Промените в БАН все пак няма да й отнемат автономията

Българската академия на науките (БАН) ще запази начина си на управление и след като се сдобие с настоятелство и започне да се отчита пред парламента. Това става ясно от вече готовите промени в Закона за БАН, внесени в деловодството на парламента.

В окончателния текст е отпаднала спорната идея настоятелството да замени Общото събрание на академията, което сега взима всички важни решения. Така занапред настоятелството ще има повече контролни и съвещателни функции като ще може да предлага различни промени в устава и структурата на академията и по този начин да инициира реформи.

В крайна сметка обаче последната дума отново ще имат сегашните органи на управление.

До най-новите промени в Закона за БАН се стигна след като на 1 февруари премиерът Бойко Борисов обяви, че ГЕРБ ще изтегли внесените поправки, които срещнаха сериозен отпор в научните среди.

Тогава премиерът обяви, че БАН “няма да се разпарчетосва“, както предвиждаха промените, изготвени от екипа на просветния министър Сергей Игнатов и внесени от депутата от ГЕРБ Румен Стоилов - възпитаник на ВИФ и бивш президент на българската федерация по самбо.

Поправките вбесиха учените и с опита за тотален държавен контрол над академията.

Министри, бизнесът и чужди учени влизат в настоятелството на БАН

Съветът на настоятелите на БАН ще е с четиригодишен мандат и ще се състои от 13 души - двама представители на министерства, определени с решение на Министерския съвет (най вероятно това ще са Симеон Дянков и Сергей Игнатов), представител на Националното сдружение на общините в Република

България, двама представители на работодателските организации, представител на Съвета на ректорите на висшите училища, двама представители на неправителствени организации в сектора, бившият председател на БАН или представител на Събранието на академиците и член-кореспондентите, двама учени - членове на Общото събрание на БАН и двама чуждестранни учени, определени от Общото събрание на БАН по предложение на Европейската научна фондация.

Съветът на настоятелите ще може да прави предложения към Общото събрание за изменение и допълнение на устава на академията и за създаване, преобразуване и закриване на институти. Освен това настоятелството ще контролира финансовото управление на академията. На всеки шест месеца всички звена в БАН ще представят пред настоятелството финансов отчет. Този съвет ще може да дава препоръки за усъвършенстване на финансовата дейност и ще сигнализира компетентните органи при наличие на нарушения.

Отчет пред парламента

Председателят на БАН ще представя в Народното събрание в срок до 30 април на следващата година годишен доклад за дейността на БАН, академичните институти и другите самостоятелни звена.

Докладът ще включва отчет за научноизследователската дейност, включително за изпълнението на целите и задачите, определени в Националната стратегия за научни изследвания.

Освен това ще се отчитат финансовата и международната дейност на академията.

Настоятелството ще предложи промени в БАН до няколко месеца

Пред Mediapool председателят на комисията по образование в парламента Огнян Стоичков (“Атака“) съобщи, че в организационно отношение БАН има нужда от усъвършенстване и затова се очаква след сформирането му настоятелството да инициира някои предложения за промяна в устава на академията.

По думите му вече имало работни варианти на такива предложения. Едно от тях е директори на институти да не могат да участват в Общото събрание на академията. Сега Общото събрание контролира и назначава Управителният съвет, който от своя страна избира директорите на институти, което според Стоичков не е редно.

Друго предложение е изборът на директори на институти да става с международно участие, включително чужденци да могат да оглавяват институти. “Сега в Общото събрание няма квота за нехабилитирани учени и друго предложение ще бъде това да се промени, защото по този начин се спира гласът на младите учени“, посочи още председателят на комисията. Има и предложение при навършване на пенсионна възраст ученият да бъде освобождаван от заеманите от него длъжности, но да му се предоставя възможност да продължи научната си дейност при желание.

Стоичков е оптимист, че макар крайната дума за сливане и преобразуване на институти да остава на учените, разумни предложения от страна на настоятелството ще бъдат приемани. “Ако има неработещи звена, не виждам нищо лошо да се помисли за някаква промяна. При международната оценка в академията се видя, че учените в БАН също са против уравниловката и не искат механично сливане на институтите отличници със слабите институти“, аргументира се Стоичков.

По думите му е редно да се възприеме вариант, според който всеки ще получава финансиране според заслугите, а не за всички по еднакво малко.

В тази връзка Стоичков смята, че предлаганите промени не биха имали смисъл, ако догодина БАН не получи адекватно финансиране – около 100 млн. лева, а не сегашните 59 млн. лева. Друго важно условие според него е приемането на Стратегията за научните изследвания, която да зададе посоките за работа.

Той посочи, че промените, внесени в деловодството, са приети единодушно от всички парламентарни групи, включително от представителите на ръководството на БАН в работната група. “Дали сме срок до 7 март ръководството на БАН да запознае институтите и на заседанието на комисията на 9 март промените да бъдат приети. Ако трябва ще дадем някакви разяснения на учените. Смятам, че в края на март промените ще са минали на първо и второ четене и в края на май ще имаме работещ Съвет на настоятелството“, посочи той.

Учени подозират, че атаката срещу БАН ще се поднови след изборите

Пред Mediapool Христо Лафчиев от Сдружението на младите учени “Когито“ коментира, че от последният вариант на промените излиза, че “министрите Дянков и Игнатов не са успели да яхнат БАН“.

“Все пак те ще имат някакво влияние върху академията, но то ще бъде ограничено“, коментира той. Лафчиев обаче смята, че след изборите атаките срещу БАН ще се подновят, както и опитите за нейното разформироване.

Лафчиев смята, че сегашните промени не решават един от най-сериозните пробеми на БАН – този с финансирането. “Можеше в закона да се запише процент от БВП, който да се отделя за основната научна организация на страната, каквато е БАН“, коментира той.