Euronews, Орбан, Фицо - свободата на медиите в ЕС е в опасност

На 11 април Европейският законодателен акт за свободата на медиите (ЕЗАСМ) премина последното си гласуване, преди да стане закон в ЕС. Същия ден стана ясно, че продажбата на Euronews през 2022 г. всъщност е преминала под контрола на инвеститори, тясно свързани с унгарския министър-председател Виктор Орбан, а покупката е била финансирана основно от унгарски държавен капиталов фонд, пише сайтът Euobserver.

Две седмици след това разкритие правителството на словашкия премиер Робрет Фицо одобри закон, с който обществените медии в Словакия бяха поставени под политически контрол, което е в пряко противоречие с ЕЗАСМ.

В края на април беше публикувано последното издание на годишния доклад за свободата на медиите на Liberties, който потвърди опасното състояние на свободата на медиите в целия ЕС и предупреди, че гласуваният от европарламента закон далеч не е панацея. Констатациите в доклада, който проследява развитието на свободата на медиите в 19 държави членки на ЕС, ясно показват защо ЕС смята, че трябва да действа.

Миналата година нападенията срещу журналисти продължиха - от Франция и Германия до Хърватия и Гърция. Тормозът и съдебните дела -шамари, известни като SLAPP (strategic lawsuits of public participation), продължават да са нещо обичайно. Някои правителства отказват достъп на критично настроени журналисти до обществени събития или сгради.

Обществените медии се сблъскват с намаляване на финансирането и нарастващо влияние от страна на политиците; в Унгария те са част от правителствената пропагандна машина.

Концентрацията на собствеността върху медиите е голяма, но прозрачността относно това кои точно са собствениците остава ниска.

Случаят с Euronews показва как собствеността дори на големи новинарски компании на ниво ЕС може да остане забулена в тайна. Приблизително две години след продажбата на компанията, едва сега започваме да разбираме кой в крайна сметка я контролира.

Прозрачността на медийната собственост е първата стъпка към отчетността и дава възможност на хората да разберат кой контролира източниците на новини, на които разчитат. Освен това скритото влияние върху медиите ограничава плурализма на медиен пейзаж, като не дава достъп на хората до множество гласове, за да формират мнението си и да вземат информирани решения на изборите.

Институциите на ЕС забелязаха, че медийната свобода и плурализмът в блока намаляват, в резултат на което се появиха нови законодателни инициативи, целящи да обърнат посоката на развитие. Най-известен, разбира се, е Европейският законодателен акт за свободата на медиите. В него се определят минимални стандарти, които, макар и важни, все още не са изпълнени от държавите членки и органите на национално и европейско равнище.

Законът забранява използването на Pegasus, Predator и друг шпионски софтуер срещу журналисти - но създава вратичка в областта на националната сигурност, създавайки опасност за злоупотреби. Тя изисква някои данни за собствеността на медиите да се публикуват на национално равнище, като например имена и адреси, включително техните действителни собственици, преки или непреки, но не създава централизирана база данни на равнище ЕС за собствениците на медии и тяхната обвързаност с политици, като оставя на националните регулаторни органи да определят как и колко данни да бъдат оповестени.

Законът изисква справедливо и прозрачно разпределение на държавните разходи за реклама, но оставя на страните членки да изискват по-голяма прозрачност и да определят по-строга правна рамка за прозрачно и недискриминационно разпределение на държавната реклама.

Очевидно е, че европейският законодателен акт не е достатъчен за пълна защита на медийната свобода и плурализъм, дори и в съчетание с Директивата за борба със SLAPP и друго изключително важно законодателство, което отново определя само минимални стандарти за защита на журналистите. Решението на правителството на Фицо да намали независимостта на обществените медии толкова скоро след приемането на ЕЗАСМ ясно показва необходимостта от внимателен и непрекъснат мониторинг.

Възстановяването и защитата на свободата на медиите в целия ЕС изисква силно сътрудничество между ЕС и държавите членки. Европейският борд за медийни услуги, нов и независим орган, съставен от националните медийни органи, подпомаган от Комисията на ЕС, ще има за задача да гарантира последователното прилагане на ЕЗАСМ.

Националните регулаторни органи и тези на ЕС ще трябва да осигурят спазването на както на законодателния акт за медийната свобода, така и на Закона за цифровите услуги, който регулира онлайн средата, за да се създаде достъпно, прозрачно и безопасно пространство за достъп до информация и изразяване на мнения. Правителствата на държавите членки трябва да гарантират, че тези регулаторни органи ще останат независими, и да приемат нови закони с допълнителни гаранции, когато законодателството на ЕС не е достатъчно.

Гражданското общество, саморегулиращите се органи и журналистическите сдружения трябва да играят активна роля в наблюдението по прилагането на законите и политиките и на това как те работят на практика. Договорът за ЕС задължава институциите на ЕС да "поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните сдружения и гражданското общество", а изработването на добре функциониращ диалог с гражданското общество трябва да бъде в дневния ред на следващата комисия.

Събитията от последните месеци ясно показват, че законодателството на ЕС няма да бъде достатъчно за възраждане на свободата на медиите в ЕС, особено в държави членки, в които правителствата гледат на свободните медии като на свой противник.