Гърция въвежда шестдневна работна седмица като ход за насърчаване на растежа

Компаниите в цял свят може и да се заиграват с идеята за въвеждане на по-кратка работна седмица, но на служителите в Гърция беше съобщено, че от този момент нататък ще могат да работят шести ден - нестандартен подход, целящ да повиши производителността.

След като изпревари останалите европейци по отношение на икономическия растеж, страната, която някога бе в центъра на най-тежката финансова криза на континента, отново се противопостави на тенденцията, въвеждайки 48-часова работна седмица. Мярката, обявена от профсъюзите за "варварска", влиза в сила от понеделник, съобщава британският в. "Гардиан".

"В това няма никакъв смисъл", казва Акис Сотиропулос, член на изпълнителния комитет на профсъюза на държавните служители "Адеди". "Когато почти всички други цивилизовани страни въвеждат четиридневна работна седмица, Гърция решава да тръгне по обратния път."

Про-бизнес правителството на министър-председателя Кириакос Мицотакис твърди, че инициативата е необходима поради двойната опасност от намаляване на населението и недостига на квалифицирани работници. Преди да обяви законодателството - част от по-широк набор от трудови закони, приети миналата година - Мицотакис определи прогнозираната демографска промяна като "бомба със закъснител". Смята се, че след като в края на 2009 г. избухна дълговата криза, продължила почти десетилетие, са емигрирали около 500 000 предимно млади и образовани гърци, което е безпрецедентен отлив.

Шестдневната схема ще се прилага само за частни предприятия, които предоставят денонощни услуги. В рамките на удължената работна седмица персоналът в избрани отрасли и производствени предприятия ще има възможност да работи допълнително по два часа на ден или допълнителна осемчасова смяна, като за това ще се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 40 % към дневната заплата.

Дясноцентристкото правителство твърди, че всеки един от тези варианти ще реши проблема с незаплащането на извънредния труд на служителите, като същевременно ще се справи с широко разпространения проблем с недекларирания труд.

"Ядрото на това законодателство е благоприятно за работниците, то е дълбоко ориентирано към растежа", заяви Мицотакис преди гръцкият парламент да одобри закона. "И то привежда Гърция в съответствие с останалата част от Европа."

Но отзвукът беше ожесточен. Критиците твърдят, че в страната, в която почти няма традиции в инспекциите на работното място, реформата в крайна сметка означава смърт на петдневната работна седмица, не на последно място защото дава възможност на работодателите да диктуват дали е необходим шести работен ден.
Противниците на реформата вече излязоха на протест, убедени, че тя подкопава правната защита и отменя отдавна установени права на работниците в името на гъвкавостта.

"В действителност тя е приета от правителство, което е идеологически ангажирано да генерира все по-големи печалби за капитала", казва Сотиропулос. "По-добрата производителност идва с по-добри условия на труд, по-добро качество на живот [за работниците], а това, както вече знаем, е свързано с по-малко часове, а не с повече."

Според него мярката е станала възможна отчасти поради факта, че и синдикатите са отслабнали в резултат на това, че затъналата в дългове Атина е въвела мерки за икономии в замяна на спасителни фондове по време на финансовата криза в страната. Профсъюзите отдавна твърдят, че извънредният труд дава възможност на работодателите да се въздържат от наемане на повече персонал.

Изпробваните програми за четиридневна работна седмица многократно са показвали повишени нива на производителност, като изследователите са обяснявали резултата с подобреното ниво на концентрация. През 2022 г. Белгия прие закон, с който даде на служителите законно право да разпределят работната си седмица на четири дни вместо на пет, а пилотни схеми бяха осъществени в държави, сред които Обединеното кралство, Германия, Япония, Южна Африка и Канада.

Според Евростат, статистическата агенция на ЕС, гърците вече работят най-дълго в Европа - средно по 41 часа на седмица, макар проучванията да показват, че получават много по-ниско заплащане. Лявата опозиция неведнъж е осъждала "българските заплати в страна с британски цени" и е заявявала, че това явление само е засилило изтичането на мозъци.

Хората на пенсия, които също бяха насърчени да работят съгласно законодателството, се включиха в дебата.

"Това, което правителството по същество казва, е: "Иди и работи по-дълго, ние ще си затворим очите, дори ако си пенсионер", казва Григорис Каломоирис, който оглавява синдиката на пенсионираните учители (Pesek).

"Той знае, че по-голямата част от гърците със средна месечна заплата от 900 евро могат да оцелеят само до 20-то число на месеца. Тази последна варварска мярка няма да реши основния проблем с недостига на работна ръка и много от нас смятат, че тя е много несправедлива спрямо безработните млади гърци, които може би никога няма да имат работа", допълва той.