Приключи най-голямата операция по размяна на агенти между САЩ и Русия

На летището във Виена се разигра най- голямата операция по размяна на шпиони между САЩ и Русия след края на Студената война. В петък там кацнаха два самолета, американски и руски,  които докараха депортираните от САЩ и освободените в Русия лица, задържани за шпионска дейност. В съответствие с постигнатата между двете страни договореност, в австрийската столица се извърши размяна на десетте граждани, експулсирани от САЩ, срещу четиримата, осъдени по-рано в Русия.

Телевизионни репортажи показаха Боинг 767-200 на "Вижън еърлайнс", кацнал във Виена в 9.15 ч. по Гринуич, спрял до самолет Як-42, обозначен с руския флаг. Към тях бяха прикрепени покрити стълби.

След час и половина престой на летището, по време на който се предполага, че са разменени агентите, двата самолета отлетяха в интервал 10-15 минути -първо руският, после американският. Преди това между тях непрекъснато сновяха автомобили, предаде Ройтерс.

По време на цялата операция австрийските власти не допуснаха никакви медии.

По-късно говорителят на Държавния департамент Дийн Бойд потвърди, че САЩ са предали на Русия 10 руски агенти, в замяна на което Русия е освободила четирима свои граждани, излежаващи присъди за шпионаж в полза на западни държави.

Наетият от американското правителство самолет, който транспортира от Ню Йорк до Виена десетимата руски агенти и взе от австрийската столица четиримата руснаци, излежавали присъди в своята родина, се приземи в британска военна база. Малко по-късно самолетът на руското министерство на извънредните ситуации, който остави във Виена 4 руски граждани, осъдени за шпионаж в полза на западни държави и отлетя обратно от
австрийската столица с 10 руски агенти, задържани миналия месец в САЩ, кацна на московското летище "Домодедово".

Така избухналият в края миналия месец шпионски скандал, заплашващ да подкопае затоплящите се напоследък отношения между Русия и САЩ , приключи за рекордно кратко време.

Самопризнанията

Чартърният полет с десетте руски агенти, арестувани за шпионаж в САЩ, е организиран от американското правителство. Автобусът потеглил за летището веднага след края на съдебното заседание, на което те признаха, че са работили за руското правителство, в замяна на което бяха свалени обвиненията в пране на пари. Съдия Кимба Уд, която гледаше делото, разпореди незабавно да бъдат депортирани.

Преди това тя поиска от всеки от десетимата да каже истинските си имена. Първи стана човек, известен като Ричард Мърфи, живял със съпругата си и двете си дъщери в Монклеър, Ню Джърси, който призна, че се казва Владимир Гурев. След него съпругата му каза: "Моето истинско име е Лидия Гурева".

Живелите в Сиатъл и в Арлингтън, щата Вирджиния, под фалшивите имена Майкъл Зотоли и Патриша Милс съобщиха, че се казват Михаил Куцик и Наталия Переверзева. Андрей Безруков и Елена Вавилова са истинските имена на пребивавалите в Кембридж, щата Масачузетс Доналд Хийтфилд и Трейси Фоули.

Съпругът на подсъдимата по същото дело 55-годишна перуанска журналистка Вики Пелаес, представящ се като Хуан Ласаро, всъщност се казва Михаил Анатолиевич Васенков и е роден в Сибир. Адвокатът на Пелаес Джон Родригес твърди, че тя дори не е знаела истинското име на своя съпруг.

Освен Пелаес още двама от подсъдимите са живяли в САЩ с истинските си имена – Михаил семенко и 28-годишната, родена във Волгоград Анна Чапман, по баща Кушченко.

Споразумението за депортиране забранява на Чапман и останалите обвинени по делото да продават книги за свързаната с тях "шпионска" история или правата за екранизацията ѝ. Всички доходи от публикуването на подобни материали ще бъдат конфискувани в полза на САЩ. Освен това всички са дали съгласие никога да не се връщат в САЩ без разрешение на главния прокурор.

Адвокатът на Анна Чапман съобщи, че тя смята след депортирането в Русия да се върне във Великобритания, тъй като освен руско има и британско гражданство. Вики Пелаес пък щяла да прекара близо седмица в Русия, а после ще замине за Перу, където живеят нейните роднини. На Пелаес било обещано да получи в Русия апартамент, доживотна пенсия от 2000 долара месечно, визи и билети за самолет до Москва за синовете ѝ и майка ѝ, но тя е решила да се върне в родината си.

