Орешарски пропусна дебата по вота на недоверие и остави Петър Чобанов да се оправя

При много нисък интерес, вяли дебати и омръзнали от повтаряне аргументи протече в сряда дебатът по петия вот на недоверие към правителството, посветен на провалите във фискалната политика. Вотът бе поискан спонтанно от ГЕРБ миналата седмица, а поводът бе поисканата от правителството ратификация на документите за емитиране на 1.5 млрд. евро външен дълг.

Призивът на ГЕРБ дебатите да не се провеждат, защото така и така правителството си отива, както предизвести Сергей Станишев, лидер на партията мандатоносител БСП, не бе взет под внимание от мнозинството.

Премиерът Пламен Орешарски се появи в сградата на Народното събрание, влезе и постоя в залата, но вместо да участва в дебатите по вота, както е редно, излезе от залата и се затвори за разговори с председателя на парламента Михаил Миков и лидера на ДПС Лютви Местан. След няколко часа Орешарски напусна парламента без коментари, като остави финансовият министър Петър Чобанов самоотвержено да брани честта на кабинета както намери за добре. С отделни спорадични участия му помогнаха някои от министрите. От ДПС и "Атака" не взеха участие с изключение на председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев (ДПС).

След четири часа дебати председателстващият заседанието Алиосман Имамов обяви, че гласуването по вота ще бъде на 13 юни, петък, от 9 часа сутринта. По-рано днес лидерът на "Атака" Волен Сидеров обяви, че неговите депутати ще подкрепят вота.

ГЕРБ разля мотивите си от фискалната до цялостната икономическа политика

В мотивите за вота, обявени от трибуната от депутата от ГЕРБ Менда Стоянова, се казва, че приходите в бюджета за първите четири месеца на годината изостават значително спрямо заложените, нещо, което опозицията е казвала неведнъж. Спрямо същия период на 2013 г. постъпленията от налозите нарастват едва със 123 млн. лв., като по отношение на ДДС и на акцизите приходите са под миналогодишните, каза Стоянова.

Критика търпи и разходната част на бюджета. Близо 500 млн. лв. по програмата за растеж и устойчиво развитие на регионите са били разпилени, смята ГЕРБ. Това е станало без правила, анализ и критерии по общини. Пример е най-бедният Северозападен район, получил едва 42 млн. лв., докато Южният централен е получил 75 млн. лева.

Заслужавала внимание и инвестиционната програма на министерствата, за която в бюджета са определени 210 млн. лв., без министерствата да имат такава програма.

Около 160 млн. лв. са неразплатените средства на болниците за първите шест месеца на годината, а на годишна база се очертава дефицит от около 500 млн. лв., аргументират се още от опозицията.

От ГЕРБ отбелязаха и огромната задлъжнялост в енергетиката и на железниците. Фирмите в енергетиката имат дългове помежду си за 1 млрд. лв., натрупани през миналата година и първите три месеца на тази, посочи Менда Стоянова и допълни, че, според експерти, за оздравяване на железниците са необходими над 400 млн. лева.

Безсолен, претоплен тюрлю гювеч не по вкуса на финансовия министър

От трибуната в дълго обяснение финансовият министър Петър Чобанов обвини опозицията, че е внесла мотиви, които се отнасят не до фискалната, а до цялостната политика на правителството. Той определи мотивите на "претоплен тюрлю гювеч, който продължава да бъде безсолен".

"През 2013 г. се постигна дефицит от 1.9 процента на касова основа и 1.5 процента на начислена основа поради разплащане на средства от ЕС до края на годината и намаляване на просрочените задължения на министерствата", посочи Чобанов.

Той отново повтори, че фискалният резерв в края на управлението на ГЕРБ през февруари 2013 г. е бил 3.9 млрд. лв., а към края на април 2014 г. е 6 млрд. лв.

"Управлението на ГЕРБ ни струваше 8 млрд. лв., по 2 млрд. лв. годишно", заяви министърът. Той обясни, че нарастването на дефицита спрямо година по-рано е 578 млн. лв. и почти изцяло се дължи на по-високите разходи по европейските фондове в размер на 514 млн. лв. "Нарастването на капиталовите разходи е 360 млн. лв. Дължимите европейски средства се плащат навреме и стигат до бизнеса и хората", каза Чобанов.

България ще остане поне до 2017 г. с втория най-нисък дълг като дял от БВП в ЕС след Естония, отбеляза министърът. По думите му за периода юни-декември 2013 г. държавният дълг е нараснал само с 550 млн. лв., а в периода февруари-май същата година той е нараснал с 1.45 млрд. лв. За първите пет месеца на 2014 г. държавният дълг се е увеличил с 800 млн. лв., които няма да доведат до увеличение на дълга на годишна база, посочи той.

Той подчерта, че правителството е прекратило вредната практика да се задържа финансов ресурс на бизнеса, за да се показва по-добро изпълнение на бюджетните приходи. През 2013 г. възстановеният ДДС е 542 млн. лв., което е с 303 млн. лв. повече спрямо декември 2012 г., каза той.

Хлъзгавите числа за ефективността на митниците

По отношение на Агенция "Митници" Чобанов заяви, че в първите пет месеца на годината ведомството се е сблъскало с предизвикателства, които не са позволили голямо нарастване на приходите. По думите му въпреки това приходите от ДДС от внос на стоките, без суров нефт и мазут, бележат ръст от 6 процента, което било с 55 млн. лв. повече от миналата година.

По отношение на борбата с контрабандата министърът отчете, че за първите пет месеца на 2014 г. са задържани 17.7 млн. къса цигари, което било с 48 процента повече от същия период на 2013 г. По думите му почти три пъти повече било задържаното количество спиртни напитки.

Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов се почувства засегнат на тема контрабанда и се вмъкна в дебата с думите, че през 2010 година, имаме 386 млн. къса цигари. При управлението на ГЕРБ бяха неутрализирани 7 нелегални фабрики за производство на цигари”, припомни Цветанов, а никой от присъстващите не беше готов да го подкрепи или опровергае.

На финала председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев обобщи, че фискалната политика на кабинета е "добра, успешна и много голяма част от нея ще се наложи да бъде повторена при следващото правителство".

"Проблемите във фискалната политика са едни и същи от момента на започване на кризата. Плащанията към бизнеса са в нормален, регулярен вид. Връщането на ДДС – също. Проблемът не е в това. Някъде да видяхте увеличаване на данъци или несъобразено с икономическия цикъл данъчно движение? Къде е провалът във фискалната политика? Някъде да беше направен дълг, който да не беше използван за покриване на стари дългове и дефицити? Не виждам къде е провалът”, посочи Цонев.