаващи редом хора и други подобни.

Но за много американци има и по-голяма мистерия: за какво им е на наследниците на КГБ да влагат толкова много пари и усилия за "внедряване в академичните, политическите и правителствените кръгове" на Съединените щати, след като хората в тези кръгове и без това с радост разговарят с всеки, който ги помоли за това?

За да се отговори на този въпрос, трябва да се разбере все по-разширяващата се асиметрия между руското и американското общество. През последното десетилетие, докато на власт е бившият офицер от КГБ Владимир Путин, Русия в много отношения стана доста по-затворена. Историческите архиви, отворили вратите си за учените от всички страни след разпадането на Съветския съюз през 1991 г., отново затвориха тези врати. Телевизията отново се оказа под държавен контрол. Международните организации бяха изгонени от Русия, независимите, некомерсиални групи, действащи в страната, са подложени на натиск, преследвания и заплахи. По същество Русия днес е еднопартийна държава, както и преди 20 години.

И обратното – Съединените щати са широко отворени за всички. За разлика от американските организации в Русия, руското правителство може да наема тук компании за връзки с обществеността, да показва руски програми по кабелната телевизия и да разпрстранява проповедите си по свое собствено усмотрение. Руските дипломати могат да посещават семинарите на "мозъчните тръстове" във Вашингтон и обменът на мнения в американската политика за тях не представлява никаква тайна.

Много жители на съвременна Русия прекрасно разбират това. Но за конспиративния манталитет на КГБ всичко това прилича на номер. След като Кремъл решава какви истории ще бъдат публикувани в контролираните от държавата медии в Москва, той предполага, че подобно твърдение е вярно и за Вашингтон. Ако "мозъчните тръстове" и учените приемат радушно всички посетители, за това те сигурно имат скрит мотив, сигурно трябва да има и секретни приложения, които се разпространяват само между свои.

Като при всеки подобен скандал има много неща, които не знаем за предполагаемата шпионска мрежа. Възможно е след време да научим, че някои от нейните агенти са успяли да получат достъп до истински тайни, които правителството на САЩ би искало да скрие. Засега обаче най-тъжното в тази ситуация е кривото огледало, в което се оглеждат руските управници, и онова, което това огледало казва за самата Русия. Фактът, че според тях в американското общество може да се "проникне" само с помощта на тайни агенти, е отражение на онази Русия, която те създават: Русия, в която гражданското общество се задъхва и все по-малко и по-малко хора се осмеляват или им е позволено да изразят истинските си възгледи в обществената сфера.

* Текстът представлява редакционен коментар на изданието