И общините скочиха срещу новия закон за отпадъците

Националното сдружение на общините също се възпротиви срещу задължението да изгражда за своя сметка и на свой терен пунктове за скрап. То е записано в новия Закон за управление на отпадъците и цели ограничаване на кражбите на метали от електроразпределителните дружества, телекомите, железопътната и други видове инфраструктура.

Тези пунктове трябва да са в градовете с население над 10 хиляди жители, на достъпно място, знаете ли колко струват отчужденията на терени в централни части на големите градове, откъде ще вземем тези пари, запита Гинка Чавдарова, председател на НСОРБ по време на обсъждане на закона в Народното събрание.

Тя допусна, че допълнителните инвестиции ще трябва да се осигурят с увеличение на такса смет т. е. тежестта ще се поеме от гражданите и бизнеса.

От тази година “извличаме” от хората допълнителни 25 млн. лева заради отчисленията за подсигуряване на бъдещото депониране на отпадъци, каза Чавдарова. Тя допълни, че тези пари стоят блокирани по сметки на Регионалните инспекции по околната среда и водите т. е. централизирани са, вместо да се работи в обратната посока. Екологичният заместник-министър Евдокия Манева увери впоследствие, че тези сметки ще се прехвърлят на името на общините.

Най-голямото недомислие в закона за отпадъците е именно нелоялната конкуренция, в която се вкарват бизнесът и общините, заяви Теменужка Костова от Българската асоциация за рециклиране и представител на “Макметал холдинг”. Ако частник иска да изгради пункт за скрап, може да го направи само в община с приет Общ устройствен план. Едва една трета от общините обаче имат ОУП-та. Това означава, че 2000 от 2400 пункта за изкупуване на метали ще се окажат извън закона и ще трябва да се закрият.

Това на практика ще унищожи бизнеса ни, заявиха представители на Българската асоциация на металургичната индустрия, на Гражданската инициатива на търговците на отпадъци от черни и цветни метали, Машиностроителната камара и др. Те подчертаха, че предаването на скрап, който се явява основна суровина за металопреработващата индустрия в бедна на ресурси страна като нашата, вече е намаляло чувствително. Синдикатите също се обявиха против текста, който според тях ще доведе до закриването на стотици работни места.

Законът въвежда и редица други ограничения за търговията с метали – плащането ще се извършва само по банков път и срещу декларация за произход, физически лица нямат право да продават метален скрап – могат само да го даряват и т. н.

Ако зависеше само от мен пунктове за скрап щеше да има само до пристанища, гари и металургични предприятия, каза от своя страна екоминистърът Нона Караджова. Тя призова депутатите да подкрепят закона в пленарна зала и заяви: “Винаги, когато има затягане на контрола, има недоволни”.

Законът трябва да бъде изтеглен от парламента и преработен, заявиха впоследствие в съвместна декларация Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, БСЧП "Възраждане" и Съюзът на стопанската инициатива.

Искането е във връзка с многобройните негативни становища по текста. Според представителите на бизнеса рязкото съкращаване на броя на площадките за метални отпадъци и забраната за продажба на метален скрап от физически лица нарушава принципите на свободна и лоялна конкуренция. Поставя се под заплаха нормалната работа на сектора за рециклиране и основните предприятия от металургичната промишленост, бюджетните приходи, платежния баланс и заетостта, се отбелязва още в декларацията. По тези причини бизнесът настоява за оттегляне на законопроекта от Народното събрание и изготвяне на нов вариант, съобразен със становищата и предложенията на основните заинтересовани страни.