Брюксел предупреждава и наказва, но правителствата гонят своите интереси

Всеки месец Европейската комисия назовава нови държави членки, които не спазват или не са приложили общностите регламенти. Обявяват се нови нарушения и предупреждения за последващи наказания. Други се изваждат от списъка, защото правителствата са предприели мерки. Някои проблеми стават системни, защото взетите решения остават на хартия и случаите на предупреждения се подновяват през годините. А четвърти даже стигат и до Съда на Европейския съюз, където се проточват дела с искания от страна на Брюксел за налагане на финансови санкции – за всеки ден от нарушението до прекратяването му или за сума накуп. Зависи кое е по-голямото. Глобите са фиксирани според брутния вътрешен продукт на страната и България е относително "облагодетелствана" с досегашна претендирана санкция от поне 504 хил. евро, която обаче от тази година става 603 хил. лв. Дневното наказание е 1800 евро на ден за страната ни.

В България оставаме с впечатлението, че сме с много наказателни процедури – направо хулиган относно прилагането на общото европейско законодателство. Особено в областта на опазването на въздуха, където голям замърсител са градският транспорт и въглищните електроцентрали, но и проблемите със старите сметища и чистотата на водите не са малко.

Усещането, че сме сред лидерите по нарушения се потвърждава и от статистиката на Европейската комисия. Данните ѝ сочат, че България си дели четвъртото място с Италия по брой активни наказателни процедури за неспазване на евроизискванията. Срещу двете държави има отправени 146 предупреждения, че ако не се поправят, ще последват по-тежки наказания.

Лидер по наказателни процедури е Испания

Лидер по неспазване на европейското законодателство в момента е Испания със 171 наказателни процедури, следвана от Полша със 164 и плътно зад нея е Гърция със 163 предупреждения. Като най-примерни може да се откроят Литва с едва 40 писма от Брюксел в момента, Финландия – с 48 предупреждения, Дания – с 51, и Швеция – с 58.

Излиза, че няма идеална европейска държава. Трудно е обаче да се каже доколко са възпитателни наказателните процедури и високи санкциите, за да стряскат държавите, които са предупредени. Самата Европейска комисия посочва, че целта не е нарушителите да понесат тежко финансово бреме и това на свой ред да се отрази върху по-нататъшното прилагане на законодателството.

Факт е обаче за България, а и за други европейски държави, че обикновено разчитат на това, че дори извън дадените им в предупрежденията два месеца да се поправят, придвижването на наказателните процедури към следващите фази става бавно. А и самият Брюксел предпочита да приеме обещанията и първи предприети стъпки за прилагане на евроизискванията като взета мярка. Но и самите политици понякога сътворяват казуси, заради техни партийни интереси и манипулиране на обществото. У нас това става с прекомерното замърсяване на въздуха от старите ТЕЦ и автомобили. Парадоксалното е, че държавата успява да убеди ЕК да ѝ отпуска средства за решаване точно на проблеми със замърсяването на въздуха – за купуване на нови електрически автобуси, за въглищна трансформация, за закриване на стари сметища, водоснабдяване и други, и в същото време продължава да не постига изискванията и да влачи с години наказателни процедури.

"Причината това да е така е съвкупност от фактори, но трябва да се има предвид и това, че европейските критерии са общи за страните членки, но се отчита откъде е тръгнала всяка от тях и докъде е стигнала", коментира пред Mediapool Йоана Христова, бивш зам.-кмет по околната среда на София.

Шест дела в Съда на ЕС срещу България

И понеже продължителното неизпълнение на еврорегламентите в крайна сметка стига до Съда на Европейския съюз, в момента ЕК води шест дела с искания за налагане на финансови санкции срещу България, сочи справка на Mediapool в базата данни на съда. Те са от началото на април 2023 г. и в тях се иска от страната ни да плати по-голямата от сумата от 1800 евро на ден от момента, в който е трябвало да въведе определени мерки по конкретния случай, до деня на евентуалното осъждане на държавата или еднократна санкция от 504 хил. евро за всеки от случаите.

Досега България се разминаваше с подобни глоби, въпреки водените дела от Брюксел, приключили с осъждане на страната ни.

Дори и сега парични глоби да бъдат определени срещу София, сумите не е ясно колко ще са големи, за да увредят сериозно финансовото здраве на държавата, но ситуацията е показателна за това как вътрешнонационални решения, политически ситуации и понякога чисто ведомствено безхаберие пречат на прилагането на общите европейски стандарти.

Заведените от Брюксел дела срещу България – всяко с иск за поне 504 хил. евро, са заради различни теми. Едното е за това, че не насърчава използването на чисти и енергийно ефективни пътни превозни средства. Друго - че тол системата ѝ не е съвместима с останалите в ЕС и това пречи на събирането на санкции за неплащане на пътни такси в съюза. Има и такова, защото в страната все още е възможно минерална вода от един и същ извор да се предлага под различни наименования, няма изискване на етикета да се посочи изворът, както и че може "изворна вода" де се обозначава като такава, въпреки че не е.

Какво не са свършили правителствата в София

Заключени данни в полза на обществения сектор, които според евроизискванията трябва да са отворени, са друга причина за дело срещу България. Има и два иска за недостатъчна защита на авторските и сродните му права при онлайн съдържанието и цифровото такова.

Немалка част от активните наказателни процедури срещу България са в областта на енергетиката, транспорта, мобилността и други.

