"Гетофест" и "пазар на булки". Ромските фестивали и обичаи в Европа

Слънце, музика, танци, изкуство, бира и веселие. Така протичат множеството пролетни и летни фестивали, които се организират из цяла Европа, както и в България. Част от тях се открояват със своята пъстрота, различие и автентичност. Сред тях са ромските фестивали, които се организират в различни европейски страни.

Всяка година във Велико Търново се провежда последният останал голям ромски фестивал в България - "Отворено сърце". В продължение на две десетилетия той се организира от Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе", а целта му е да събере деца от цялата страна.

"Неговата цел е да покаже ромския фолклор и връзката му с българския и турския фолклор, давайки изява на деца от цялата страна, които не са само от ромски произход", разказва програмният директор на "Амалипе" Теодора Крумова пред Mediapool.

Фестивалът е характерен със своята богата сценична програма, но и със съпътстващите го прояви. Той се провежда в рамките на два дни в парк "Марно поле" във Велико Търново.

По време на последното издание в края на май е имало ателиета за прически, за фалшиви новини и за демонстрации на традиционни за ромската общност занаяти и ястия.

Във фестивала се включват предимно деца на всякаква възраст, но понякога активно участие взимат и възрастните. Особено в част от ателиетата. Тази година жени от ромската общност са показвали на младежите, как да правят мекици и качамак.

Калайдисването като урок по химия и физика

В обособен кът се показва на децата как се калайдисва и как всъщност нещата, които учат по физика и химия, се прилагат от предците им в този занаят. Това, според Теодора Крумова, е вид интеркултурно знание.

"Калайджийство е специфичен занаят, който вече е на отмиране и е излъскване на тенджери и тигани със специална смес. Там се използват определени химични съставки, които се награвят на определена температура. Има демонстрации и по правене на вретено. Всички тези занаяти привличат вниманието на младежите", разказва тя.

Калайджийството е специфичен и стар занаят, разпространен сред ромската общност, Сн. Давид Георгиев, Център "Амалипе"

Във фестивала всяка година се забавляват средно 1500 ученици от над 100 училища от цялата страна. А преди Covid-19 участниците са били повече от 2000.

По време на "Отворено сърце" се запазват елементи на традицията, като прословутото с тайната си съставка калдарашкото кафе, а децата представят различни танци и песни.

Закритият "Ромфест"

Преди години е имало и други големи ромски фестивали. Най-прословутият се е организирал в Стара Загора и е носил името "РомФест". Той се е провеждал от 1993 до 2006 г. , разказва Христо Николов от фондация "Саворе" и първата ромска телевизия "Романи Як".

Този фестивал е включвал всякакви елементи от ромската култура: обичаи, песни, танци. На него се дава сцена на най-популярните ромски изпълнители в България като Азис, Софи Маринова, оркестър "Кристали", Бони, Джамайката и други.

Но след това финансовите средства намаляват и фестивалът спира да се провежда. Регионален танцов фестивал е имало и във Видин.

Крайните чешки квартали и "Гетофест"

Чешката столица Прага е популярна със своята шунка, бира и множество летни фестивали, но във вторият по големина град в Чехия – Бърно, от над 10 години се провежда градският фестивал "Гетофест". Той съчетава музикални изпълнения, театрални постановки и целенасочено се организира из улиците на район "Бронкс".

Да, и в Бърно, подобно на Ню Йорк, един от районите носи това име, а хората там са предимно от социално слаби семейства, повечето с ромски произход.

Улиците и порутените сгради на крайния квартал стават дом на пъстрия фестивал, Сн. Festival Ghettofest Facebook

Тези семейства живеят в района след края на Втората световна война, като преди това в него е живяло немското малцинство в страната. Тази част на града е по-занемарена, мръсна, с няколко свърталища на наркомани и много от жителите на града не посещавали тази част на Бърно.

"Гетофест" обаче предоставя възможност да прекарат няколко часа там и се опитва да сближи чехите с ромското малцинство.

