Инфлацията препъна България за еврозоната

България изпълнява три от четирите Маастрихтски критерия за влизане в еврозоната и само нивото на инфлацията препъва страната пред приемане на единната валута. Това стана ясно в сряда от публикувани доклади на Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ).

По-късно служебният министър на финансите Людмила Петкова коментира, че датата, от която България ще се присъедини към еврозоната, ще стане ясна, когато страната изпълни всички критерии за членство. По-късно Петкова изненадващо заяви, че най-вероятно това ще е чак 2026 година. Премиерът Димитър Главчев посочи, че очакванията са инфлационният критерий да бъде покрит до края на годината. Тогава страната ни ще поиска нови доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка, които да оценят готовността ни за еврото. Самото им изготвяне ще отнеме между един и два месеца.

Три от четири

Докладът на Европейската комисия прави оценка на напредъка на България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция, които са правно задължени да приемат еврото.

България е единствената страна, която изпълнява всички критерии, с изключение на един, и в която националното законодателство може да се смята за съвместимо с правилата на Икономическия и паричен съюз, се посочва в доклада на ЕК. Страната ни покрива критериите за стабилни и устойчиви публични финанси, за стабилност на валутните курсове и за конвергенцията на дългосрочните лихвени проценти, но не изпълнява изискванията за ценовата стабилност заради по-високо ниво на инфлацията.

"България постигна значителен напредък по пътя си към присъединяване към еврозоната и изпълни три от четирите критерия. Това е забележимо постижение в трудна среда. Очакваме инфлацията да намалее през следващите месеци, което ще спомогне да се изпълни инфлационният критерий. Ще работим в тясно сътрудничество с България в подкрепа на присъединяването към еврозоната.", посочи изпълнителният заместник-председател Валдис Домбровскис.

ЕЦБ: Инфлацията в България е значително над референтната стойност

Оценката на Комисията се допълва от Доклада за конвергенцията на Европейската централна банка.

Там се посочва, че през май 2024 г. 12-месечният среден темп на инфлацията в България е 5.1%, т.е. значително над референтната стойност от 3.3% за критерия за ценова стабилност. Изненадващо, в доклада на ЕК пък се твърди, че инфлацията до май тази година е 4.1%. Очаква се този темп постепенно да намалее през следващите месеци, тъй като затрудненията в предлагането продължават да отслабват. Базисната инфлация се очаква да остане трайно висока, отразявайки главно силния натиск върху заплатите в условията на свити пазари на труда. През периода 2020-2023 г. разходите за труд на единица продукция са нараснали с 27.4%, което е доста над темпа за еврозоната от 9.5%.

Съществуват опасения относно устойчивостта на конвергенцията на инфлацията в България в дългосрочен план. Процесът на догонване вероятно ще доведе до положителни инфлационни диференциали спрямо еврозоната, тъй като БВП на глава от населението и ценовите равнища в България все още са значително по-ниски, отколкото в еврозоната.

Икономистът Георги Ганев определи като "безпрецедентно" разминаването между ЕЦБ и ЕК за нивото на инфлацията в България до май 2024 г.

"Абсолютно безпрецедентно. За пръв път в историята, от 1998 насам, в общо по 17 конвергетни доклада на ЕК и на ЕЦБ, има разминаване между двете европейски институции в референтната стойност по критерия за ценова стабилност. Според ЕК референтната стойност за данните към май 2024 е 4.1%, докато според ЕЦБ тя е 3.3%. Това досега никога не се е случвало", написа той във фейсбук.

Понастоящем България не е обект на решение на Съвета относно наличието на прекомерен дефицит. През 2023 г. бюджетният дефицит на сектор "Държавно управление" в България беше 1.9% от БВП, т.е. доста под референтната стойност от 3%, а съотношението на дълга към БВП беше 23.1%, т.е. доста под референтната стойност от 60%. Средният дългосрочен лихвен процент на България във времето март 2023 г. – април 2024 г. е 4% и е под референтната стойност от 5.5%.

Икономистът Георги Ганев определи като "безпрецедентно"

Относно съвместимостта на националното законодателство се обръща внимание на член 99 от Конституцията на Република България за формирането на правителството. В детайли, член 99, параграф 5 предвижда, че ако не бъде постигнато съгласие за съставяне на правителство, президентът на Република България, след консултации с парламентарните групи и по предложение на назначения служебен министър-председател, назначава служебен кабинет и насрочва нови избори в срок от два месеца. Служебният министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправителя на БНБ, председателя или подуправителя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.

По принцип подобно евентуално назначаване на управител или заместник-управител(на БНБ), което води до прекъсване на техния мандат, рискува да застраши независимото упражняване на правомощията и изпълнението на задачите и задълженията, възложени на националната централна банка. По-специално, в случай на прекъсване на мандата може да възникне риск управителят или заместник-управителят да заеме позиция на служебен министър-председател, която е несъвместима с позицията на националната централна банка, преди да се върне на позицията си на управител или заместник-управител и след това да се окаже в конфликт с позициите, които може да е заел като служебен министър-председател, се посочва в доклада.

Като крайно заключение в тази част се посочва, че Законът за БНБ е изменен, за да отрази и изпълни препоръките, направени в Доклада за конвергенцията на ЕЦБ от юни 2022 г. В резултат на това и при спазване на условията и тълкуванията, изложени в настоящата глава, националното законодателство е в съответствие.

БНБ и МФ: Активно ще работим за покриване на всички критерии

"Българските власти ще продължат активно да работят за изпълнението на всички критерии за членство в еврозоната, както и за подобряване на бизнес средата и институционалната рамка за постигане на устойчиво сближаване с еврозоната. При покриване на всички критерии за членство, което се очаква да бъде изпълнено в края на годината, страната ни ще поиска изготвянето на извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка, на базата на които възможно най-скоро да се вземе решение за датата на членство на България в еврозоната", заявяват в съвместно съобщение до медиите БНБ и МФ.

Евробарометър: 77% от българите очакват еврото да бъде въведено до 5 години

Според последното проучване на Евробарометър от сряда 59% от гражданите в държавите членки извън еврозоната смятат, че общата валута е оказала положително въздействие върху страните, които вече я използват. Мнозинството анкетирани смятат, че въвеждането на еврото би имало положителни последици за собствената им страна (53%) и за тях лично (56%).

58% от респондентите подкрепят въвеждането на еврото от страната им. Подкрепата е особено изразена в Румъния (77%) и Унгария (76%), следвана от Швеция (55%), Чехия (49%), България (49%) и Полша (47%). Подкрепата се е увеличила най-много в Чехия – с 6 пункта в сравнение с миналата година.

България е страната, в която по-голям дял от гражданите (71%) смятат, че еврото ще бъде въведено в рамките на пет години. 64% от българите смятат, че въвеждането на еврото ще увеличи цените, а същевременно 44% – което представлява увеличение с 2 пункта – смятат, че въвеждането на еврото ще има положителен ефект за България.