Политиката в Европа и младите - (не)възможната среща на два свята

По правило повечето от младите хора не се интересуват активно от политика. Едва 38% от младите в Европа смятат, че гласуването е най-ефективният начин да се чуе гласът им, сочи проучване на "Евробарометър" от май.

Макар според данните от него предварителна заявка, че ще отидат до урните за евровота, да са декларирали 64% от хората до 30-годишна възраст, в някои страни изборната активност на младите се оказа изключително ниска.

В Литва, например, младите стават все по-активни в упражняването на правото си на глас, но тази тенденция не важи за евроизборите.

У нас пък около 13% от всички гласували на вота 2 в 1 са били на възраст под 30 години.

В някои страни като Чехия и Испания данните показват, че значителна част от младите подкрепят популистки или крайнодесни формации.

"Клетва и Автомобилисти" е с най-млади избиратели в Чехия

В Чехия няма детайлни данни колко от младите са излезли да гласуват.

Според проучване, проведено в изборния уикенд, най-успешно сред младите е обединението "Клетва и Автомобилисти". Средната възраст на техните избиратели е 38 години.

Още по темата

Спартанци и Копейки. Възходът на крайнодесните в ЕС

25 май 2024 08:00

"Клетва и Автомобилисти" е популистка коалиция, оглавявана от бившия полицай Роберт Шлахта. Водач на евролистата на формацията е ютубърът и бивш автомобилен състезател Филип Турекм, който се изявява като критик на Зелената сделка и политическата коректност.

Данните показват, че 35-40 % от избирателите на "Клетва и Автомобилисти" не са гласували преди това, което означава, че или са били твърде млади, за да гласуват, или са били негласуващи.

Това обаче не означава, че тази тенденция важи за всички крайнодесни в страната. Средната възраст на избирателите на коалицията на крайнодясната "Свобода и пряка демокрация" (SPD) е 51 години.

Как гласуват младите в Испания

В Испания социологическо проучване преди евроизборите показа, че най-голям процент от хората на възраст между 18 и 24 години са били готови да гласуват за традиционната лявоцентристка "Испанската социалистическа работническа партия". Такава готовност през май са имало 17 на сто от младите. Подкрепа за традиционната консервативна "Народната партия" са заявили 13.4%. Крайнодясната "Вокс" са подкрепяли 12.2%, а новата популистка крайнодясна "Партито свърши" - 9.8 на сто. Така готовност да гласуват за крайнодесни формации са заявили общо 22% от гласуващите на възраст до 24 години.

Според испанския социолог Яго Морено не бива да се изпада в "морална паника" заради младежкия вот за крайната десница.

"Склонността на младите избиратели от мъжки пол да се ориентират към крайната десница се дължи преди всичко на факта, че крайната десница е способна да мобилизира част от младите хора, докато другите политически алтернативи не успяват", посочва той.

По думите му е важно да се отбележи, че ако се погледне демографската картина, младите хора са по-малко и те участват по-малко в избори. "Следователно, въпреки че процентът на младите хора, гласуващи за крайната десница, е по-висок, тяхната тежест в общия десен електорат е по-малка", посочва Морено.

Литва - младите гласуват, но не и на евроизбори

В Литва на отминалите европейски избори са гласували само 18 % от имащите право на глас под 29-годишна възраст. Това е значително по-нисък процент от отишлите до урните на президентските избори, провели се малко по-рано тази година. През май на първия тур са гласували 49% от младите, а на втория тур – 36 на сто.

По данни на непартийната мрежа за политически мониторинг "Знам за какво гласувам" активността на младите хора в изборите като цяло се увеличава, но това не важи за евроизборите.

Според мрежата за мониторинг това разминаване в активността на младите може да е свързана с ниската популярност на изборите за европарламент в литовското общество и с мнението на младите хора, че тези избори не са толкова важни за тях.

На евроизборите през 2019 година в Литва са гласували 42.7 % от хората под 24 години, а през 2014 година те са били 30.5 %.

А в България?

Само 13% от българите, гласували на изборите за депутати и евродепутати, са на възраст между 18 и 30 години. Това означава, че младите хора в България масово бойкотират изборите, а гласуването остава работа за българите на средна и по-висока възраст.

Данните са от екзитполовете на две от най-авторитетните социологически агенции у нас - "Галъп" и "Тренд".

Още по темата

Избирателите на "Величие" - образовани, работещи, от областен град

10 юни 2024 16:51

Двете агенции имат различно тълкуване на това за коя партия са гласували най-много млади хора в страната.

Според "Тренд" най-голям дял от гласовете на младите хора получава партия ГЕРБ (ЕНП) на експремиера Бойко Борисов, която спечели изборите и получава правото да предложи състава на бъдещото правителство.

Данните на "Галъп" показват, че избирателите на възраст под 30 години са подкрепили най-много партията, създадена да представлява българските граждани от турски произход - ДПС. За първи път от създаването си през 1990 г. тя успява да стане втора политическа сила със 17.1% от всички гласове.

Според "Галъп" повечето от гласувалите млади хора са подкрепили ДПС (18.5%), следвани от проевропейската либерална коалиция "Промяната продължава - Демократична България" (18%).

Данните на "Галъп" показват, че ГЕРБ е на трето място по дял на младежкия вот с 16.8%. Четвърта е популистката партия "Има такъв народ" (9.9%), създадена преди 4 години от Слави Трифонов - дългогодишен водещ на вечерно шоу. Проруската партия "Възраждане" (8.2%) е пета по гласове сред избирателите на възраст под 30 години.

Според "Тренд" подредбата сред младите хора е различна. Тази агенция очертава като лидер сред младите ГЕРБ, която печели 21.9% от този вот. На второ място е ДПС с 20.3%, а на трето място е ПП-ДБ с 19.2%. Тази агенция поставя "Възраждане" на четвърто място с 11.7% от вота на избирателите, които са под 30 години. Пети по този показател са от "Има такъв народ".