Боян Рашев: Зеленият преход изисква повече от едно поколение време

Европейската комисия се изхвърли много със зелените си цели. Човечеството още не е направило енергийния преход от биомаса към въглища, за да очакваме, че сега за 25 години ще премине към въглеродно неутрални енергийни източници и то при неразвити нови технологии, смята експертът по устойчиво развитие на бизнеса Боян Рашев, който е партньор в EY denkstatt. Според него борбата с климатичните промени може да е успешна, само ако в нея се включи целият свят, а не само Европа и това да затруднява европейската индустрия.

В момента ни трябват политики за адаптиране към жегите и набавянето на необходима енергия за икономическото развитие, а зелените политики трябва да се провеждат по-бавно и с участието на бизнеса и с пазарни решения, за да няма влюбвания в субсидиите, казва още Рашев в интервю за Mediapool.

Имаме нова ЕК и все по-често се говори за необходимостта от предефиниране на Зелената сделка. Защо се налага това? Къде сбърка предишният състав на Еврокомисията при формулирането на политиките за зелена трансформация?

Голямата грешка бе, че се изхвърлиха много. Опитаха се да следват обществените нагласи, на разходките на Грета (Тунберг) през 2019 г. и да покажат амбиция, за да бъдат избрани в предишните избори за Европейския парламент. Но прекалиха с идеите за различни забрани - например на двигателите с вътрешно горене или на полетите на кратки разстояния. Имаше дори дискусия за забрана на вътрешните полети в ЕС, което би било огромен удар срещу България, защото ние нямаме друг бърз транспорт към Европа. Целта за нетни нулеви емисии до 2050 г. подчини цялата политика и всички забравиха, че целта на Зелената сделка е за справедлив растеж и модерна икономика и те останаха някъде отзад.

И все по-често се говори, че се създава социално неравенство, неконкурентоспособност...

Без да създаваш сериозен растеж, няма как да преразпределяш, защото не създаваш излишък. Реално вземаш от някой друг и никой не печели повече. А Китай изключително умело се възползва от европейските политики и субсидира индустрии, чиито продукти ще се търсят и купуват от европейците за постигане на зелените цели. Много бързо китайските индустрии за батерии, фотоволтаици станаха много по-добри от европейските. Реално ние започнахме действия, водещи до износ на икономическа стойност към Китай.

Добър ход ли е налагането на мита от САЩ и ЕС срещу китайските соларни панели, а сега и срещу електромобилите?

Тези мита се наложи да се предприемат, заради първоначалните грешки, които доведоха дотам европейската индустрия да губи. Но те не само не поправят грешките, а създават повече проблеми. Реално ни вкарват в търговска война. Започваме да деглобализираме световната икономика с въвеждането на мита, а това означава по-малко търговия, защото отслабва достъпът до по-евтини стоки или суровини. Митата означават, че европейският потребител ще трябва или да купува скъпите европейски електромобили, или да плаща повече за китайските. Тоест, няма стимул за минаване към електромобили и неслучайно няма ръст на купуването им.

Влезем ли във войни с високи мита, това става проблем за ефективността на глобалната икономика и най-тежко ще пострадат най-бедните страни.

Европа няма съществен икономически ръст от много време. Тя не излезе от капана на Covid кризата, въпреки че създаде специални фондове. ЕК задели огромен ресурс за възстановяване след Covid, но такова няма. А САЩ, докато очакват рецесия, постигат сериозен растеж. И причината за това е наличието на собствени енергийни ресурси. Това е моторът на американската икономика. Технологичните компании на САЩ са моторът на борсовите оценки, но реалната икономика в САЩ се основава на гигантското количество евтина енергия – добиват се все повече нефт и газ и се захранва индустрията.

Добре, но нали целта и на ЕС е да стане енергийно независим чрез възобновяеми източници и наблюдаваме огромния им ръст?

Така е, но стигаме до простия факт, че колкото повече се инвестира във ВЕИ, толкова по-сериозни стават проблемите, защото успяват да заместят много малка част от енергийното потребление. Не могат за заместят нито въглищните, нито водноелектрическите, нито ядрените електроцентрали. Да не говорим за нефта и газа в другите им приложения.

