До 2050 г. половината хора в света ще са с увредено зрение

Очното здраве да се изведе като приоритет на правителството и да се предприемат мерки за ранно откриване на проблеми със зрението както при децата, така и при хората на средна възраст, за да се прилага адекватно лечение и да се предотвратяват милиони загуби за икономиката. Това призоваха експерти, които обсъдиха в сряда социалната и икономическата тежест на зрителните заболявания от гледната точка на обществото, както и възможностите за въвеждане на Национална програма за очно здраве. Това стана в рамките на семинар "Каква е цената на зрителните нарушения и как да я намалим?", организиран от Българската асоциация по фармакоикономика и ISPOR Bulgarian Chapter.

Зрителните нарушения са третата причина за инвалидност в света. Според Резолюцията на Общото събрание на ООН от 2021 г. "Зрение за всеки", най-малко 2 млрд. души живеят със зрителни увреждания или слепота, а 1.1 млрд. души имат зрителни увреждания, които биха могли да бъдат предотвратени. Очаква се половината от световното население да бъде с увредено зрение до 2050 г., отбелязаха медицинските специалисти.

Според водещи експерти в областта на офталмологията и ендокринологията в Европа основните очни заболявания, водещи до намаляване на зрението и слепота, особено сред хората на 50 или повече години, са катаракта (т.нар. перде на окото), възрастово обусловената макулна дегенерация (увреждане на зрителния център на окото), глаукома (повишено вътреочно налягане) и диабетният макулен едем (DME).

Към тях обаче трябва да се прибави и диабетната ретинопатия, която причинява умерено до тежко зрително увреждане и слепота при хората с диабет, отбеляза проф. Здравко Каменов, началник на Клиниката по ендокринология в Александровска болница.

Миопатията (т.нар. късогледство) нараства в световен мащаб и достига епидемични нива в някои страни, като се очаква до 2050 г. всеки втори човек да бъде засегнат от болестта, а разходите за лечението да нарастват с около 8.4% годишно, посочи проф. д-р Александър Оскар, ръководител на Катедра по офталмология в Медицински Университет – София.

Според него у нас няма ефективна държавна политика за навременно откриване на зрителните проблеми при децата, като в определени части на България над 90% от учениците не са консултирани от очен лекар. Увеличават се и засегнатите от макулна дегенерация и близо 39% от тях са с нарушено зрение или слепота.

В проучване на Retina International от 2022 година, икономическото въздействие на късните етапи на болестта за България е огромно и се оценява на 449.4 млн. евро (879.5 млн. лева). Те са свързани с директни медицински разходи, професионални грижи и помощни средства, както най-вече загуба на продуктивност и физическо и ментално здраве, уточни проф. Оскар. По думите му голяма част от рисковите фактори за очните заболявания са предотвратими и разходите за лечение, вместо за превенция, представляват съществена пропусната възможност в личен и обществен план.

Според експертите по фармакоикономика и обществено здраве от Фармацевтичен факултет и Факултет по обществено здраве на МУ-София зрителните нарушения са свързани не само с човешко страдание, но и с огромно финансово бреме, както от гледна точка на заплащащите институции, така и за самите пациенти и техните близки. През 2020 г. загубите в глобалната икономическа продуктивност поради намаляването на заетостта на хора със загуба на зрение са 410.9 млрд. долара.

Въпреки тревожните данни и прогнози вниманието към очните заболявания винаги е било ниско, съответно планирането и бюджетирането им са неглижирани, смятат специалистите. Те настояват зрителното здраве да бъде изведено напред заедно с другите здравни приоритети на страната и да бъде адекватно финансирано. През следващите десетилетия се очаква нарастването и застаряването на населението, и промените в начина на живот и урбанизацията, да доведат до драстично увеличение на броя на хората със зрителни увреждания, отбелязват участниците в дискусията.

Според тях трябва да де разработят актуални препоръки за превенция, своевременната диагноза и адекватно и навременно лечение на очните болести, съобразно съвременните стандарти. От съществено значение да бъдат събирани и анализирани данните от реалната практика, както и подобряване на осведомеността на обществото за тези заболявания, смятат още те.

В семинара участва и бившият здравен министър на ГЕРБ Костадин Ангелов, който заяви, че освен Национална програма за скрининг на детското очно здраве, ще бъде създаден и Национален скринингов център за ранна диагностика на социално значими заболявания в това число и очни болести.