Общински проекти за 4 млрд. лв. буксуват. Как се справят София и Пловдив?

Новата инвестиционна програма за общините за 4 милиарда лева, която трябва да бъде изпълнена за три години, буксува. Причината е в липсата на административен капацитет както от страна на държавата, така и на местната власт.

От подписаните до момента 1098 споразумения с 210 общини за над 2.6 милиарда лева, са изплатени едва над 54 милиона лева по 72 искания подадени от местната власт. Това стана ясно при изслушването на служебния регионален министър Виолета Коритарова в Народното събрание.

Още около 700 общински проекта чакат да бъдат разгледани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

През следващата седмица има готовност да бъдат подписани нови 200 споразумения с общините. Останалите заявления се разглеждат регулярно, според постъпването им в МРРБ. Своевременно се изпращат писма до местните власти за отстраняване на неточности и пропуски в проектната документация, обясни процедурата инж. Коритарова.

Тя отбеляза, че новата държавна бюджетна програма е съизмерима с тази, изпълнявана от еврофондовете - "Регионално развитие", но се управлява от значително по-малък екип чиновници. Това води до забавяне на обработката на подадените заявления.

В тази връзка МРРБ ще работи за повишаване на капацитета на отдела и дирекцията във ведомството, които обезпечават технически инвестиционната програма, за да не изостава изпълнението ѝ, допълни регионалният министър.

След обнародването на промените в Закона на държавния бюджет от 30 април 2024 г. се е наложило от страна на МРРБ да се подготвят и подпишат 260 допълнителни споразумения към вече сключените за финансиране проекти. По тях са одобрени промени във финансовите параметри като прогнозен бюджет за 2024 г. и обща прогнозна стойност.

"Това ще рече, че към настоящия момент ние правим три дейности - разглеждаме заявления, изготвяме анекси и обработваме заявките за плащане", коментира Виолета Коритарова.

"Необходим е ясен план и стратегия за подписването на оставащите около 700 споразумения, подадени от общините. Такъв сериозен ресурс, който трябва да управлява Вашето ведомство, трябва да бъде много по-сериозно администриран, отколкото в момента", препоръча Иван Иванов, заместник-председател на БСП.

Той обърна внимание, че има по-малки общини, които нямат необходимия административен капацитет, за да изготвят инвестиционни предложения и е добре експерти от министерството да им помагат. "Не са виновни хората, които живеят там, че управниците им не могат да се справят", каза Иван Иванов.

Прави впечатление, че голяма част от неподписалите споразумения с МРРБ са големи областни центрове. Сред тях например е община Кюстендил. Необходимо е да се наблегне на този проблем и да се установи какви са причините за това, препоръча Иван Иванов.

Проектите

Най-много са подадените проекти за ремонт на общински пътища, улици и тротоари - 548 проекта за близо 1.1 млрд. лв.

За ремонт и изграждане на ВиК инфраструктура са подписани 262 споразумения с общините за 600 млн. лв.

За благоустройствени дейности, като облагородяване на междублокови пространства, паркинги, паркове, площади, са финансирани 108 проекта за 210 млн. лв.

За реконструкция на общински сгради - читалища, детски градини, ясли, са сключени 98 споразумения за 440 млн. лв.

Подписаните споразумения за ремонт на спортна инфраструктура са за 300 млн. лв.

Ще стигнат ли 400 млн. лева

В държавния бюджет за тази година са заложени 400 милиона лева за плащания по новата инвестиционна програма.

Регионалният министър каза, че през следващите месеци очаква да постъпят много по-големи искания от общините за плащания по изпълнението на проектите. "Разчетите, които са направени в МРРБ, са за недостиг на финансов ресурс", заяви инж. Коритарова.

Служебният вицепремиер и финансов министър Людмила Петкова обаче преди ден пред депутатите обяви, че изпълнението на инвестиционната програма от общините и слабо към момента и тя смята, че ресурсът от 400 млн. лв. ще стигне.

"Към момента постъпилите искания за авансово плащане не дават пълна картина за необходимия обем на финансови средства до края на годината, тъй като част от общините нямат предвидени аванси в договорите. Те ще отчетат направо искания за междинно и финално плащане, което ще увеличи и сумата на техните искания", смята регионалният министър. Тя заяви, че води разговори с Министерство на финансите при необходимост да бъдат осигурени допълнителни средства.

Кой е по-добър София или Пловдив?

Бившият председател на Столичния общински съвет и настоящ депутат от ГЕРБ Георги Георгиев направи сравнение как се усвояват средствата по програмата от двата най-големи града - София, която се управлява от кмет на ПП-ДБ-СС, и Пловдив, където кметът е на ГЕРБ. И за двата града предвидения бюджет е от по около 100 млн. лв.

По думите на Георгиев пловдивския кмет Костадин Димитров е "отличник" в изпълнението на проектите и показва добра успеваемост. В същото време столичният кмет Васил Терзиев не се справя и до момента не е започнало изпълнението на нито един проект. Той поиска МРРБ да прави проверки на кметовете защо не изпълняват проектите.

Регионалният министър Виолета Коритарова обясни, че Столична община е подала общо 109 проекта, но част от тях са подменени през месец април, а сега е направена нова промяна.

"Имаме около 20 сключени споразумения за обекти в Столична община в различни райони. Имаме готовност за сключване на още 15 споразумения с тях следващите седмици. След това чакаме променените проектни предложения. Заради това те все още не са във фаза отчетност и не следим изпълнението им", каза Виолета Коритарова.