Мантрата за пълната електрификация е другата утопична идея. Защото трябват огромни инвестиции и се залага съдбата на европейците на един енергиен източник. Миналата седмица стана авария с електропровод в Западните Балкани и това доведе до съществен проблем на пазарите. А ако всичко е само на електричество!? Проблемът може да е наистина огромен.

За съжаление политиците отидоха твърде далеч с някои цели. ВЕИ не са решение, а част от системата, която изисква диверсификация на енергийните източници, защото един източник служи по-добре от друг за определени цели. А най-големият проблем е, че електроенергията е ужасно трудна за съхранение.

Е, нали се развива съхранението на енергия. Не само с батерии, а и с надграждане с производството на водород като начин именно за съхранение на ток от ВЕИ?

Това е теорията, но практиката показва, че водородните технологии са много трудни за налагане. Просто водородът е трудно за контрол вещество.

За транспорта не е ли приложим?

Донякъде. Водородните автомобили някак не успяват да се продадат. Водородни влакове и камиони може, но пак са под въпрос. Проблемът е със съхранението и транспортирането на водорода. Той преминава през какъвто и да е метал. Газопреносната мрежа може да поеме до 10 процента водород за пренос заедно с природния газ, но сложно е самото управление на газоводородната смес. Водородът освен това гори при по-висока температура, което изисква нови сплави за използването му. Освен това при изгарянето му се отделят повече азотни оксиди, тоест въздухът се замърсява повече.

Това изглежда като една задълбаваща се спирала, от която няма изход?

Изходът е много прост. Тези технологии имат нужда от време да се развият. Батериите все още не могат да съхраняват наистина големи количества електроенергия. С литиевата технология няма да стане, тя си е стигнала предела, трябва друга. Има цинкови, ванадиеви, натриеви, алуминиеви, дори чисто железни – какви ли не технологии се разработват, но нито една от тях не е в промишлено производство.

В този ред на мисли правилно ли ЕК субсидира развитието на ВЕИ и водородни технологии, батерии за съхранение на ток?

В момента, в който започнеш да субсидираш нещо, то се влюбва в субсидията. Създава се клика, която си иска субсидията. Не създаваш нещо, което да е толкова добро, че утре да няма нужда от субсидия и да се движи от пазара.

Не знам защо продължават субсидиите за слънчеви паркове, след като вече панелите са толкова евтини. Освен това колкото повече фотоволтаици сложиш, толкова по-голям става проблемът с балансирането на системата. Трябва да си даваме сметка, че отвъд едно ниво на проникване на слънчевите технологии те повече пречат на системата и създават разход, отколкото ѝ помагат.

Трябва ни много природен газ за зеления преход, който няма да приключи 2050 г. Моите внуци ще живеят в него. Той изисква много повече време, а цената вече става прекалена.

Какво значи енергиен преход? За да се случи той, трябва нов енергиен източник да заеме 50 процента дял от световната първична енергия – не крайната. Трябва абсолютната стойност на потребление на фосилните горива да намалее с 90 процента до 2050 г., за да се постигне целта за декарбонизация.

Да погледнем назад в историята! Около 1900-ата година въглищата са стигнали 50 процента от глобалното потребление на енергия, 1970-80 година – при появата на ядрените централи, нефтът и газът са достигнали също около 50 процента. АЕЦ обаче не успяха да направят истински преход, заради авариите и политиката. Сега, за да стане енергийният преход, чистите енергии, за каквито се смятат АЕЦ и ВЕИ, трябва да стигнат 50 процента от общото потребление на глобално ниво. А те са 18 на сто заедно от първичното потребление в света и то след години на трилиони инвестиции. Слънцето и вятъра правят общо 8 процента.

И всъщност в абсолютна стойност въглищата, нефтът и газът продължават да растат. Тоест изискването те да намаляват изобщо не се изпълнява. И стигаме до най-смешната част: През миналата година светът е използвал най-много биомаса за енергийни нужди в историята. Делът на биомасата преди век и половина е бил над 90 процента от потреблението на енергия, сега е 10-15 на сто, но в абсолютна стойност употребата на биомаса расте.

Всъщност светът не е изпълнил условията дори за прехода от биомаса към въглища. Ние искаме да направим енергиен преход за едно поколение, а такъв все още не е случил в цялата история на човечеството! Всеки, който се занимава с енергийна статистика е наясно с това, но на политическо ниво е много лесно да се каже: "Аз ще спася света!"

