Синята коалиция предлага връщане на зърнения резерв

Да се възстанови стратегическият държавен резерв от зърно, предлага Синята коалиция, която е внесла промени в Закона за съхранение и търговия със зърно. Те предвиждат в този резерв да се внесат 300 хил. т хлебна пшеница и 250 хил. т. фуражна пшеница, съобщи пред журналисти съпредседателят на коалицията Иван Костов в четвъртък. Той е един от авторите на предложението, с което, според тях, ще се гарантират нуждите на страната от зърно в случай на криза.

Вече трета седмица от Синята коалиция предупреждават за спекулации на зърнения пазар, които водят до "нощно шеметно повишаване на цените на зърното и специално на хлебната пшеница". Костов предупреди, че това крие риск за повличане на цените и на останалите продукти, зависими от стойността на фуражното и хлебното зърно.

В проекта се предвижда Министерският съвет да осигурява бюджетните средства, необходими за попълване на резерва.

Нормалната цена, на която през лятото може да бъде набавен резерв от 300 хиляди тона хлебна пшеница, е 200-220 лв. за тон, каза Костов. Това, според него, ще е вид инвестиция на правителството. Съпредседателят на Синята коалиция смята, че създаването на такъв резерв и неговото периодично обновяване ще може да се ползва и като вид регулатор на цените на зърното и ще предотвратява евентуални спекулации на пазара.

Ако промените бъдат гласувани сега, реално от следващата година кабинетът ще бъде задължен да осигури стратегически резерв, поясни Костов.

Той припомни, че зърнени запаси като част от държавния резерв са поддържани до 2005 г., но след това изискването за това отпадна.

Съгласно изискванията на Европейския съюз бе създадена интервенционна агенция, която да се намесва при нужда не само на зърнения пазар, но и на месния и при други хранителни продукти от първа необходимост. Този механизъм обаче предвижда предвижда намеса на държавата и то съгласувано с Европейската комисия, само когато цените на съответните пазари са прекалено ниски и всъщност трябва да се защитят производителите. При високи цени, от които потъврпевши са потребители, няма механизъм за тяхната защита.

Държавата може да прави интервенция на пазара, само когато цената на пшеницата падне под 101 евро на тон, а не когато е висока, коментира в четвъртък пред журналисти земеделският министър Мирослав Найденов. Никой не може да задължи търговците да продават - те може да изчакват още по-високи цени, но е възможно цената да падне и те да загубят.

Няма сериозна мелници, която да няма запаси за поне няколко месеца, заяви агроминистърът по повод твърдения, че има недостиг на зърно. Той припомни, че в момента в държавата има налични 1.5 млн. т. пшеница, а за да изкара страната до нова реколта са необходими около един милион тона.

Найденов отново каза, че държавата не може да наложи забрана за износ на зърно, тъй като е част от европейския пазар и подобно решение може да вземе само ЕК.

Той съобщи още, че за подобряване на качеството на българския хляб са внесени 3 хил. т висококачествена пшеница, но това е минимално количество. От години наред произвежданата у нас пшеница е основно второ качество и с показатели за производство само на фуражи.

Министърът посочи, че не може да коментира цените на хляба, но заяви, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) вече се е сезирала за изявленията на браншовите организации в отрасъла за повишаване на цените. Те може да бъдат определени като картелно споразумение, защото в ЕС няма практика браншови организации да коментират цени, допълни той. По думите му може да има осъдени хлебари за картелно повишаване на цената, както е станало с производителите на олио.

Макар че се говори за цени от 1.40 лв. за килограм хляб, всеки може да види на какви цени се предлага хлябът в големите търговски обекти. Цените може да се вдигнат само в малките населени места, където конкуренцията е по-малка, но не случайно КЗК се е сезирала, каза още Найденов.

Той съобщи също така, че в петък след парламентарния контрол ще се срещне с ръководството на ДПС, за да обсъдят проблемите с цената на изкупувания тютюн.

ДПС пое политическата отговорност за протестите на тютюнопроизводителите за ниската изкупна цена на тяхната продукция. Досега всички партии казваха, че не стоят зад тези протести. В ДПС знаят, че ние търсим решение, добави министърът.