Четирима срещу десет

Руският президент Дмитрий Медведев помилва четирима руски граждани във връзка с предстоящата размяна на шпиони със САЩ, съобщи през нощта говорителката на президента Наталия Тимакова. Съгласно руското законодателство четиримата са се обърнали преди това с молба към президента да ги помилва и са признали вината си за извършените по-рано престъпления, каза Тимакова. При решението за помилване е бил отчетен фактът, че осъдените вече са понесли тежки наказания. Всъщност, те вече са излежали по-голямата част от присъдите си.

Игор Сутягин е руски учен, експерт по стратегически въоръжения. Той бе арестуван през 1999 г., а през 2004 г. - осъден на 15 години лишаване от свобода за шпионаж в полза на САЩ. Съобщено бе, че е използвал като прикритие британското консултантско дружество "Алтърнатив фючърс", представено от правосъдието в Русия като параван на ЦРУ. 45-годишният днес Сутягин винаги е твърдял, че е невинен, че е работил само като консултант за британската компания и е разпространявал само общодостъпна информация.

Бившият полковник от главното разузнавателно управление на руските въоръжени сили, 59-годишният Сергей Скрипал, бе осъден през 2006 г. на 13 години затвор. Той призна, че е работел за британските служби от 1995 г. Според обвинението е издавал сведения за руските агенти в Европа. Скрипал напусна ГРУ през 1999 г. и мина на работа във външното министерство, после се премести в частния бизнес. Федералната служба за сигурност го арестува през 2004 г..

Александър Запорожски, бивш полковник от руската служба за външно разузнаване (СВР), получи през 2003 г. 18-годишна присъда за шпионаж в полза на Вашингтон. Той предавал на ЦРУ сведения за дейността на руските тайни служби в чужбина. Руският разузнавач бе заместник-началник на отдела за САЩ в СВР, после на службата за контраразузнаване към ведомството. Според обвинението, той сам потърсил ЦРУ по време на пътуване до Аржентина през 1994 г. Оттеглил се от активна служба през 1997 г., Запорожски се установи в САЩ и бе арестуван в Москва през 2001 г., веднага щом слезе от самолета.

Единствен сред четиримата помилвани, Генадий Василенко, не е осъден за шпионаж. Бивш агент на КГБ, той бе сред шефовете на охраната в руската телевизия НТВ плюс. През 2006 г. Василенко бе осъден на три години затвор за незаконно притежание на оръжия, изготвяне на самоделни взривни устройства и съпротива на органите на реда. Руските власти обаче не обясниха защо е бил все още зад решетките.

Според представители на Държавния департамент на САЩ помилването не означава, че четиримата са работили за американските специални служби, а просто, че са излежавали наказания по подобни обвинения и са били принудени да направят признания.

"Това изпраща силен сигнал сигнал към хора, които ни сътрудничат, че ние оставаме лоялни към тях", коментира бившият офицер от ЦРУ Питър Ърнест пред тв СиБиЕс. "Дори ако си в затвора от години, ние не те забравяме."

Според него САЩ предават на Русия 10 агенти "лека категория", а "в замяна ние вземаме четирима човека, които са с присъди в Русия за шпионаж в полза на САЩ и Великобритания", казва Питър Ърнест.

Безпрецедентно бърза развръзка

Бързото приключване на случая само 11 дни след арестите напомня за подобни сделки от времето на Студената война, но всъщност илюстрира стремежа и заинтересоваността и на двете страни от нов стил в отношенията помежду им.

Решението за размяната е взето от съображения за националната сигурност и по хуманни причини, заяви говорителят на Държавния департамент Марк Тонър, подчертавайки, че "по-нататъшното задържане на десетте руски агенти в САЩ няма да е от интерес за националната сигурност".

Руското външно министерство заяви, че споразумението е резултат от затоплянето в двустранните отношения и то "дава основание да се разчита, че курсът, съгласуван от ръководствата на Русия и САЩ, ще се реализира последователно на практика и че опитите двете страни да бъдат отклонени от този курс няма да се увенаят с успех".

Джон Мартин, занимавал се с десетки шпионски случаи през 26-годишната си кариера в министерството на правосъдието на САЩ, казва, че в миналото подготовката на размените на агенти е отнемала години. Според него бързината, с която е бил уреден този случай, е "напълно безпрецедентна".

Бързата развръзка обаче накара някои анализатори да изразят силни резерви.

"Едно от нещата, които правят по-трудно набирането на хора за такава работа е вероятността да пострадаш, ако те хванат. Ако най-лошото, за което трябва да се тревожиш, е изразяващата се в залавяне и освобождаване политика на американските власти, каква възпираща сила има това?", казва експертът по Русия Стивън Сестанович, цитиран от вестник "Вашингтон пост".