Все трябва да има някакъв път за решаване на климатичните промени? Като експерт по устойчив бизнес какво бихте препоръчали на политиците, ако наистина се реши предефиниране на Зелената сделка?

Първо – да забравят за супер амбициозните цели и мисълта как нещата ще се случат веднага. Второ – да се помисли много сериозно в контекста на наличието на война наблизо, която е много енергийна. Руснаците целят енергийната инфраструктура на Украйна. И ако вземе да дойде една нормална студена зима, не знам как ще се оправяме. Европа трябва да помисли за енергийната си сигурност и независимост, която само с ВЕИ няма как да бъде осигурена. Мисля, че всеки осъзна това. Неслучайно ВЕИ-тата не решиха газовата криза.

Сега се говори, че след руския газ Европа става зависима от вноса на втечнен газ.

Така е. Сега ставаме зависими от вноса на газ от Катар, САЩ и Австралия. Затова трябва да си зададем простия въпрос какво има Европа. Ядрената енергетика не дава абсолютна независимост, защото гориво не може да се осигури отвсякъде. Руското ядрено гориво се ограничава, Франция губи контрол над урановите мини в Нигер. Европа няма много газови находища – не защото липсват наистина, а не иска да ги търси. Турците търсят газ – намират газ. Румънците също.

У нас обаче търсенето куца, а има и забрана за проучванията за шистов газ.

И си идваме на думата, че като се тегли чертата Европа има въглища. Не само България. Германия е на шесто място по въглищни запаси в света. Неслучайно цялата германска индустрия навремето се е развива покрай залежите в Рурска област и в Източна Германия.

Но това би означавало огромен завой на енергийната политика. Да се мисли за това как да запазим въглищните ТЕЦ, а не да се строят нови газови централи, защото Европа газ няма.

Значи пак идваме до технологиите за улавяне на въглероден двуокис, каквито пилотни проекти финансира Брюксел?

Истината е, че това оскъпява много играта. Дори с тия цени на въглеродните квоти не си струва да се инвестира в технологии за съхранение на въглероден двуокис в ТЕЦ "Марица Изток 2". За съжаление трябва да си дадем сметка накъде води сегашната политика и да си кажем кое е приоритетно – дали нулевите емисии или искаме да сме сигурни, че имаме енергия и индустрия, а не да се страхуваме, че руснаците утре може да ни дръпнат шалтера.

Но ако крайният резултат е продължаващото затопляне на климата, тия ненормално топли зими и адски жеги през юни станат още по-сериозни и климатиците работят с пълна сила и се произвежда все повече енергия за охлаждане, говори се за пълна електрификация, която също има своя отпечатък върху околната среда... Не се ли получава един омагьосан кръг?

В рамките на политиката за намаляване на въглеродни емисии няма много полезни ходове. Ако всички страни в света се съгласят, че ще намаляват въглеродните си емисии наистина и се наложи глобална цена на СО2 емисиите и има еднакъв терен за конкуренция, нещата може и да се случат. Така би било по-лесно за икономиката, защото няма да има изтичане на тежки индустрии в държави, които нямат климатични цели.

Но това политически е невъзможно. Защото има държави, които се нуждаят ежегодно от 10 процента повече енергия, за да живеят по-добре – например Индия и Индонезия, и те няма как да постигнат това другояче освен с въглища. Защото строежът на ядрени централи отнема време.

Не звучи нито оптимистично, нито зелено.

Ако зеленото се дефинира само през въглеродните емисии, не звучи никак зелено. Според мен, въглеродните емисии са само един аспект на зеленото. Не разбирам защо в общественото пространство зелен стана равно на въглеродно неутрален. За нас е много по-важно да сме по-добре подготвени за жегите – тоест достатъчно енергия за климатиците, да имаме достатъчно източници на вода...

Тоест много по-важна е адаптацията към климатичните промени – независимо дали говорим за затопляне или за застудяване, дали причината е в човешката дейност. Екстремни природни явления винаги е имало и ще има. Ние просто трябва да сме готови за тях. А не всеки по-голям сняг в Драгалевци да спира токът.

Тоест, нещо като политика за адаптиране към климата, опазвайки го.

Да речем. И да работим за намаляване на замърсяването с всякакви неща, които директно увреждат здравето на околната среда и на хората. Освен това трябва да обърнем много повече внимание на опазването на природата и биологичното разнообразие.