Левите в Европа губят играта

Крайнодесните популистки партии набират скорост в Европа, но означава ли това, че сривът на левите формации е необратим?

Тенденцията в част от европейските страни показва сериозна криза на подкрепа към лявото, което често е разпокъсано и след слабите резултати много европейски леви партии вече мислят за коалиции, за да оцелеят.

Не само в България, но и в Испания заради лошите изборни резултати се стигна до оставки. И в двете страни лявото е разделено. В Гърция някога силната СИРИЗА е разпокъсана и бележи все по-лоши резултати, а на власт е десният Кириакос Мицотакис.

В Унгария реално няма левица, като непоклатим на власт е десният популист Виктор Орбан, а основен конкурент е бившият му министър Петер Магяр, също десен популист.

Правителството в Полша се подкрепя от разнородна коалиция, обединена от либерала Доналд Туск, която трудно може да се определи като лява. В опозиция е дясноконсервативния блок на Качински.

В Източната част на ЕС, единствено в Словакия и Румъния на власт са правителства с лидери, които идват от лявото.

В Чехия пък неочаквана подкрепа на нова формация около ляв лидер поставя въпроса за обединение в това политическо пространство, но десницата изглежда силна.

Испания: сътресения вляво при стабилен двуполюсен модел

В испанската политика властва традиционната конструкция на две основни партии. Това са консервативната "Народна партия" (НП) и социалистическата "Испанска социалистическа работническа партия" (ИСРП). И отминалия евровот затвърди това – НП получи 34.2% подкрепа, а ИСРП – 30.2 на сто.

Това обаче не означава, че и там, като в България, няма сътресения вляво. Лидерът на лявата"Сумар" Йоланда Диас подаде оставка заради лошото представяне на еворвота на партията, която спечели едва 3 от общо 61 места в Европейския парламент.

Диас вече няма да е начело на основаната от нея преди по-малко от година партия, но ще продължи да работи в правителството като вицепрезидент и министър на труда. Оставката ѝ, както и у нас, идва в момент на несигурност и разделение за испанската левица.

В Гърция някогашната управляваща левица е победена и разпокъсана

След европейските избори гръцката левица е в тежка ситуация. Подкрепата за всички партии, които някога бяха част от СИРИЗА, която управляваше с 36% от гласовете през 2015 г. и дори след загубата си от "Нова демокрация" през 2019 г. запази силен дял от 31%, сега не надхвърлят общо 20%, взети заедно.

Днешната СИРИЗА, с новия си лидер Стефанос Каселакис, който наследи Алексис Ципрас през септември 2023 г., не само не успя да повиши доверието към себе си след болезненото поражение на парламентарните избори, но се срива още повече. Сформираната наскоро "Нова левица", създадена от депутати и бивши министри от правителството на СИРИЗА, които не са съгласни с Каселакис, събра едва 2.45%.

Слабите резултати на "Нова левица" предизвикаха нови спорове вляво. Формацията има 11 евродепутати, които бяха избрани от СИРИЗА, но по-късно се отделиха в нова парламентарна група. След евровота ръководството на СИРИЗА отново призова бившите си другари да се откажат от депутатските си места. Лявата партия MeRA25, ръководена от бившия финансов министър на СИРИЗА Янис Варуфакис, също не успя да влезе в Европейския парламент, въпреки че леко подобри резултатите си в сравнение с тези от парламентарните избори.

"Стига" в Чехия и очакване за ляво обединение

В Чехия голямата изненада на провелите се в началото на месеца евроизбори бяха третото и четвъртото място. Новата популистка коалиция "Клетва и Автомобилисти" финишира трета с 10.3 % от гласовете.

Четвъртото място с 9.6 % подкрепа отиде при протестната коалиция "Стига". Тя бе създадена от последния евродепутат от "Комунистическата партия на Бохемия и Моравия" Катерина Конечна и антиваксъри, фермери, хора, отричащи изменението на климата, вярващи в кемтрейлс, както и в глобалната конспирация и други подобни.

Иначе в чешкия парламент лявото политическо пространство е представено от две формации, но и в двата случая само частично. Едната е популистката форормация АНО на милиардера Андрей Бабиш, чийто електорат се състои предимно от възрастни хора и представители на по-бедните и необразовани прослойки в обществото. АНО се застъпва за по-високи пенсии или достъпно здравеопазване, въпреки че като цяло поддържа по-скоро десни политики.

В другия случай на частично представителство става дума за "Пиратската партия", която по същество е зелена партия, но по-либерална и по-малко екологично ориентирана от класическите зелени партии в Европа. Пиратите гласуват вляво по въпросите на човешките права и гражданското общество, а не толкова по икономическите въпроси.

Традиционните леви партии като Социалдемократите и Комунистическата партия са извън парламента. След сегашния успех на коалицията "Стига" на европейските избори и неуспеха на други леви партии, има очаквания до следващите парламентарни избори през 2025 г. да има обща лява коалиция с ядро в консервативната левица.

Разпадът на БСП

В България основната лява партия все още е БСП, наследница на властвалата при комунизма БКП. От падането на комунизма в страната през 1989 г. тя дълго беше основен фактор в българския политически живот, като част от двуполюсния модел, а до 2021 г. неизменно беше втора политическа сила в Народното събрание.

Нейните привилегировани кадри от ерата на комунизма формираха т.нар. "червена аристокрация" в годините на прехода, а нейни верни на КГБ хора заеха позиции в специалните служби. Ето защо БСП не е толкова лява, колкото проруска, а в последните години реши да се конкурира с нововъзникващи популисктко-националистически политически проксита на Кремъл в България.

Освен че влезе в челен сблъсък с европейската левица, ръководството на БСП изпадна в партийно сектанство и започна да гони всеки инакомислещ.

Само за последните 7 години БСП загуби над 800 000 гласа. На парламентарните избори през 2017 година я подкрепиха 955 490 души, а сега едва 141 178 избиратели.

Прогнозите са, че ако продължава със същото темпо, на някои от следващите избори БСП може да остане извън парламента.

Историческият срив принуди председателката на БСП Корнелия Нинова да подаде оставка. Но не е сигурно дали няма отново да се опита да бъде преизбрана на поста, както се случи при предишните ѝ две оставки, когато успяваше да получи солидна подкрепа от все по-стесняваща се партийна маса.

Не е сигурно и дали оттеглянето на Нинова ще доведе до възстановяване на левицата в мащаба ѝ отпреди разпада. Причината е, че председателката на БСП, както и останалите лидери на ляво-популистките политически креатури, имат много по-солидна алтернатива в лицето на президента Румен Радев. Бившият командир на Военновъзудшните сили спечели първия си президентски мандат през 2016 г. като кандидат на БСП. Скоро след това обаче той предяви нескрити амбиции да е "командир" на левите и проруски политически групи в България, поради което влезе в открита война с Нинова.

Голямото неизвестно е дали президентът Радев ще напусне поста преди края на втория му мандат, който изтича през януари 2027 г., за да оглави някакво ново ляво-популистко обединение и да се бори за премиерския пост.