Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Новият ЕП: Крайнодясната вълна се сбъдна, първата жертва е френското правителство

Избирателната активност е най-високата от 30 години насам - 51%

5 коментара
Марин льо Пен с президента на "Национален сбор" Жордан Бардела. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Прогнозираната крайнодясна вълна на изборите за нов Европейски парламент се сбъдна. Крайнодесните водят във Франция и Австрия, в Германия и Нидерландия са втори, а в Испания - трети, сочат първите обявени екзитполове от изборите. Това се случва на фона на 51% избирателна активност в ЕС - най-високата за последните 30 години.

Либералите "Обнови Европа" и "Зелените" са големите губещи от европейските избори. Това става ясно от предварителните прогнози за разпределението на мандатите, публикувани от Европейския парламент.

Крайнодясната вълна повали първо френското правителство. Президентът Еманюел Макрон разпусна парламента в неделя, след като партията му претърпя съкрушително поражение от крайнодясния "Национален сбор" на Марин льо Пен.

Първият тур на изборите ще се проведе на 30 юни. Вторият ще бъде на 7 юли.

По данни около полунощ либералите губят 22 места в общо 720 членния Европейски парламент, спрямо резултата си през 2019 г. "Зелените" се очаква да имат поне 19 места по-малко. Този резултат за тях идва след силни възражения от бизнеса срещу зелените политики на ЕС, оформени в т.нар. "Зелена сделка".

В същото време водещите системни партии (без либералите от "Обнови Европа") запазват позициите си. "Европейска народна партия" (ЕНП) най-вероятно ще добави 13 места до 189, а "Социалистите и демократите" губят 4 места и ще получат общо 135 места в ЕП. 

Евроскептичните групи "Консерватори и реформисти" и "Идентичност и демокрация" добавят 12 места и ще получат общо 130 позиции, но евродепутатите извън изброените "семейства", които сега са 62, се увеличават с още 36, сочат прогнозите.

Около 373 милиона европейци избират новите 720 евродепутати за следващите 5 години. Очакваше се радикалните десни партии да спечелят голяма победа на изборите за Европейски парламент, но все още не е ясно каква реална тежест ще получат те от гледна точка на броя депутатски места. Ключов въпрос е също как ще се позиционира италианската премиерка Джорджа Мелони.

 

Франция: Партията на Льо Пен отвя центристите на Макрон

Френската крайнодясна партия "Национален сбор", председателствана от младия Жордан Бардела и с парламентарен лидер Марин льо Пен, печели убедително европейските избори във Франция с 32.4% от гласовете. Това става ясно от сондажа на френския Институт за изследване на общественото мнение (Ifop) и консултантската компания "Фидюсиал", представен от телевизия Те Еф 1.

Далеч зад нея, с двойно по-малко гласове, на второ място остава центристката партия на президента Еманюел Макрон "Ренесанс" с 15.2%. Трета е коалицията Социалистическа партия - "Плас Пюблик" с 14.3%.

Въпреки че първоначално партията на Льо Пен беше силно евроскептична, тя омекоти курса си след 2019 г., като започна да настоява за реформа на ЕС вместо за напускането му, както и се обяви за запазване на еврото като национална валута.  

Бардела пое ръководството на "Национален сбор" от Марин льо Пен в момент, когато тя се опитваше да отърве партията от обвиненията в расизъм и антисемитизъм, наследени от нейния баща и съосновател на партията Жан-Мари льо Пен. Льо Пен, която зае второ място на последните два президентски избора, остана лидер на партията в парламента и се очаква да се кандидатира отново през 2027 г.

Но нейният харизматичен наследник, който има 1.2 млн. последователи в Тик Ток, се оказва основен актив в привличането на все по-млад електорат.

Крайнолявата "Непокорна Франция" печели битката за четвъртото място с дясноцентристката "Републиканците". Двете партии получават съответно 8.3 и 7% от гласовете.

В Европейския парламент ще излъчат представители още "Еколозите", с 5.6% от гласовете, и крайнодясната "Реконкиста", която получава 5.1%, прескачайки с малко минималния праг от 5%.

Германия: Консерваторите водят, "АзГ" е втора

Десноцентристкият "Християндемократически съюз" (ХДС) води удобно на изборите в Германия, ХДС и неговият баварски партньор ХСС ще вземат 29.5% от гласовете и 30 от наличните 96 места. Това би било добра новина за Урсула фон дер Лайен, която произхожда от ХДС и се бори за втори мандат начело на Европейската комисия.