Различни местни музиканти свирят по улицата, таксата за проявата е доброволна и се събира в буркан, който често е цел на дребни крадци, но това е част от автентичността на фестивала.

Сн. Festival Ghettofest Facebook

Той винаги се провежда в началото на лятото, а тази година - на 1 юни. Някои от организаторите са местни жители и тяхната цел още от 2011 г. е да привлекат местните жители, културни и обществени дейци и да създадат нови и по-добри възможности за района.

Улиците и паркът, които иначе много жители на Бърно избягват, се превръщат в място за срещи и съвместно наслаждаване на разнообразна програма. А целта е да сближи границите между хората от различни етнически и социални класи и затова едно от най-силните преживявания за много посетители е автентичната атмосфера.

Сн. Festival Ghettofest Facebook

Неизменна част от фестивала са хора от местната ромска общност – музиканти, танцови групи и други артисти.

Oживена атмосфера на ромските фестивали в Румъния

Ромите в Румъния са сред най-голямата малцинствена група и по данни на Съвета на Европа са близо 2 млн. или около 9% от румънското население. Неслучайно в северната ни съседка ромските фестивали са повече и по-разнообразни.

От близо 10 години през септември ежегодно се провежда фестивалът "Балканик". Ромска музика от Балканите, оживена атмосфера, ромски занаяти и балканска храна. Без ВИП билети, без предразсъдъци. Място, което събира и обединява най-различни хора.

Кадър от миналогодишното издание на "Балканик!", Сн. BalKanik Festival Facebook

През годините Румъния е била домакин на един от четирите най-големи ромски фестивали в света – Gipsy Fest. Това е голямо международно събитие, чийто домакин всяка година е различна страна. През тази то ще се проведе в столицата на Словакия Братислава на 19 и 20 юли.

Той се организира повече от 15 години и на фестивала са гостували артисти от Индия, Бразилия, Аржентина, Швеция, Испания, Русия, Сърбия, Македония, Литва, Латвия, Румъния, България, Германия, Полша, Унгария, Чехия и Словакия.

Всяка година фестивалът се провежда в различна държава, Сн. GypsyFest Facebook

Целта на Gypsy Fest е да подобри положителния имидж на ромите чрез реализирани проектни дейности, укрепване на идентичността на ромското национално малцинство, запазване и представяне на ромската култура и традиции на професионално ниво, популяризиране на видните роми в обществото.

От три години в Букурещ се провежда и международен фестивал на ромския театър – Kathe Akana.

"Фестивалът е платформа за ромски артисти да споделят своите истории и опит и да се борят със стереотипите и погрешните представи за ромските общности. Изпълненията ще изследват широк спектър от теми, включително дискриминация, представителство, овластяване и устойчивост", разказва ромската актриса Зита Молдован за фестивала.

Тя е част от създадената през 2015 г. Асоциация на ромските актьори в Румъния, чиято цел е да се бори срещу изключването на ромите от изкуството. А през 2014 г. заедно с актрисата Михаела Драган, Зита Молдован създава феминистката театрална трупа "Giuvlipen" (на ромски – феминизъм).

Различните ромски обичаи

Ромската общност е известна със своите колоритни и пъстри празненства и обичаи. Сред тях е и прословутата им сватба, прочута с много веселие танци, музика и много празнуващи.

"Пъстротата, многолюдието, веселието и пищната трапеза са част от обичаите на ромите от векове. Това се дължи на факта, че те живеят компактно на едно място и когато организират тържество канят не само роднини, но и всички съседи и затова сватбите са толкова многобройни, а освен това са и с връщане. Т.е ако един човек покани своя съсед, този човек е длъжен да отиде на бъдещото празненство на своя съсед и тази традиция се спазва от стотици години", разказва Христо Николов от фондация "Саворе" и първата ромска телевизия "Романи Як"

Сред най-интересните обичаи на ромската общност са тези около Гергьовден. В различните краища на България, те има различни обреди. В Шумен например, сутринта на 5 срещу 6 май момичетата, на които им предстои да се омъжат, се търкалят по тревата, когато по нея все още има роса, облечени в пеньоар. Този ритуал се изпълнява за плодовитост. И всъщност ромската общност в Шуменския регион е много голяма, а дали това се дължи на поверието, остава загадка.

