Под заплахата Европейската комисия да даде България на съд заради това, че частните болници са изключени от провеждането на обществени поръчки, държавата отново предлага промени в Закона за обществените поръчки, които да поправят съществуващото неравенство. През есента на миналата година частните болници получиха поредна скандална отстъпка от Народното събрание с гласовете на ГЕРБ, ДПС, "Възраждане", БСП и ИТН да не провеждат обществени поръчки за лекарства и консумативи, въпреки че се финансират с обществени средства – от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
През тази седмица Министерството на финансите предложи отново промяна в Закона за обществените поръчки, която предвижда, че частните болници, на които повече от 50 на сто от приходите са от държавния, общинския или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) също трябва да провеждат обществени поръчки.
В мотивите се посочва, че на 24.04.2024 г. е постъпило мотивирано становище, в което ЕК излага допълнителни аргументи относно статута на частните лечебни заведения. Според становището на ЕК когато държавата реши да финансира лечебно заведение, независимо от неговата собственост, с повече от 50 % публични средства, това се прави поради необходимост да се гарантира, че дейността на тези заведения отговаря на нуждите от общ интерес.
Още по темата
“Това не може да бъде опровергано или неутрализирано от факта, че тези субекти могат да извършват успоредно стопанска дейност с цел печалба и да понасят собствените си загуби. Също така ЕК извежда, че лечебните заведения са равнопоставени, независимо от собствеността им, както и че медицинската дейност на всяко лечебно заведение подлежи на държавен контрол, който изисква дейността им да се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ.
Поради това ЕК не приема българската мярка за транспониране, която предвижда, че лечебните заведения, когато в по-голямата си част се финансират от държавата (включително от бюджета на Националната здравноосигурителна каса) или когато се контролират от тях, се изключват от прилагането на правилата за възлагане на обществени поръчки единствено поради това, че са 2/3 частна собственост и поради това функционират при “нормални пазарни условия“, имат търговски или промишлен характер и понасят собствените си загуби“.
С предлагания от Министерството на финансите законопроект се предлага отмяна на текста в ЗОП, който изключва частните лечебните заведения от кръга на публичноправните организации, които имат задължение да провеждат обществени поръчки.
Още по темата
Предвидени са разпоредби, които уреждат преходен период, в който частните лечебни заведения, които придобиват качеството възложител, да приведат дейността си в съответствие със ЗОП. Уредено е и приключването на сключените от тях договори преди влизането в сила на предлаганите промени.
Не е ясно обаче дали и този парламент ще успее да гласува предложените промени в ЗОП поради нестабилната политическа ситуация.
През април тази година стана ясно, че Европейската комисия е на крачка от това да предяви иск пред Съда на Европейския съюз за това, че България не спазва законодателството в областта на обществените поръчки заради изключването на частните болници от обхвата на ЗОП
На страната ни бе даден срок от два месеца, за да отговори и да отстрани недостатъците, в противен случай, ЕК ще предяви иск срещу страната ни в Съда на ЕС.
Според анализ на Министерството на финансите през 2022 г. българските данъкоплатци, чрез вноските си в НЗОК са заплатили 2.04 млрд. лв. на всички болници в страната за осигуряване на лекарства, консумативи, медицински изделия и др.
Поне 750 млн. лв. от тях, или 37% от тези над 2 млрд. лв., са били платени от НЗОК на частни болници, които са ги усвоили при непрозрачни процедури за зареждане с лекарства и консумативи.
Същевременно докато не провеждат обществени поръчки, частни болници отчитат пред НЗОК до 20 пъти по-скъпо едни и същи лекарства спрямо държавните болници.
Практика, която вече години наред държавата не успява да ограничи по "заобиколни начини" – чрез централизиран електронен търг и различни "формули" за намаляване на ножицата в цените.
Опитът през годините показва, че при поръчките на държавните и общинските болници, когато няколко фирми се явяват в конкуренция, се постигат по-ниски цени на лекарствата. Докато частните болници, които ползват собствени дистрибутори, отчитат пред Здравната каса лекарства по пределните цени от позитивния лекарствен списък, които са силно завишени.
Така неефективно се разходва обществен ресурс, с който биха могли да се осигурят повече лекарства за повече пациенти.
В началото на тази година под обществен натиск беше приет компромисен текст, който да намали ножицата в цените на онколекарствата, които НЗОК заплаща на болниците, който влиза в сила от юли месец.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
2 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Схемите за кражба на обществените пари за здравеопазване през НЗОК са безкрайни. Хората мрат за да могат шепа алчни болнични и фармацевтични феодали да си натъпчат джобовете с крадени пари.