Крайнодясната "Алтернатива за Германия" (AfD) ще бъде втора с 16.5% и 17 евродепутати спрямо 11 сега.

Междувременно трите партии от коалицията, водена от канцлера Олаф Шолц, изостават: 14 евродепутати за социалистите (SPD), 12 евродепутати за "Зелените" и пет евродепутати за либералите (FDP). Ако се потвърди, това би било голямо поражение за "Зелените", които през 2019 г. постигнаха най-добрия си резултат досега с 21 евродепутати.

Крайнолевите ще осигурят трима представители, а новата лява партия, водена от Сара Вагенкнехт ще влезе в парламента с петима евродепутати. В категорията "други" още 11 евродепутати от Германия.

Изберете си държава, за да видите детайлните резултати


Крайнодясната "Партия на свободата" печели в Австрия

Крайнодясната "Партия на свободата" (част от групата "Идентичност и демокрация") е първа в Австрия, сочат резултатите от екзитпола. С получените 27% от гласовете тя изпреварва консервативната "Народна партия" (ÖVP) с 23.5% и социалдемократите (SPÖ) с 23%.

Ако тази прогноза се потвърди, "Партията на свободата" за първи път ще заеме първо място на общонационални избори в Австрия. Това предполага драматична промяна в съдбата на партията.

Подкрепата за крайнодясната партия се срина през 2019 г., след скандала "Ибизагейт", при който бившият ѝ лидер беше заснет на видео да обещава държавни поръчки на жена, представяща се за племенница на руски олигарх.

Но партията се възползва от недоволството на избирателите от мерките срещу пандемията от Covid-19, както и от повишаването на разходите за живот и опасенията за войната в Украйна.

Изборите за ЕС се разглеждат от много австрийци като репетиция за парламентарните избори в страната тази есен и "Партията на свободата" се чувства все по-уверена.

Италия: Мелони очаквано води 

Партията на италианския премиер Джорджа Мелони "Италиански братя" води на изборите за ЕП в Италия с 26-30%, показват екзит пол данни, съобщени от телевизия РАИ.

Нейната позиция може да се окаже ключова за бъдещото европейско мнозинство. Един от ключовите моменти от дебата между кандидатите за бъдещ председател на ЕК беше дали настоящата шефка Урсула фон дер Лайен е готова да работи с партията на Джорджа Мелони, която принадлежи към семейството на "Европейските консерватори и реформисти".

"Тя е ясно проевропейска, против Путин, тя беше много ясна по този въпрос, и за върховенството на закона. Ако това се запази, тогава ще предложим да работим заедно", каза Фон дер Лайен, като акцентира върху това, че е необходимо, за да се запази проевропейският курс на блока на Мелони.

На второ място е левоцентристката опозиционна Демократическата партия на Ели Шлайн с 21-25%.

На трето място е антисистемното "Движение 5 звезди" на бившия премиер Джузепе Конте с 10-14%.

На четвърто място се води оспорвана битка, според екзит пол данните, между десноцентристката "Форца Италия" на Антонио Таяни и крайнодясната "Лига" на Матео Салвини. Те получават съответно 8.5-10.5 и 8-10%.

Следват ги "Съюз Зелени Левица" с между 5 и 7%.

"Съединени европейски щати" на бившия премиер Матео Ренци и бившия европейски комисар Ема Бонино получават 3.5-5.5%. "Действие" на центриста Карло Календа получава 2.5-4.5%. 

Нидерландия: Крайнодесните са втори 

В Нидерландия най-много евродепутати - 8, отиват в коалицията "Зелени леви - Партия на труда". Те се разпределят поравно, тоест по 4, между две европейски семейства - на социалистите и на зелените.   

На втора позиция е крайнодясната "Партия на свободата" на Герт Вилдерс със 7 евродепутатски места от общо 31 от страната.

Групата "Обнови Европа" получава 7 депутати от Нидерландия, а "Европейската народна партия" - 6.

Крайнодясната "Партия на свободата" на Герт Вилдерс обяви след вота, че иска да се присъедини към новосформиращата се европейска фракция на радикалните десни партии в Европейския парламент. Марин Льо Пен, лидерката на френската партия "Национален сбор", иска да създаде такава нова фракция. "Ако получим места, бихме искали да се присъединим към нея", заяви водачът на листата на Партията на свободата за евроизборите Себастиан Стьотелер в Op1, всекидневно токшоу по телевизия NPO1 (НПО1).

