Деца без родители участват в уникалния проект "Детско кино и психоанализа"

Деца без родители от Ателие "Прегърни ме" са участници в пореден уникален проект – "Детско кино и психоанализа". От 19 август те са в село Ново Паничарево, близо до Приморско, за да работят креативно в групи върху филми за деца под ръководство на възпитатели и експерт.

Родени в една и съща година (1895), филмът и псохоанализата растат като брат и сестра, които взаимно влияят своето развитие. Последните десетилетия психоанализата се занимава много интензивно с филмова интерпретация и филмов анализ. От 2001 г. на всеки две години в Лондон се провежда European Festival Film and Psychoanalysis (EFFP) под егидата на Бернардо Бертолучи. Организатор е психоаналитикът Андрея Сабадини, близък приятел и съмишленик на Бертолучи.

Д-р Вивиан Праматароф-Хамбургер и проф. Андреас Хамбургер работат от години по мюнхенския проект "Филм и Психоанализа", свързващ Академията за психоанализа и психотерапия с Музея на киното в Мюнхен.

Д-р Вивиан Праматароф е от български произход и е мотивирана да пренесе опита си в България. Връзката с деца и младежи от домовете се осъществява от сдружение "Прегърни ме”, което от години работи с деца в неравностойно положение чийто усилия са подпомогнати от компания "Виваком".

"Има известна разлика как децата и възрастните гледат филм и как го преживяват. При децата преживяването и изразяването на възторга, разочарованието, възмущението и смеха става веднага, ясно и недвусмислено по време на прожекция. Децата шумно изразяват своята подкрепа за "добрите" и викат "Уууу" на лошите, смълчават се, когато има тъжни сцени. И на края ръкопляскат - на какво ръкопляскате, деца, питаме ги - на филма, отговарят. На филма, защото той е отворил известно ценно пространство, в което те могат да се преживеят като герои", пояснява Вивиан Праматароф.

"През последните два дни гледахме филмите "Патилата на Спас и Нели" на режисьора Джеки Стоев и немско-американския филм "Приказка без край". Първия ден след филма по-малките деца получиха задача да рисуват или моделират сцени от филма, които да ги впечатлили, а по-големите ги снимаха по време на работа и така правеха "своя филм" за проекта. След втория филм всички деца бяха ангажирани в създаването на една обща тематична картина, свързана с филма", разказват организаторите.

В края на двата дни иаше групови сесии, в които участваха децата и двама психотерапевти. Останалите, възпитателите, организаторите и гостите, бяха наблюдатели на процеса. "Какво ми направи най-силно впечатление във филма, кой е главният герой, най-смешната или най-тъжната сцена?", бяха въпросите, на които да отговорят децата.

"Противно на нашите очаквания, децата говориха. Някои по-предпазливо от другите, но повечето откровено и спокойно разказваха за своите преживявания. Както и за своите картини. Големите теми като "Дом" , "Майка", "Раздяла" се усещаха в техните хрумвания, както и в техните картини", разказа Вивиан Праматароф.

"Психоаналитичната групова работа с деца и изкуство е много обогатяваща. Децата ни държат вратата на своя свят гостоприемно отворена. Ценен дар, който ние приемаме. Те ни дават право да влезем и чрез техния поглед и тяхната интерпретация да разберем на филма, който заедно с тях сме гледали. Опирайки се, обаче на нашия опит и сигурността , която те от нас получават, може би ще получат повече вяра в себе си като личности , защото, ако киното е илюзия, то в реалността трябва да има място и за доброто. Последното е нужно, защото става дума за деца от неравностойно положение", каза в заключение д-р Вивиан Праматароф.