Турция очаква българска подкрепа за членство в Европейския съюз

Турция очаква подкрепата на България за членството в Европейския съюз, заяви турският премиер Реджеп Тайип Ердоган на пресконференция след среща с българския си колега Бойко Борисов в понеделник.

Турският премиер отбеляза, че Брюксел поставя много пречки по пътя на Анкара към членство в ЕС, които не са били практика по отношение на други страни.

"Ако Европейският съюз желае да разнообрази структурата си и вижда съюза на цивилизациите, не трябва да поставя пречки. При някои глави в преговорите въобще не става въпрос за отваряне, други се отварят, но не се затварят", заяви Ердоган.

Турция започна преговори за присъединяването си към Европейския съюз през 2005 г., но много преговорни глави са замразени главно заради отказа на Анкара да признае Република Кипър, която е член на ЕС от 2004 г.. Страни като Германия и Франция са против присъединяването на Анкара в ЕС и искат тя да получи само привилегировано партньорство.

"България като добър съсед подкрепя европейската перспектива на Турция", заяви от своя страна премиерът Бойко Борисов. Той отхвърли възможността на този етап българската позиция за членството на Турция да бъде решена от референдум, като заяви, че въпросът ще се обсъжда едва, след като югоизточната ни съседка затвори всички преговорни глави.

Турският премиер изрази и съжаление по повод позицията на някои страни от ЕС Кюрдската работническа партия (ПКК).

“Ако страните от ЕС са обявили ПКК за терористична организация, борбата трябва да се води съвместно. За съжаление, някои страни, освен че дават подслон на терористи, насърчават тяхната работа", каза Ердоган.

Борисов благодари за "ненамесата" в проблема с мюфтийството

Турският премиер заяви, че проблемът с мюфтийството е вътрешен за България, а премиерът Бойко Борисов благодари за "ненамесата" и заяви, че България ще осигури сигурност за провеждането на конференция, която да избере главен мюфтия.

Повод за напрежението в мюсюлманската общност стана съдебно решение, с което решенията на Националната мюсюлманска конференция от 2008 г. бяха прогласени за нищожни, а вписването на Мустафа Алиш Хаджи като главен мюфтия и представител на мюсюлманското изповедание – заличено. Така Недим Генджев бе възстановен за председател на Висшия мюсюлмански съвет, което предизвика протести на мюсюлманската общност. От ДПС пък видяха в скандала опити на българските власти да назначат Недим Генджев на мястото на избрания Мустафа Алиш Хаджи.

Въпреки разграничаването на Ердоган от скандала, в навечерието на посещението си в интервю за в. "24 часа", той заяви, че личното му мнение е, че "мюсюлманската общност няма да приеме опитите за назначаване на лице, свързано с тоталитарния режим, като ръководител на мюсюлманското вероизповедание".

Недим Генджев е обвиняван от своите опоненти, че е работил за Държавна сигурност.

В началото на септември премиерът Бойко Борисов събра на среща враждуващите лагери по върховете на мюсюлманското вероизповедание, след което заяви, че държавата няма да се намесва в скандала, но очаква двете страни да направят своите отстъпки в името на едно бъдещо обединение.

Турция готова да компенсира имотни претенции, но само с документи

Борисов заяви, за проблемът с имотите на българите от Беломорска Тракия може да бъде решен, но само, ако те предоставят необходимите документи. Такива обаче никой до момента не бил предоставил.

"Където има документи и информация за имоти на българи, ще ги вземем предвид и където има право, ще бъде приложено", заяви от своя страна Ердоган.

Според министърът за българите в чужбина Божидар Димитров общата стойност на обезщетенията е около 20 млрд. долара. В началото на годината избухна скандал, след като Димитров обяви, че изплащането на тези средства е едно от условията България да не наложи вето на турското членство в ЕС. Впоследствие Борисов, обяви, че не сме поставяли такова условие и отправи "последно предупреждение" към Димитров.

Министърът без портфейл твърди, че Турция вече се е съгласила на база представени документи за собственост да изплати обезщетенията, които били договорени още в Ангорския договор от 1925 година. Според него повечето от наследниците на тракийските българи разполагат с документи за собственост, а и Агенция "Архиви" имала много голям набор документация, така че наследниците могат да търсят помощ и там.

Ердоган заявява обаче пред в. "24 часа", че съгласно Ангорския договор за приятелство между Турция и България от 1925 г. въпросът за двустранните имуществени претенции, отнасящи се за периода 1912-1925 г., е решен с отказ на двете страни от имуществени претенции за въпросния период.

"Що се отнася до имуществените въпроси, възникнали от двустранните преселвания, оставащи извън рамките на поетите ангажименти с Ангорския договор, както и с изключение на периода 1912-1925 г., залегнал в договора, Турция даде своето съгласие за разглеждането им в съвместната комисия", заяви Ердоган.