Комисията "Кушлев" изпадна в казус тип "Калинка"

Държавата може да се окаже в неудобно положение да доказва законността на част от решенията на комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (по-известна като комисията "Кушлев"), след като се установи, че председателят ѝ 5 години е заемал поста в разрез със закона. Миналата седмица парламентарната комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси излезе с предложение до премиера за освобождаване на Стоян Кушлев.

Мотив за това стана установеното му членство в управителните съвети на две неправителствени организации – Царски ловен клуб и Национална развъдна асоциация по овцевъдство. След като в медиите се появи и списък с роднински назначения в комисията "Кушлев", премиерът Бойко Борисов разпореди незабавна проверка.

Би било странно, ако тя покаже, че няма нарушение на закона.

Справка за актуалното състояние на посочените организации показва, че Стоян Кушлев участва в управата и на двете. Законът за конфискацията (ЗОПДИППД, чл. 12 ал. 6 т.1) изрично постановява, че членовете на комисията не могат да участват в управителни органи на организации с нестопанска цел. Кушлев е член и на двете отпреди да стане председател на комисията през август 2005 година.

"Този случай е подобен с казуса "Калина Илиева", коментира пред Mediapool адвокат Михаил Екимджиев от Асоциация за европейска интеграция и човешки права.

След като избухна скандалът с фалшифицираната диплома на Илиева, правителството влезе в разговори с Европейската комисия дали няма да се наложи да се връщат пари по линия фонд "Земеделие", тъй като директорът му е бил нелегитимен.

В крайна сметка ЕК обяви, че това е вътрешен въпрос за България, а решенията на фонда се оказаха законни, защото са вземани колективно, а Илиева е имала функция само да утвърждава с подпис.

Председателят на комисията "Кушлев" също има предимно представителни функции, като се изключи задължението му да ръководи цялата финансова дейност на институцията.

Стоян Кушлев е един от петимата членове в управителния орган с право на глас при взимане на решения за блокиране на сметки, завеждане на дело за конфискация или неговото прекратяване. Решенията се взимат с обикновено мнозинство от трима членове.

Според адвокат Екимджиев може да се търси незаконосъобразност на решението, ако то е взето с три на два гласа и Кушлев се явява решаващ глас. При тези случаи засегнатите от дейността на комисията биха могли да претендират за обезщетения от държавата.

Източници на Mediapool от Народното събрание коментираха, че Кушлев е постигнал договорка с Борисов за поста си и именно заради това премиерът не се съобразява с констатациите на депутатите. Председателят на комисията е в болнични от няколко месеца. Неговият първи мандат изтече през лятото на миналата година, но ГЕРБ реши да го преизбере начело на комисията, на която управляващите възлагат големи надежди в справянето с престъпността и корупцията.