Цяла година България бави актуализацията на енергийно-климатичните си цели като обясненията са с моделиране на енергийното производство и потребление именно в контекста на изискването на ЕС за увеличаване деля на възобновяемите източници. Истината обаче е, че политиците системно се опитват да пазят въглищните електроцентрали, заради огромния потенциал хилядите работещи там да бъдат привличани да гласуват – преди всичко за най-голямата българска партия ГЕРБ, в спиралата от парламентарни избори, в която страната ни е в последните четири години.

Липсата на адекватни мерки за опазване на въздуха от страна на голяма част от общините също е редовна причина за повдигане на наказателни процедури, че дори и осъждане, но без финансова санкция. Въпреки налетите милиони евро от фондовете на Брюксел за изготвяне на програми за повишаване качеството на въздуха в проблемните общини, за купуване на електробуси въздухът там остава замърсяван над нормите. А друг проблем е, че самата държава не е приложила новите по-ниски нива за замърсяване с редица вредни вещества, за което също е смъмрена от Брюксел.

Принос за сегашното прекомерно замърсяване на въздуха има и неспазеното от България изискване на ЕК поне 17.6% от всички лекотоварни превозни средства, 7% от всички камиони и 34% от всички градски автобуси, закупени между 2 август 2021 г. и 31 декември 2025 г., да бъдат чисти превозни средства, и поне 17 % от всички градски автобуси, закупени през същия период, да имат нулеви емисии на отработили газове. Заради това и е една от множеството наказателни процедури. Друга пък е за това, че все още в страната не е въведена изискването пътните такси за камионите да са според това колко замърсяват въздуха.

България е на крачка от завеждане на съдебно дело, защото не е въвела изискването частните болници да провеждат обществени поръчки, тъй като на практика работят с публични средства. През юни изчита даденият от Брюксел краен срок това да стане факт, но със сигурност няма да се случи заради политическата криза със съставянето на редовно правителство.

Остри са забележките и за това, че в страната няма адекватни планове за управление на кризи с доставките на газ и при наводнения.

Италия вече има глоби, надхвърлящи милиард евро

Италия само в последните седмици се сдоби с четири нови наказателни процедури. Прясно откроените проблеми на държавата са с прилагането на директивата за пластмасови продукти за еднократна употреба, с таксуването на превозни средства за ползването на определена инфраструктура, с достъпа до общоевропейски данни, както и защитата на работниците от канцерогенни вещества.

Както всички останали предупредени държави, Италия разполага с два месеца да предприеме мерки, за да не стигне до съд. Процесът е сложен и дълъг, но бавното придвижване до присъда, вместо спиране на нарушенията, вече е натрупало в сметката на страната над 1 млрд. евро санкции, според Службата за качество на законодателните актове на Сената до март 2023 г.

Днес срещу Италия има 31 производства в напреднал стадий: 17 мотивирани становища, три решения за обжалване, една жалба и четири решения за досъдебни производства; две решения за обжалване и четири присъди на етапа на съдебния процес.

Интервюирана по въпроса на Фестивала на икономиката в Тренто, министър-председателят на Италия Джорджия Мелони каза: "Надявам се, че следващата Комисия ще има по-разумен подход, в противен случай ще се бием".

В страната също най-критичният проблем остава спазването на екоизискванията, регламентите в областта на транспорта, спазването на трудовите права и други.

И другият лидер - Гърция

Сред наказателните процедури срещу Атина са такива, свързани с регламентирането на "пасивния подкуп" в националното законодателство, "недостатъчните" усилия на държавата да плаща на своите доставчици и спазването на правилата за европейското въздушно пространство.

Срещу Гърция има предявени съдебни искове от ЕК заради това, че държавни болници не спазват изискването да плащат задълженията си към доставчици незабавно, ако те са съгласни да се откажат от правата си върху лихви. Това е нарушение на установената съдебна практика.

Други проблеми са свързани с неприлагане на директивата на ЕС за глобалното минимално данъчно облагане.

Унгария е пета в непрестижната класация

Със своите 135 текущи процедури за нарушения Унгария затваря челната петица на неспазващите европейските правила страни членки. Според правителството ѝ това е среден брой нарушения, но всъщност от останалите държави в ЕС само Португалия, Словакия и Германия имат малко над сто отворени случая.

Правителството на Виктор Орбан е все по-враждебно настроено срещу Европейския съюз и премиерът обеща да "марширува срещу" Брюксел.

Това обаче носи на Унгария наказателни процедури. Такава е откритата заради приетия Закон за суверенитета, който създава нов орган с правомощия да разследва политически дейности, извършвани от името на или финансирани от чужд интерес. Организации за свобода на медиите и неправителствени организации сравниха мярката с руския закон за чуждестранните агенти, а Европейската комисия предпруди правителството с наказание само седмица след приемането на закона.

Друга важна процедура за нарушение на върховенството на закона беше стартирана през 2021 г. по т. нар. Закон за "закрила на детето", припомня HVG.hu. Година по-късно Комисията реши да предяви иск срещу Унгария пред Съда на ЕС заради закона, който според нея дискриминира хората въз основа на тяхната сексуална ориентация и полова идентичност. Унгарският закон е насочен срещу съдържание, което "насърчава или изобразява отклонение от самоидентификацията, съответстваща на пола при раждане, промяна на пола или хомосексуалност" за лица под 18 години.

Много е вероятно Будапеща да бъде санкционирана с 6 млн. унгарски форинта дневно заради неспазване правата на търсещите убежище. Решението е насрочено за юни, но то дава перфектна възможност за Орбан да критикува Брюксел, че е наказал Унгария само защото защитава границите на ЕС.