Борисов към ректорите: Предлагайте, законите се правят за вас

Премиерът Бойко Борисов и министърът на образованието Сергей Игнатов събраха във вторник ректорите на частните и държавните висши училища на обществено обсъждане на промени в Закона за висшето образоване. Най-общо те предвиждат университетите да могат да се сдружават с други висши училища в страната или в чужбина, както и да изнасят марката си чрез свои филиали извън страната.

По линия на сдружаването например български студенти могат да се обучават в наш университет, който е сключил договор с чуждо висше училище. Обикновено обаче престижните западни университети не търсят подобни партньорства. Към такива се стремят основно техни “двойници“, които например се намират в същия град или имат сходства в имената.

Освен това с предлаганите промени се дава възможност на университетите сами да преценяват дали да признаят диплома от предходно образование.

От изказванията на много ректори стана ясно, че съвместни обучения с чужди университети и сега се извършват. Макар единодушно да подкрепиха духа на промените, те не скриха, че с тях не се решават съществени проблеми и изразиха известни опасения.

Премиерска благословия за повече мандати и правомощия на ректорите

Ректорите не скриха очакванията си за нов Закон за висшето образование, а не само промени на парче, а премиерът Бойко Борисов им обеща той да е готов до есента и ги насърчи да предлагат промени. Някои от ректорските искания бяха приети в движение, като Борисов преценяваше на момента кое влиза в новия закон и кое не.

Ректорът на Университета по библиотекознание Стоян Денчев например поиска на Съвета на ректорите да се дадат повече правомощия. Идеята му е съветът да се превърне в “реален помощник на министерството“, както и да има собствена сграда. От своя страна Борисов заяви, че липсата на собствена сграда не е толкова лоша, защото така ходят във всички университети. “Но иначе като правомощия, като мнение, нищо не пречи в новия закон това да бъде заложено. Давайте го като текст, за да влиза. Неслучайно тук има десетина-петнайсет народни представители. Така че това, което решим и което ви касае, те законите се правят за вас“, заяви Борисов.

Малко по-късно той сбъдна и друга ректорска мечта – да имат неограничен брой мандати. Проф. Анелия Клисарова, ректор на Медицинския университет във Варна поиска равнопоставеност между държавните и частните университети и посочи, че след като едните сами определят броя на ректорските мандати, то и на държавните може да се позволи това да го решава Общото събрание на ВУЗ-а. “В никакъв случай не ректорите сами да си определят мандатите, а Общото събрание да решава“, посочи тя.

“Това е гарантирано в новия закон, че ще го има“, отсече в отговор Борисов.

Сега ректорите могат да са начело на дадено висше училище най-много за два мандата по четири години, а в практиката не липсват случаи, в които ректори са превърнали ръководените от тях висши училища във феодални структури, където дори Общото събрание е от “проверени хора“.

Само преди дни Общото събрание на Стопанската академия в Свищов преизбра досегашният ректор Величко Адамов, нашумял повече като ректора на Красьо Черния. Преизбирането му с пълно мнозинство стана въпреки скандалите и сигналите за корупция около него. За Адамов преподаватели от университета изнесоха през 2009 година сигнали, че участва в схема за пране на пари, укриване на доходи в особено големи размери и източване на учебното заведение.

Опасения от псевдо университети и дипломи

Още в началото на дискусията председателят на комисията по образование в парламента Огнян Стоичков (“Атака) заяви, че промените е добре да се облекат по-добре в законови текстове. Той постави въпросите кой ще издава дипломите при партньорство между два университета, чия юрисдикция ще е приложима при филиал зад граница, по какъв ред ще се обжалват заповедите на ректора при признаване на дипломи. Освен това той постави въпрос към държавните университети – дали искат чужди студенти да идват у нас или да изнасят марката си в чужбина.

Повечето ректори не скриха, че основният им проблем в момента е не друго, а прекомерното бавене на визите на студенти от страни извън ЕС. В отговор Борисов заяви, че министрите на вътрешните и външните работи Цветан Цветанов и Николай Младенов вече работели по този въпрос.

Заместник-ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков заяви, че “когато текстовете са твърде дълги при многото изброяване е лесно да се промъкнат неща, които не сме искали да направим“. “На нас ни се струва, че има опасност да се отвори врата пред български университети да се сдружат с организации, които не са университети и да делегират правата си те да обучават студенти. Това е много опасно, преди десет години го имаше и трябва да го спрем с редакция на текста“, заяви той.

Опасенията му веднага намериха отговор от страна на Бойко Борисов. “Сложете точка. Целта на събирането е да се изчистят подобни текстове“, инструктира премиерът.

“Половината от това, което се предлага вече сме го играли и беше отменено през 2004-та година с обществен дебат и скандал. Защото тогава при онези условия породи огромна по мащаба си корупция. И аз се удивявам, че в мотивите това не е разгледано“, коментира депутатът от “Атака“ Станислав Станилов. “Това нали ще дойде в парламента при вас“, успокои го обаче Борисов.

Ректорът на Техническия университет проф. Марин Христов също настоя за по-ясни правила при признаването на дипломите. “Имаме повече от 20-годишен опит в обучението по френски, немски, английски по документация изцяло от известни чужди университети. Завършващите университети получават две дипломи – българска и официално призната от съответната държава диплома. На база на този опит подкрепям предложенията, но в същото време ми се струва, че когато всичко се остави в ръцете на университети без никакви ограничаващи условия, ние ще имаме какво ли не. Например, признаване на дипломите – категорично да. Но задължително да има някакво условие – поне официално писмо от университета, че такъв университет съществува. Защото можем да получаваме какви ли не дипломи, без да сме сигурни, че такъв университет има и човека дали фигурира в неговите регистри“, коментира той.

В крайна сметка Борисов, който през цялото време модерираше дискусията и подканваше участниците да се по-кратки в изказванията си, закри едночасовото обсъждане с обещанието през септември да бъде внесен новият Закон за висшето образоване.

“Ще моля всички предложения да ги дадете, тук има много депутати, аз се надявам те да се съобразят с мнението на цвета на нашата наука. Искаме бързо да влязат тези поправки, за да хванем новата учебна година. Игнатов има политически ангажимент есента да предложи новия закон. По всяко едно изречение в него трябва да сте се произнесли, правим едно обществено обсъждане и отиваме в парламента при депутатите“, заяви Борисов.

“Важно е да привлечем чуждестранни студенти, това е невероятна реклама за страната. Чисто в икономически план, докато са в България те плащат квартири, храна, услуги, всичко това отива като данък във финансовото министерство и като такси във вашите университети“, обобщи той.