Енергийната проектостратегия – много приоритети, но без разчети

През седмицата бе публикуван проекта за нова Енергийна стратегия на България до 2020 г. Той е достъпен на страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Тези, които се интересуват, могат да изпратят своите предложения и коментари в срок от един месец

Институтът за пазарна икономика препоръчва на икономическите коментатори, организациите на българския бизнес, на основните играчи в енергетиката и на потребителите на енергоресурси да се запознаят с проекта и да изкажат своите възгледи. Времето е ограничено, свързаните материали са много а българският опит от приемането на енергийната стратегия от 2002 г. и този на други страни показва, че нормалното време за обсъждане е поне две-три години.

Тук ние се спираме само на въпросите и подходите, които пораждат недоумение и които, според нас, могат да създават проблеми в бъдеще.

По повод т.нар. приоритети

Според документа приоритет е всичко - самата енергетика, нейната ядрена част, производството на електроенергия от местни източници, възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), защитата на “българските потребители”, диверсификацията на доставките на енергийни ресурси и природен газ, газификацията, слънчевата и вятърната енергия, заедно с биомасата, но на първо място водните централи плюс “предизвикателствата от промените в климата“ и т.н., и т.н.

“Приоритет” се споменава двадесет и седем пъти в различни контексти.

Тази дума би трябвало да означава, че даден подотрасъл на енергетиката или раздел на енергийната политика са по-важни от други и че правителството ще предложи и приложи механизъм, по който въпросните приоритети ще бъдат достигнати за периода до 2020 г. или след това.

Точно такъв механизъм няма, освен споменаването на великите програми на ЕС и неясно формулираната “необходимост” от преразглеждане на договорите с двете чуждестранни инвестиции в Марица Изток.

По някои приоритетни подтеми казаното в проекта противоречи на текущата политика.

Това ни кара да насочим вниманието на коментаторите към онова, което не е казано в проектостратегията.

Онова, което не е споменато

Авторите на документа не са назовани. Но остава впечатлението, че те следват известната препоръка на Людвиг фон Витгенщайн: “за онова, за което не може да се говори ясно, следва да се мълчи”. За съжаление това те правят по избрани поводи, по явно конюнктурни съображения и по теми, за които и за неспециалистите е очевидно, че са повече от съществени за икономиката и енергетиката, съответно за политиката и инвестициите в отрасъла и стопанското развитие изобщо. Ето някои от тези теми:

В проекта за стратегия никъде не става дума за анализа на ползи и разходи от проекти в енергетиката и за оценка на политиките и законодателството в тази област. Такива анализи се изискват и според българското законодателство, и от практиката и препоръките на ЕС, и от здравия смисъл.

Например на няколко места се говори за “максимално използване на водите” на реките Места и Арда и за “пренасочване” на тези води. Изглежда не е нужна специална квалификация, за да се предположи, че ефектите от тези проекти върху околната среда, водоснабдяването, горите и селското стопанство ще бъдат най-малкото нетривиални. Но не се предлага те да бъдат оценени по какъвто и да било начин.

„Приоритетните” ВЕИ са сюжет от подобна опера. Те хем са приоритетни, хем не се оценяват, хем са обявени вкупом за важни, хем текущото законодателство, което ги засяга пряко, изобщо не е споменато, камо ли да е оценено.

Например с приетите току що промени на първо четене в закона за защитата на земеделските земи са блокирани инвестиции в соларна енергия за около 200 милиона лева (почти 1/3 от процента на БВП за тази година), а преките загуби за инвеститорите в този приоритетен подотрасъл са вероятно около 70 милиона лева.

Общи заявления

Споменава се между другото, че основното предизвикателство пред ВЕИ проектите било финансирането. Но не се уточнява, че засега тези проекти струват на крайния потребител през кръстосаните субсидии на тарифите за електроенергия под 0.5% от месечната му сметка за електроенергия. При липса на информация е лесно да се правят общи заявления и за грижа за потребителите, и за субсидии за ВЕИ, които всъщност са спрени.

Няма оценка и какво ще струва на страната изпълнението на политиката на ЕС за предотвратяване на емисиите от въглероден двуокис. Сред източниците на документа не се срещат изследвания от независими източници. Известно е например, че според Ситибанк борбата с климатичните промени ще струва около един трилион евро на година. Освен това има изследвания на разходите за намаляване на тези емисии, които показват, че за това спомага производството на електроенергия от вятърни и фотосоларни централи.

Една тема липсва от стратегията – АЕЦ “Белене”. Една от причините вероятно е, че анализът на ползи и разходи от този проект не показва каквито и да било ползи. (Но заради „Белене” е изпусната темата за ползите и разходите от начинания в енергетиката изобщо.)

Друга тема, която е разгледана едностранчиво, е атомната енергия, която също е приоритетна. Ядрената енергетика сама по себе си поражда проблеми от системно естество, проблеми на обвързването на частите на енергийната система на страната. Това са разходи, но те и други въпроси на атомните централи не се разискват. Освен това самото присъствие на проекта „Белене” предполага негласно ограничаване на производството на енергия от други източници, включително такива, които намаляват зависимостта от внос на енергийни ресурси от Руската федерация – т.е. от лигнитни въглища, вода, вятър и слънце.

Въпреки периодично възникващите проблеми с цената на газа, темата е подмината с няколко общи фрази, но са сметка на това се поставя цел за петнадесет-кратно увеличение на битовото потребление на газ.

Ефективността – едно от трите основни предизвикателства пред България – навсякъде в документа се разглежда без връзка с ценообразуването и пазара.

Интересно е, че в проекта липсва и темата приватизация, а тази за либерализирането на търговията и достъпа до електро-преносната система е спомената в няколко изречения, макар и да е в центъра на Директива 2009/72.

Известна куриозна конкретика

На четири-пет места се разисква предизвикателството (едно от трите основни за България) на енергийната зависимост на България от Русия; за разлика от предишни стратегии и проекти в енергетиката, езикът и контекстът са забравили срамежливия тон.

Куриозно е обаче, че в стратегията няма нищо за това как тази зависимост може да намалее. За сметка на това за “несъмнената” (според документа, а и изобщо) алтернатива - производството на електроенергия от лигнитните въглища на басейна Марица Изток – е казано, че щели да се преразглеждат договорите.

Това се оправдава с Директива 2009/72, която се занимава с конкурентността на пазара, сигурността на доставките и компенсирането на “безпомощните, беззащитните” (такъв е езикът на директивата) потребители. С проекта за стратегия инвестициите в Марица Изток ще се преразгледат, за да се защитят всички български потребители (без да е ясно от какво), и текстът на този пасаж противоречи и на духа, и на буквата на Директивата, и на заявения приоритет за борба със зависимостта от Русия. (Всъщност чуждестранните инвеститори в Марица Изток са единствените конкретно споменати частни играчи в българската енергетика в целия текст на проекта.)

Централизираната топлофикация е определена като “безспорното достижение на българската енергетика”. Това твърдение не е по-интелигентно от вестникарското споменаване на АЕЦ като “национална гордост”, но за сметка на това е по-обидно.

Излишна конкретика има и при разказа за някои особености на ценообразуването, при липса на оценка за това доколко е била ефективна досегашната система и какво може да се направи по този повод.