Дипломата на Илиева официално фалшива, но си имала "нужните реквизити“

Висшият институт по техника и икономика в Берлин потвърди във вторник официално в отговора си до българските власти, че дипломата на бившия шеф на Фонд “Земеделие“ е фалшива. Запитването от българска страна беше изпратено в края на миналата седмица, след като новината бе потвърдена от пресцентъра на висшето училище за български всекидневник.

В отговора се посочва, че представените от Илиева документи за бакалавърско обучение и магистърска степен не са издавани от висшето училище и не отговарят на неговите стандартни документи към посочените дати. След пристигането на официалния отговор министърът на земеделието Мирослав Найденов отново заяви, че ще даде казуса на прокуратурата. От прокуратурата пък обявиха, че са се самосезирали и е образувано досъдебно производство след публикациите в медиите. От германското висшето училище вече са изпратили сигнал до държавните правни органи в Берлин за наказателна процедура срещу неизвестен извършител за фалшифициране на документи, съгласно германското законодателство.

Междувременно чиновници от образователното министерство обясниха, че само при фрапиращи липси на реквизити се прави обстойна проверка при легализацията на дипломи от европейски висши училища. Ваня Грашкина, шеф на Националния център за информация и документация (НАЦИД) към образователното министерство, обясни, че при легализацията на дипломата на Илиева такива липси не е имало.

Грашкина заяви, че върху документа на Илиева има специална заверка, наречена апостил, което е достатъчно доказателство, че документът е валиден. По думите ѝ, когато един документ е заверен с апостил, а след това е заверен и неговият превод от българското Министерство на външните работи, не е в правомощията на експертите в МОМН да проверяват неговата истинност. Такава проверка се прави, ако липсват основни реквизити. Така макар според германското висше училище печатът и подписът на ректора в дипломата на Илиева да са фалшиви, дипломата ѝ се е сдобила неясно как с редица реквизити, достатъчни за нейното легализиране у нас.

Употребата на апостил като форма на легализация на документи се регламентира от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. България е страна по конвенцията от 2001 година.

Апостилът освобождава документа, към който е прикрепен, от по-нататъшни процедури за легализиране от други висшестоящи местни органи в страната на издаване, както и от дипломатическото или консулско представителство на държавата-страна по конвенцията, на чиято територия трябва да се представи документът.

Така и не стана ясен обаче целият път, който е преминала дипломата на Калина Илиева в България, за да бъде легализирана. От думите на експерта стана ясно, че няма гаранция, че и други фалшиви дипломи като тази на Илиева не са били легализирани, тъй като са имали нужните реквизити.

Грашкина съобщи, че годишно НАЦИД легализира около 1000 дипломи, като всички случаи на фалшиви дипломи досега са били от страни извън ЕС. През тази година образователните експерти са се усъмнили в истинността на четири дипломи и са сигнализирали компетентните органи.

“Дипломите за висше образование рядко се проверяват, особено когато са от страни от ЕС“, обяви Грашкина.

Тя допълни, че всеки, подаващ в НАЦИД за признаване диплома или друг образователен документ, подписва декларация за истинността на данните. “Личната отговорност в случая е на Калина Илиева“, посочи Грашкина.