Социологическите проучвания предричаха, че крайнодясната и евроскептична "Партия на свободата" на Герт Вилдерс ще спечели евроизборите в Нидерландия с между 8 и 10 от общо 31-те депутатски места на страната в новия Европейски парламент. В крайна сметка партията взе 7 места. Така партията потвърди успеха си от парламентарните избори през ноември миналата година, които спечели.

Новата фракция би трябвало да се състои от партии, които в момента принадлежат към групата "Европейски консерватори и реформисти" (в която влизат нидерландските ДА21 и Реформаторската партия) и "Идентичност и демокрация" (от която преди това беше част и самата "Партия на свободата"). Национално-консервативното движение на италианската премиерка Джорджа Мелони също трябва да стане част от новото европейско семейство, на което се надява Льо Пен.

В Гърция: "Нова демокрация" с очаквана, но по-неубедителна победа

Управляващата дясноцентристка партия "Нова демокрация" печели изборите за Европейски парламент в Гърция. Нова демокрация получава 30%. Основната опозиционнна сила, лявата СИРИЗА, е подкрепена с 16.7%. Лявоцентристкото движение ПАСОК събира 12.4 на сто. За Гръцката комунистическа партия (ГКП) са 9.1%.

Националистическото "Гръцко решение" има подкрепа от 8.8%.

Ако тези резултати бъдат потвърдени, Нова демокрация би получила 7-8 места в Европалтамента. Следват СИРИЗА с 4 депутатски мандата, ПАСОК с 3, ГКП и „Гръцко решение“ с по 2, „Ники“ с 1, „Курс на свободата“ вероятно също с 1, както и „Глас на разума“, стига да преодолее изборната бариера.

В Кипър ютубърът Фидиас Панайоту, който се кандидатира като независим, изглежда е спечелил място, като според оценките той е на трето място след дясноцентристката DISY и крайнолявата AKEL и преди социалдемократите от DIKO.

Крайнодясната партия ЕЛАМ получи 10,4 % от гласовете, според първите оценки, което я прави петата по големина политическа сила.

Крайнодесен инфлуенсър в Испания стигна до Европарламента

Консерваторите от Народната партия (PP) печелят изборите в Испания с малко, според екзит пол на RTVE и Forta.

С 32.4 % от гласовете PP ще получи между 21 и 23 евродепутати, при 13 сега. Социалистите на министър-председателя Педро Санчес обаче запазват позициите си с 30.2 % от гласовете и от 20 до 22 евродепутати, което съответства на 21-те, които имат днес.

Крайнодясната партия Vox (“Глас”) ще подобри представителството си - от 4 сега до 6-7 евродепутати. Левият алианс на Sumar, младшият партньор в коалицията на Санчес, би си осигурил от 3 до 4 места, докато Podemos, друга лява партия, би се задоволила с между 2 и 3 законодатели.

Най-голямата изненада в страната обаче е внезапното избухване на Se Acabó La Fiesta ("Партито свърши") - партия, основана тази година от личността на социалните медии Алвисе Перес, която се описва като антисистемна, но която анализаторите свързват с крайнодесния популизъм.

Според същото проучване Se Acabó La Fiesta ще влезе в Европейския парламент с 2 до 3 евродепутати.

Най-голямото демократично упражнение в света

Около 373 милиона европейски граждани от 27 държави членки на ЕС избират 720 депутати в Европейския парламент за 5-годишен мандат. За пръв път избирателно право получават и някои 16 и 17-годишни младежи, което прави сегашното гласуване най-голямото демократично упражнение в света с множество държави, отбелязва Евронюз.  

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

5 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Kruger
    #5
    Отговор на коментар #3

    Не, путинизъм изключено. Обществата в старите демокрации са имунизирани срещу диктатури и въобще всякакви крайности. Ние в източна Европа не сме. Техните крайно десни са чавдарчета в сравнение с нашите неграмотни крадци и мутри.

  2. anton nikolov
    #4
    Отговор на коментар #1

    А Салвини, който изтърси тази глупост, като му гледам резултатите много го искат. Да си облече фланелката с Путлер и да заминава за Донбас.

  3. ПyтлЭр Xyйло
    #3

    Евро-крЭтенизмът прераства в евро-путлеризъм.

  4. Абат Фария
    #2

    Смешно заглавие! Смешно е, защото уж mediaPOO се водят за десница. Не, че някой го вярва. Та, крайнодясна вълна няма, а има дясна вълна. Просто ппдб са толкова наляво, че всичко им се вижда като крайно дясно.

  5. Макрон да слага каската и да ходи в украйна! У дома не го искат!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.