В Самоков пък преди изгрев слънце хвърлят монети във водата на местността "Цареви кладенци", за да си откупят живот и здраве. Събират вода, с която след това поръсват дома си, а освен това чупят върбови клонки, които поставят на вратите си. Легендата гласи, че "Цареви кладенци" се появява на мястото, където е паднала отрязаната глава на Цар Иван Шишман.

В Ихтиман например младежите, на които им предстои да се женят, на 5 май извиват големи хора и момчето, до което се хване момиче, вечерта бяга заедно с девойката. Това е символ за тяхната женитба, а девствеността е подписът за брак.

Гергьовден е много важен празник за ромската общност по целия свят и затова например той е част от програмата на фестивала "Пролет в Тузла" в Босна и Херцеговина.

Един от символите, които често се появяват в ромски обичаи, е течащата водя, разказва Теодора Крумова от "Амалипе". Например костите на закланото на Гергьовден агне трябва да се пуснат по течаща вода, защото тя отмива и пречиства.

Васильовден или ромската нова година се празнува по стар стил, както повечето празници в общността. Там отбелязването на преминаването от старото към новото най-често се случва чрез изграждане и преминаване по мост, през които трябва да се премине от старата към новата година. Понякога това е мост от пари, по които преминава пратеника на Св. Васил. Там отново присъства и водата, защото стопаните често сурвакат чешмата, за да дойде берекет и здраве в къщата.

Традиционното ястие често е от пернато животно заради легендата, че когато Моисей разделя морето, за да преминат евреите, ромите, които вървели след него, не успели да преминат, защото морето се затворило. Но ромите се хванали за краката на ято гъски и така преминали отвъд.

Прословутото "купуване на булки"

Сред най-интересните обичаи на ромския етнос е "купуването на булки". Тази традиция обаче е специфична и се свързва с малка подгрупа – най-вече тракийските калайджии, но подобни ритуали имат и други групи.

Тракийските калайджии са се занимавали предимно с калайдисване и са водили получергарски живот, през лятото обикалят и работят, а през зимата са по-уседнали, разказва Крумова.

Те са изключително затворена и капсулирана група, но са разпръснати, затова в миналото, а понякога и до днес, се спазва традицията младите хора да се женят вътре в групата. А за да се събере цялата общност, те са използвали Тодоровден и Малка Богородица. При тези събори могат да видят младежите за женене и младите да се харесат. Това е голяма родова среща.

Обичаят е най-разпространен сред тракийските калайджии, Сн. БГНЕС архив

"Купуването и продаването на момичета идва заради своеобразната зестра. В ромската общност зестрата е под формата на богатство или пари. Това е и вид отплата към семейството, че са отгледали добро и работно момиче, което ще им бъде отнето. Днес това е символ за опазване на традицията", пояснява Теодора Крумова.

По думите на Христо Николов младежите от тези затворени групи не ходят по барове и дискотеки, те са по-затворени. А така нареченият "пазар за булки" е техният социален събор, където се срещат.

Прословутият "пазар за булки" е своеобразен събор за малката подгрупа, Сн. БГНЕС архив

Николов обяснява, че зестрата, която семейството на момчето дава на това на момичето, в повечето случаи се връчва на младата двойка. Но традицията с откупуването продължава да се спазва.

В наши дни ромската общност е в преход към модерност. По думите на Теодора Крумова ранните бракове нямат място в модерния живот на ромите, но трябва да се запази добруването, уважението към възрастните и други културни обичаи на групата.